Мама Ру, избрали са втория вариант - бащиното на бащата.
И в момента фамилията се формира по избор между фамилия на бащата и бащиното на бащата, т.е. малкото име на дядото по бащина линия:
Закон за гражданската регистрация (приет 1999 г.)
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Вероятно и в предния закон е пишело същото.
По времето на социализма формирането на фамилно име си беше миш-маш, всеки служител си натъкмяваше възможностите на закона, според личното виждане, в смисъл дали е фамилията или дядовото име става фамилно. И двата варианта са се прилагали.
В Ленински район е имало служител/ка въвел/а по лично усмотрение следното правило: момчетата взимат фамилията на бащата, а за момичетата е името на дядото. Буквално така е казала на баща ми: "другарю, момичето след 20-на години ще смени фамилията, затова сега пишем името на Вашия баща, да се порадва човекът." И не е даван избор, дори ако дядото не е жив, пак да се радва от отвъдното.
Естествено, имахме съседи брат и сестра с различни фамилии. Предполагам по тази причина в закона по-късно е записано:
"чл. 14, ал. 3 Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име."
Явно не е бил изолиран случай служителите си пишат нещо, после родителите си представят детето с тяхната фамилия. В гимназията, когато вадехме паспорти 20% от нас се възползваха от улеснена процедура - двамата родители се подписваха коя фамилия да носи детето (фамилно или дядово име). И се издаваше нов акт за раждане. И аз бях по тази процедура.
Виж целия пост
И в момента фамилията се формира по избор между фамилия на бащата и бащиното на бащата, т.е. малкото име на дядото по бащина линия:
Закон за гражданската регистрация (приет 1999 г.)
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Вероятно и в предния закон е пишело същото.
По времето на социализма формирането на фамилно име си беше миш-маш, всеки служител си натъкмяваше възможностите на закона, според личното виждане, в смисъл дали е фамилията или дядовото име става фамилно. И двата варианта са се прилагали.
В Ленински район е имало служител/ка въвел/а по лично усмотрение следното правило: момчетата взимат фамилията на бащата, а за момичетата е името на дядото. Буквално така е казала на баща ми: "другарю, момичето след 20-на години ще смени фамилията, затова сега пишем името на Вашия баща, да се порадва човекът." И не е даван избор, дори ако дядото не е жив, пак да се радва от отвъдното.
Естествено, имахме съседи брат и сестра с различни фамилии. Предполагам по тази причина в закона по-късно е записано:
"чл. 14, ал. 3 Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име."
Явно не е бил изолиран случай служителите си пишат нещо, после родителите си представят детето с тяхната фамилия. В гимназията, когато вадехме паспорти 20% от нас се възползваха от улеснена процедура - двамата родители се подписваха коя фамилия да носи детето (фамилно или дядово име). И се издаваше нов акт за раждане. И аз бях по тази процедура.
), без да са непременно роднини. И ние аха да станем така, и то - вторично.
