?Въпроси всякакви за СО? 2025

  • 247 685
  • 6 795
# 60
Затова казах "вероятно". Може всякак да се развият нещата и само някоя връзка може да отговори на въпросите на питащата. И това е евентуално
Виж целия пост
# 61
Затова казах "вероятно". Може всякак да се развият нещата и само някоя връзка може да отговори на въпросите на питащата. И това е евентуално
Аз задавам въпросите, а тя да си помисли по отговорите.
Виж целия пост
# 62
Покрай казуса се сетих за нещо, тъкмо по темата „Въпроси за СО“.
Преди доста години бащата на моя позната, живял и кипял мъж, с бурно минало, ѝ разяснявал нещата от живота и по-точно от мъжката гледна точка. (Помня го, защото тогава много ѝ завидях – моят баща никога не е водил такива разговори с мен. А и заради инфото, естествено.) Та той твърдял, че за мъжа първият път е много важен и никога не се забравя – първата целувка, първият секс, първата жена, първата сватба, първото дете... Без значение колко още от същото му се е случвало в живота, първата емоция оставала най-важната и незабравимата, също и несравнима с нищо друго след това.
От сегашния ми житейски опит и най-вече наблюденията над чужди съдби, май има нещо вярно в това. От друга страна обаче, имам пред очите си и немалко примери, когато и второто, третото и т.н. също могат да бъдат много трайни и успешни.
От трета страна, може би наистина мъжете разсъждават така и затова за тях е толкова важно да са първият на една жена, когато всъщност трябва да се гордеят, когато са последният.
Какво е вашето мнение по въпроса?

А относно анонимната – ако мъжът ѝ е от тези с „първия път“, ако ще и 100 деца да му роди, никога няма да измести от сърцето му първата жена и първото дете. Ако не е от тях... Ама той май е.
Виж целия пост
# 63
Как' Сийка, преди време ми беше попаднала статия, че имало два типа мъже. Едните били неуверени и много държали да са първите. Вторите били уверени и за тях било предизвикателство да бъдат с жена, която е имала повече партньори, тъй като по тази начин се чувствали специално избрани. Не претендирам за научност, тогава ми се стори странно толкова елементарно разделяне.
Виж целия пост
# 64
Елементарно, но вярно като цяло. Друг е въпросът, че има много нюанси между тези две крайности.
Виж целия пост
# 65
Анонимна:
1. Ти не си най-близкия му човек, не се залъгвай.
2. Никога няма да си му приоритет.

Аз така ги виждам нещата. За теб не знам.
Виж целия пост
# 66
Харесва ми от Как Сийка историята, благодаря ти!
Ще се опитам да изразя наблюденията ми по въпроса, но в периметъра на моето поколение. Общо казано, има и от двете категории, описани като неуверени и уверени.
За жалост съм виждала неувереността и като ужсна крайност - дали под формата на търсене на идеалния мираж или соченето с пръст и двоен стандарт. И двете са деструктивни поведения, които заковаха въпросните личности в графата вечния ерген и може би там ще останат.
За уверените, добре са дошли. Но наистина, важно е кой е последният и с кого ще остарееш.
Виж целия пост
# 67
А ако дете не се появи???Тогава?
Виж целия пост
# 68
За мен е незряло да искаш да си първи за каквото и да било. Свързано е с его повече, не с емоция.
Срещаме прекалено много хора в живота си, с които имаме най- различни отношения.
Виж целия пост
# 69
Знам, че има много жени, които раждат дете от донор, но аз наистина искам да имам мъж до себе си и детето да се появи в едно хубаво и здраво семейство. Много съм объркана и отчаяна, защото бяхме много близо до мечтата за детенце.

Нормално е да искаш дете, което да расте в хубаво и здраво семейство. Но първо трябва да създадеш това семейство, за да има къде да расте това дете. Вместо това ти си се вкопчила в чуждо семейство, в което си някакъв излишен придатък. Е, как да стане тогава?
При такова условие тази задача няма решение. Нещо ще трябва да промениш – или условието, или да направиш компромис с мечтата си.
В допълнение тя била и дразнител. И защо, не живее ли тя няколко, три години с този мъж, не му ли пере гащите и слага манджата, търпи настроенията и изобщо споделя ежедневието?!
Първата била първата и единствена, незаменима (едва ли не), колко време е живял с нея, нея кой я е дразнил и тя дразнела ли е някой, знаете ли?!
Анонимна, просто му е по-лесно, защото вече има едно дете…иска се много усилия, воля и желание, особено щом споменаваш донор…
Ако ти си готова, води тази битка и сама…но не я превръщай и в самоцел.
Виж целия пост
# 70
Според вас ако един мъж е изстинал към жена си, има ли връщане назад? Има ли начин да изпита нещо към нея пак?
Виж целия пост
# 71
Споделям мненията ви. Само това за първата/първия/първото не знам. Повечето хора не остават с първото си гадже до края на живота си.  Има и такива, много им се радвам, намирам отношенията им за чисти и някак толкова естествени. Иначе за първото дете сте прави, наясно съм, че нашите деца няма да са първото дете. Схващам, нищо, че нямам деца. Иначе неговата бивша не е живяла толкова близо до маминка, нито пък е гледала дете от предишен брак, така че хич и не може да се сравнява с мен. Както и по други показатели, но да не излезе твърде нескромно.
Ако не се появи дете, ами, аз бих осиновила. За него не съм сигурна, обсъждали сме го, но твърда позиция не чух. Може и да ви се струвам като дразнител, обаче аз съм от онези жени, които готвят за свекървата, готвят отделно за детето (защото не яде какво да е), прави ремонти, бърка бетон  и винаги съм била до него в мъжките задачи. Не е имало мъжка или женска работа. Заедно чистим, заедно бъркаме замазки. За мен това е семейството. Но другите неща също ги има. Там бях виновна, че не съм достатъчно отдадена на детето. Нищо че правех много повече неща за него, отколкото собствената му майка. Благодаря за насоките и подкрепата!
Виж целия пост
# 72
Клони към 0,0001%.
Ако аз изстина към мъж, никакъв шанс да се върна назад. Та коментирам от моята гледна точка - не.
Ако се върне назад, няма да е защото изпитва някакви положителни чувства към нея, а по-скоро от удобство или щото няма друга на хоризонта.
Виж целия пост
# 73
, обаче аз съм от онези жени, които готвят за свекървата, готвят отделно за детето (защото не яде какво да е), прави ремонти, бърка бетон
Чудесно.
Много си удобна, стоиш там и се примиряваш а трохи. Никога няма да се накани на нещо, хората свикват със статуквото.
Виж целия пост
# 74
Заедно чистим, заедно бъркаме замазки. За мен това е семейството. Но другите неща също ги има. Там бях виновна, че не съм достатъчно отдадена на детето. Нищо че правех много повече неща за него, отколкото собствената му майка. Благодаря за насоките и подкрепата!

Като си толкова печена защо се занимаваш с мъж втора употреба? Ергени за такава мома няма ли?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия