?Въпроси всякакви за СО? 2025

Анонимна, точно думата "отдадена" е ключът. Малко като авторът на темата за 40-годишния мъж и разведената 40-годишна с двете деца. Той се е втурнал в тази връзка, прави всичко, ама всичко, оставил се е да бъде тъпкан и нищо да не зависи от него и когато в един момент заявява собствено мнение по един (финансов) въпрос, му бият шута.
Което значи, че той е ценен, докато е декор без мнение, докато е в услуга на всички за всичко.
Помисли си, ето ти не се съсредоточаваш върху важното - за мен то е твое дете. Би могло това да ти е фокус, да си работиш по своя проект и да не се вживяваш толкова в едни отношения, които към теб касателство нямат. И ако стане семейство с този мъж (плюс дуднещата му майка, плюс неодобряващата му дъщеря, плюс шашавата и отмъстителна бивша) - ако стане семейство, стане, ако не - ти излизаш от тази връзка с един голям актив, който оправдава всичко. И този актив е твое собствено здраво малко семейство с твое собствено малко дете.

Вместо това ти си се впрегнала да си пето колело на една каруца, която някак крета и с теб, и без теб. Изживяваш чужди драми, които на теб не са ти работа. Губиш си хубавите млади години в някакъв много тъп филм, за което само след 5 години горчиво ще съжаляваш.

Това е малко като доброволно самоучастие в схема насилник - жертва, където ти си жертвата, ще ме прощаваш за откровеността -

Освен това, ако мъжът е такава изтривалка и тя може да го разиграва за детето - да не му го дава и да го дава, единствено когато на нея и е удобно.

Благодаря за мненията и съветите!
Аз също не искам да се отказва от детето, напротив, много пъти аз го насърчавам да се обади. На 10 години е, още не е тийнейджър. Да, времето, което майката определя за удобно, е време, различно от определеното от съда. На никой не му хрумва да притеснява детето или да е в неудобно за него време, било е при нас и цяла седмица, в която е на училище, водили сме го, взимали сме го. Намирам го за нормално. Но не е нормално до последно да въртиш и усукваш и да се чудиш тази събота какво точно искаш да правиш и че е твърде рано да бъде организирана среща с детето - рано е да се уговори в понеделник за съботата, пак рано е в сряда, рано е в петък, но в събота на обяд вече се звъни да ходи да я вземе. Защо е необходимо това, на вас струва ли ви се удобно? Вие как бихте се чувствали? Още повече, ако първо е разговарял с детето, за да радцере дали за него е удобно и то няма търпение да дойде, а след 2 дни майката звънне и каже: тя няма да идва. За мен е излишно. Така и преглед в клиниката сме пропускали. Аз бих се радвала, ако съм разведена с бащата на детето и той иска да прекарва време с него. Казвала съм му всичко това нееднократно, но ми се казва, че майката е много тежък характер, не иска пак да стигат до съд и аз не мога да му определям срещите с детето. Щото друг го прави...
Uncommon, благодаря, толкова си права! Много искам да си имаме детенце, бяхме толкова близо. Имаме много общи неща и заради това не мога с лека ръка да си тръгна. Вече дови си представях как дечицата ни причат на него. Той все казва на какво ще ги научи, какво ще им покаже. И аз свикнах с тази мисъл...

Повече сте се вкопчили в идеята да имате дете с този човек, отколкото в мисълта как ще съжителствате след появата на детето.

Ако можеш да си позволиш сама ин-витрото - иди си направи дете с донорски материал.

Анонимна, стига си викала "благодаря, явно ще трябва да се науча". Как ще се научиш, ще заучиш да се сопкаш само и само да си от "онези" жени ли?
Няма да стане. Ти не си вярваш, че заслужаваш любящ и отдаден на теб мъж, защото се имаш за "повредена" стока. Всеки има по нещо, има хора и без глави, без крака, има злобни и крайно грозни жени, които няма милост и смятат, че им се полага добро отношение. От там започни - кое човешко същество заслужава да го подритват така. Наркоманка ли си, продала ли си златото на баба си, крадла ли си, нечестна работа ли работиш, убивала ли си някого, тормозиш ли животни? И т.н. Ако отговорът е "не",значи и ти заслужаваш нормален мъж. Но не е този. Осъзнай го това, поработи с психолог, както писах вече и "сопкането и претенциите" ще дойдат от самосебе си.

