Промениха ли се мъжете ви?

Това е позната песничка за повечето жени , за това че застава на страната на майка си няма да го промениш , по добре не говори за нея пред него и не влизай в пререкания с нея , като млада булка имах два конфликта с моята и в двата случая естествено аз бях кривата нали се сещаш и затова понадалеч по добре. Това с отношението може да го промениш , незная как но щом не е бил такъв значи има начин .Желая ти успех

Мила, не знам как издържаш 
Като толкова го е страх да не му сложиш "наморник" - вратата и пътя.
Не те съветвам нищо, предполагам, че ти е много тежко. Да получаваш обиди от най-близкия си човек, лщбим и баща на детето ти.
Но такова държание според мен не е нормално! Дали майка му, не му говори глупости за теб ( свкърви всякакви ), дали някой "добронамерен приятел" или "приятелка" ?
Мислила ли си да отидеш с детето при вашите ( ако можеш ) за известно време, и как той би реагирал? Може да се промени за добро, да усети празнина, че му липсваш.
Защото ако не се промени, или ти трябва да се нагодиш към новия му нрав или да си заминеш.

Моят определено се промени - надебеля! Но мисля, че не е нормално да се промени характер или отношение към нещо/някой, ако няма основателна причина за това. Дори и по принципни въпроси се променяме непрекъснато. Твоят проблем е определено сериозен. Ако мъжът ти изживява някаква постродилна депресия, е обяснимо поведението му /но в никакъв случай не е оправдано/. Другият вариант е, след като е осъзнал факта "дете", да се уплашил от отговорността, която е поел "до живот" и някакъв лъжлив пубертетски устрем към свобода да го ръководи. Не мога да те съветвам, дори аз не знам как бих постъпила в подобна ситуация, но стискам палци мъжът ти да се осъзнае!

Според мен това са временни кризи, които изживява всеки човек. Не че го оправдавам, в никакъв случай, но отвреме навреме всеки изчатква дали по за дълго или по за кратко. Съветът ми е: не намилай непрекъснато, имай повече търпение, остави малко нещата да се поуталожат. За майка му пред него лошо в никакъв случай. Ако имаш нещо да изясняваш с нея директно с нея, не го занимавай, защото никой не застава срещу майка си. Ако се съмняваш че тя нещо му говори против теб, изясни се директно с нея без никакво притеснение. Остави го да излиза, където иска, пък излизай и ти сама с приятелки. Аз съм изпробвала един метод, който много действа - това, което прави той и мен ме дразни, го правя и аз, и в един момент той спира да го прави. Като дава пари за еврофутбол, аз за същата сума си купувам козметика лично за мен, като излиза с приятели и аз излизам с моите приятелки. И започна да се съобразява доста с моите желания и забележки.

Понякога си мисля, че от следродилна депресия страдат май повече мъжете, отколкото жените... Много съжалявам, че ти се случва това! Не знам какъв съвет да ти дам.
Тъкмо снощи си говорихме на тази тема с приятели - как мъжете се променят след сватбата. Казваха примери за мъже, които са страшни веселяци и душата на компанията, когато са сами, но появят ли се половинките им, веднага се превръщат в мъжлето под чехъл. Много е жалко това. При теб, разбира се, случаят е друг, но със сигурност има промяна. И моят се промени ,макар че не мога да уловя точно къде е промяната.

Айде стига с тези съвети "вратата и пътя". Много е лесно да гониш,  да късаш...но истински силните хора си решават проблемите. Ние не създаваме семейства и при първия проблем да си тръгваме.
Със съпруга ми имаме пет годишен брак, поне два пъти съм искала да си ходя при мама, значи нещата са били много сериозни, но факта, че не съм го направила е показателен. Когато двама души решат да са заедно винаги могат да намерят общ език и начини да си решат проблемите!

А  твоят съпруг се е изплашил със сигурност от новите отговорности. Негативните преживявания около раждането на детето също са изиграли роля. Синът ми се роди недоносен и ние изживяхме едни кошмари, в болницата никой не искаше да се грижи за мен, първите два дни след секциото, мъжът ми денонощно е бил до мен и ме е обслужвал и допълнително лекарите ни надуваах главите, че от това дете нищо няма да стане....А после търчеше от работа до болницата....Ние нямахме баби наблизо....Напълно ви разбирам, но и двамата трябва да проявите търпение един към друг. В един конфликт никога не е виновна само едната страна, ти също си направила нещо, за да предизвикаш подобни реакции от мъжът си...Гледай са тоиш далеч от свекито и се опитай да не налагаш нищо на съпруга си, да не му натякваш, че е длъжен да прави това или онова, ако го правиш той винаги ще се чувства застрашен и ще заема отбранителна позиция! А имай в предвид, че след раждането жените са особенно раздразнителни и е възможно и да не преценяваш правилно реакциите му или ти да реагираш прекалено остро.
Но като цяло и двамата се нуждаето то повече търпение един към друг, премълчавай си неща или говорете, но когато се успокоят емоциите и тихичко и спокойно, тогава той няма да се чувства нападнат и ще възприема това което му казваш и вярвам ще се промени!
Успех!

Направо ми иде да отида при майка ми, но знам, че това не е решение, защото си давам сметка, че ще го направя точно с цел да се осъзнае и да поиска да се върна. И аз ще го направя, ще се върна. А после? не мога все да си ходя при мама. И не на последно място-детето. Още е малка, но усеща-сигурна съм. По-добре ли е да расте в обстановка наситена с напрежение и негативни емоции или е по-добре да расте без баща? А най-страшното е ,че вече не мога да си отговоря на въпроса дали го обичам. Честно- не знам, по -скоро не. Просто се надявам на чудо някакво - да е период, който ще отмине. Вече имам сърцебиене, задъхвам се от него, абе направо се изкарах многострадална Геновева, ама си е баш така.

Абсолютно!

Бракът, както знаем, не е само "цветя и рози". Бракът е поредица от възходи и падения, но след всяко падение ние излизаме по-силни и по-устойчиви. Търпението /не безкрайно разбира се/ и спокойните разговори помагат в случая. Отдръпни се за малко, за да помислиш, да се успокоиш и да му дадеш малко време. Да си тръгнеш е доста крайно решение, не ти го препоръчвам. Отидете някъде само двамата, поговорете си спокойно. Избягвай изрази като "аз искам", "аз мисля" - мъжете несъзнателно ги възприемат като атака и се настройват отбранително. Опитай с "какво ще кажеш да си направим график за задълженията в къщи" или "какво мислиш за това...". Побутни го той да взима решения.  Приготви му вечеря - изненада. Зная, че в момента се чувстваш обидена и наранена, и хич не ти е до това, но.... уви ние жените трябва да сме по-деликатните и по-търпеливите. Пък и след една вечеря, приготвена специално за него, той ще се почувства поласкан и ще свали гарда.

Давам си сметка, че ако съм на твое място, няма да изпълня и половината от казаното, но поне ще опитам, защото го обичам.

Дано всичко се подреди при вас!  Успех!!! 

Не знам с такова поведение как бих постъпила. Не мога да резбера жени, които си мислят, че то е нормално /виждам, че ти не си от тях/.Един мъж трябва да уважава жена си, да я обича, да й помага, да гледа детето без никакви притеснения , да върши голяма част от домакинската работа, да застава винаги зад гърба на жена си, да бъде грижовен.Ето това  е нормалното отношение на един мъж, който е създал семейство.Вече няма мама и тати.Неговото семейство сте вие двете и той трябва да ви цени. Остави детето на някой да го гледа за малко и излезте - поговорете СЕРИОЗНО И ОТКРИТО.Кажи му всичко, което мислиш.Кажи му, че не издържаш.Ти си майка и съпруга, а не подчинена слугиня.Не те е намерил на улицата, нали?

Само мога да ти съчуствам ,миличка
Това не бих го пожелала на никого-затова и съвет не искам са ти дам
Аз не мога да се оплача от мъжа си -след раждането ,АЗ бях по-избухливата,нетърпеливата и нервната ,а той ме понасяше и приемаше
Дано скоро и при теб нещата се оправят

Абсолютно!!!

Порасна му "шкембето"

явно и двамата сте в стрес покрай появяването на детето. Докато е било в болницата, покрай грижите и емоциите сте се сплотили, стегнали сте се, но после сте се отпуснали и напрежението си казва думата.
При мъжете депресиите и стреса действа по-различно, по-трудно се справят, жените сме по-корави. Ти не можеш да си позволиш да се отпуснеш, защото имаш много грижи покрай бебето, но той явно сега изпуска парата. Явно те чувства много близка и може да си позволи да го прави пред теб, ако бяхте млада двойка, може би, щеше да се сдържа.
Дай му малко почивка. Отиди при майка си за поне 2 седмици. Като той да идва на вечеря, но не всеки ден, не казвам да не се виждате, но хем и той ще си почине от вас двете с бебето, но и ти от него, а пък и майка ти предполагам ще ти помага за бебето

П.С. и моят мъж имаше един период, когато се наложи да напусне работа и 1 месец си търсеше новам беше много депресиран, но рядко го показваше пред мен, но ние сме по-отскоро заедно и въпреки, че се чувстваме вече много близки, не си позволяваше да го покаже пред мен

 
Благодаря ти very nice И аз се надявам всичко да е точно така, защото да, хората се променят, но не вярвам да е така драстично и се надявам да отмине. За съжаление майка ми живее на 200 км. от нас, но все пак затопли ли се времето ще си отида за малко поне, дано нещата се оправят, защото иначе не знам как ще се справя- ни така, ни иначе. Благодаря на всички за подкрепата! Целувам ви и ви пожелавамда сте щастливи мами и съпруги

И аз бих те посъветвала, ако не ти е много трудно да отидеш за малко при майка си. НЕ ДА ГО НАПУСКАШ!!! Просто да се разделите с добро и да му кажеш, че имаш нужда да ги видиш и да ти се помогне с бебето. 2-3 седмици са достатъчни. Предполагам ще разбере, колко много значите и двете за него и накрая ще му уври главата

и на моя

И на мен ми се струва, че е врменна криза. Като че ли някаква част от мъжете се ужасяват при мисълта, че са вече обвързани с жена и дете и им трябва време да разберат, че никой няма да ги коли и че не е дошъл края на света. Може би наистина е добре да отидеш другаде за няколко дни, но без да го афишираш като наказателна акция. Най-вероятно ще се усети. А и не мисли за всеки път като стане така какво ще правиш. Важното е сега да намериш решение. Успех. 

zipur, остави съветите "мълчи и се надявай". Ако искаш да сте семейство - действай. Ти го познаваш най-добре, знаеш кое ще го накара да си седне на задника и да не се държи като последния идиот. Не чакай, а действай   .
Съвсем различно обаче стоят нещата, ако не го обичаш, не го искаш до теб и не го понасяш - тогава сама си преценявай.
Ако бях на твое място: достатъчно независима съм, и с достатъчно опит (въпреки годините си), за да мога и сама да се грижа за себе си. Не бих го изтърпяла това. Защото става въпрос за уважение, а това не се гази просто така. Та него като го тресат трески, теб не те ли тресат също?

Променят се за съжаление!С бившия живяхме 5 год без брак,А 6 месеца след свадбата си хванах пътя и го оставих.Не очакваше ,мислеше си че всичко вече му е позволено.Последваха молби и обещания за промяна,но не се промени година по-късно се разведохме.

Лично моят мъж се промени,но към добро(освен,че му порасна шкембето де)-стана много по-отговорен и грижовен.
А тази ситуация,която описваш се случи с много близка за мен приятелка.Тя твърдеше,че когато е в една стая с него не и стига въздуха.Но макар ,че беше в чужбина и финансово зависима от него си взе детето и си дойде в БГ.Това е само временна раздяла и мисля,че подейства-звъни и по няколко пъти на ден и дори му се плаче за тях,а докато бяха заедно казваше,че не я търпи и не му е нужна за нищо.Надявам се ,ако отидеш при майка си и двамата си починете един от друг , отново да заздравите отношенията си.Желая ти успех,защото в семейния живот има "шампанско и сълзи".

и на мен не ми се вижда нормално това, хич даже. показва неуважение и непукизъм. Съжалявам, ако не се изразявам положително за ситуацията, но нищо нормално не виждам в нея. Вярно, бракът е компромис, но чак пък майната ти и пикла да ти вика избухването не е на хубаво също. А и дето насила едва ли не го караш да си прекарва свободното време с вас... Не знам, не се учудвам че се питаш сама дали го обичаш при това положение. Разбирам обясненията за стреса, но може би кажи на мъжа ти че не е това начина. Моят съпруг също се промени след сватбата разбира се, но в общи линии към добро. Стана много отговорен, особено след като се роди детето. Имаше и един период в които беше непрекъснато почти в кофти настроение, мислеше само за работа и финанси, дали щяли да ни стигат парите да покриваме разходите и тн... не че бяха маловажни неща, ама пък и не са най-важните. Търпях към месец и казах край- не издържам повече, дреме ми за ипотеката, нашите отношения са най-важните! Каква файда от парите, като си развалим отношенията ? Ако стигнем до раздяла щото той е изнервен непрекъснато( и то без особена причина, работехме и двамата, парите ни стигаха, но тъкмо бяхме взели голям кредит за къщата и детето беше на път), дали ще е по-добре? Това е -кратко и ясно. Разбра ме от първия път и оттогава се старае да гледа по малко по-различен начин на нещата. И аз имам понякога неприятности в службата, но не си ги нося вкъщи и той и детето ми са най-важните. Всичко друго е на второ място. Оттогава подобни проблеми не сме имали.
Мисълта ми е, не се примирявай с нещата които не ти се виждат нормални, тиквен медал никой няма да ти даде за това, но нервите ти със сигурност ще се изпилят и детето ще усеща. Поговорете си кое е приоритет за вас и успех! А ако не става и все така си я кара мъжът ти - не търпи това с оправданията за детето!

Много грубо се изразява мъжът ти. Явно е под някакъв стрес и сигурно все още се напасва към новата ситуация с брака и бебето, но това не са извинения за поведението му, а по-скоро обяснения.

 Ако имаш търпение да изчакаш и сили да простиш обидите  този период в отношенията ви ще премине. Обаче ме притеснява това, че вече си научила в какво негативния стрес "превръща" съпругът ти.  За бъдеще може пак да имате трудности и тревожности - и тогава той пак ли ще стане толкова агресивен и язвителен?

Според мен след като кризата премине той трябва сериозно да поработи над себе си за начините, по които се справя със стреса. И най-добре е да потърси помощта на терапевт./ Но трябва нещата да улегнат и чак тогава мъжът ти ще може да осъзнае думите и постъпките си.

Оооооо, и  на моя В нищо не се епроменил...ама шкембето расте.Ммного биричка е поело.... е няма лошо  

Аз за това не сключиих брак. Той искаше.
Сега е добър мой мъж и татко, и се въздържа от остри пререкания. Не се налага грубо и е склонен на компромиси.

 
И аз съм на това мнение.  Успех   

Моят се промени, да. Работи повече, изморява се повече, стана по-изнервен от многото отговорности и грижи. Не ми се искаше да става така, мъчно ми е понякога, но усещам, че нищо в отношението му и чувствата към мен не се е променило, а това е най-важното всъщност. Така че, нормално е хората да се променят при големи промени в начина им на живот. Нормално е да изживяват кризи. Нормално ми се струва мъжете след раждането на детето да искат да излизат повече с приятели (като част от прословутото им чувство за свобода и независимост). Но НЕ ми се струва нормално да те нарича "пикла" и да ти тегли "майната" като следствие на криза и депресия. Това просто не знам откъде може да идва..... Затова не знам и какво да те посъветвам, пък и тук момичетата са ти дали добри съвети. Само искам да ти пожелая успех, да намериш вярното решение и после да споделиш с нас    

леле това все едно аз съм го писала .И с нас нещата са същите.Нещо като криза стана след като се роди сина ни.Преди това нещата си бяха супер обичахме се много ,навсякъде заедно и т.н.Според мен след доста обстойни разсъждения и твоя и моя мъж не са дорасли за деца още то се чудя него ли да гледам ,детето ли????? баба му го е отгледала моя и е намоменти много ама много разглезен това най-много ме вбесява.

Бях чела някъде ,че детето действа като "усилвател" . След появата му този ,който е отговорен става два пъти по-отговорен и обратно., но разбира се не го приемай напълно буквално може би просто има нужда от време.
При  появата на нашето  дете , аз бях по-мърморещата в началото, въпреки че съм жена Но се промених и аз и той това е неизбежен процес важното е да гледате в една посока - напред Късмет!

ами промени се да,от както се оженихме не ми обръща внимание,мисли си че съм му в кърпа вързана май...

Сега да ви кажа какво предприех. Спрях да му говоря, ама изобщо! Той ме пита нещо- не трепвам, не му вдигам телефона през деня, абе все едно го няма. Очаквах да се ядоса и да избухне, но не, напротив изведнъж стана мил и внимателен. Сега малко по-малко започнах да "проговарям", но като усетя малко напрежение дори-пак млъквам. Ще видим докъде ще го докараме. Изолирала съм го, не му давам сведения какво е правило човечето през деня, та да види как е без нас в по-лека форма за да не се стига до по-тежката. Съжалявам, че трябва да си играем на стратегии, но не ми дава избор. Дано да се получи, че иначе не знам.

Не знам дали той се е променил или аз понякога търся под вола теле....

Дано си оправите взаимоотно6енията!