Анонимна, остави мъжа ти да се разбира с бившата и не се бори в чужди битки. Това дали го разирава или не е между тях. Ако имате планове и той ги пропусне, например преглед или някаква процедура, за теб трябва да е голяма червена лампа. И ако веднъж е допустимо, повторението вече свети ли, свети.

Не е нужно да се стига до съд отново, за да се спазва сегашното решение. Има всички законови механизми да си взима детето по решението и никакъв характер на бившата не може да го спре. Тя е тази, която го разиграва без основание. В него са всички козове да си дойдат нещата на мястото. Обяснява на бившата, съвсем човешки, че повече няма да се съобразява с нея, само с детето, ако има нещо извънредно преди взимане, за да може и вие да си правите някакви планове. Като не го спази първия път, на втория отива със съдия изпълнител и ще клекне. Ако не е могъл да се разбере с нея с добро до сега, защо си мисли, че ще успява занапред?

Знам, че това са си техни отношения, просто не мога да разбера защо се налага да е така. Не ми дава мира.
Май наистина не се замислям достатъчно как ще е след появата на дете.

Те така могат да ви отпаднат всички процедури в клиника, а годините си вървят.
Той дете има.
Като гледам не се напъва.
Нито да се спазва режима на вземане на детето нито твоето забременяване да е поставено като приоритет.
Какво очакваш да се случи?
Той животът за този мъж си върви.
Работа, дете и срещи с него. Жена, която да му готви и да се съобразява, а когато се наложи да бърка и бетон.

Защо очакваш нещо да се промени?
Само защото каканиже думи?
На такива хора им викат манипулатори. Другите са по действията.

Не.
Пак не.

Според мен не би трябвало да имаш каквото и да е отношение по този въпрос. Не е твоя работа бившата му какво и как ще прави и въобще, извинявай но си гледай работата. Нямаш думата тук.

Вие брак имате ли с този мъж? "Връзка с мъж" малко мъгливо... Това първо. И второ - не се чувстваш ценна и значима за него защото явно не си ценна и значима за него, ясно и кратко.Това е. Залепила си се за него като последен шанс, той пък те използва по предназначение. Ако не ти изнася - ставаш и си заминаваш и продължаваш напред. А ако за теб ситуацията е "сега или никога, този или никой друг" си търпиш избора и пишеш по форумите. Мъжът ти няма да се промени, ако ще не бетон да бъркаш, а атоми да цепиш с голи ръце.

Боли ме от отношението на бившата, защото виждам, че и той, и детето страдат от това. Не съм се бъркала, по-скоро ми е мъчно, че родител използва по такъв начин детето си. Но хората са различни.
Нямаме брак.

Анонимна, наистина не разбирам объркването ти относно това защо бившата го разиграва с детето. Прави го, защото може и защото по този начин контролира и него и теб и цялото ваше ежедневие. Върти ви на малкия си пръст. Явно е злобна и това й харесва.
Защо ти го позволяваш е загадка за мен. Никога не бих пропуснала не лекарски преглед, ами час за маникюр заради нечии прищявки и такъв скандал ще направя още първия път, че едва ли ще се повтори. Ти не си очертала никакви граници, нямаш мнение, нямаш изисквания. Пак ще го кажа, съжалявам, че звучи зле, но ти се държиш като подлога, съответно получаваш отношение като към подлога. Всеки те прави на луда и на никой не му пука за теб.
Само от теб зависи да накараш другите да те уважават.

Анонимен, когато родиш дете, поотгледаш го, разведеш се с баща му и той заживее с една нова, много по-добра жена, с прекрасен характер, сигурно ще можеш да проявиш 1% разбиране към бившата. Засега не се опитвай, защото е невъзможно.