Да се оплачем... 2025

А,бе така,има още много хляб в теб!

Адски ме боли кръста.
Възможно ли е да е ат упойките от раждането.

Е ти преди година и нещо роди.   Адали е от епидуралната. По-рано щеше да се появи.
Отиди на лекар и направи снимка.

То е от по-рано.
Просто сега се засили.

Вземи си направление за снимка. Ако нищо не се вижда, вземи за ЯМР.

Някой имал ли е при един и същ преподавател една и съща оценка четири години? Като цяло имах само високи оценки само не при този преподавател и страшно ме е яд. Държеше се и гадно, но това е друга тема. Какво не правих за му угодя.😐

Само антибиотик помага и то на третия ден.

В нашия български магазин има всичко. Как успява собственикът му не знам. Да е жив и здрав!

Има такива преподаватели!
Има такива работодатели!
Има такива роднини!
Последното, което ми е идвало на ум, е да им угодя.

   Знам, че се шегуваш, та ще се пошегувам и аз с теб. Една песен може и да си изпяла, но скоро друга ще запееш. После още и още. Песни много.
   Аз концерт мога да изнеса , но остаряла не се чувствам, макар да имам по-голяма от теб дъщеря. Поне още няколко смятам да науча. Даже работя по въпроса.

И по-добре, аз само угаждам на всички и никой за мен нищо не прави.

Мен една преподавателка много не ме харесваше и ме сриваше със земята на всеки изпит, а аз си скъсвах гъза от учене, не съм отсъствала от нейн час, винаги съм учила за часовете с нея. Може да не съм била отличничка пълна, но със сигурност учех и имах знания, също и на практика бях ок.
Разбира се, много неща се изграждат с практика повече, но трябва и теория.
Та и на наши изпити, понеже бяхме три групи, наша преподавателка не е имало, само на другите две групи, следователно познайте кой беше бутан напред и кой надолу.
И все пак не съм си позволявала лошо отношение. На един от изпитите, въпреки подготовката, която направих ( материали, бланки, всичко нужно плюс написаната тема), а другите не бяха подготвили нищо освен лист, макар, че бяха задължителни тези неща за изпита. Тя ме овика и ме направи на нищо, за пълна тъпотия. Отделно, че ние в този кабинет за 4 години сме имали два пъти упражнение, а техните групи си караха в тази зала, знаеха кое къде е, аз като се разрових и ме овика пред всички, не съм ли знаела къде е нещото. Викам, не. Е как, викам ми така, не сме имали редовно тук часове.
😀
Всеки изпит протичаше така, обикновено ме оставяше за поправка, ако пък мина съм минавала с 3, а нейните студентки с 5 и 6, нищо, че говореха пълните тъпотии, пък на мен ми приказваше как никой няма да ме вземе на работа ама все пак ми пише тройка.
Сега като я видя по улиците не я поздравявам, правя се, че не я познавам. Не, че се е и трогнала за мен, ама аз не съм лизогъзец.
За мен един преподавател трябва да има уважение към студентите също, а не само обратното.
Междудругото показно е от нашия курс колко момичета останаха да работят точно по специалността - 2 или 3. Другите пак сме в медицинската сфера, но не е точно по специалността.

Няма да забравя как една от нейната група каза, че назогастралната сонда се вкарва през ануса. Тя имаше 5 след това 😀 на мен ми каза, че ще ме скъса преди да ме е изпитала. Щастие.. 🤣

И аз бях така. На всеки да угодя. Имах една шефка, която ми обясни защо не трябва да опитвам да угодя на всеки. Много е трудно, искаш да го направиш, по-силно е от теб, но с упорство се променя. Съвсем различен живот ще започнеш да живееш, ако се решиш на тази стъпка.

Бънди,
Мога да се включа с история по твоята тема.
В университета си имах дисциплина, която още тогава ми беше любима и знаех, че основно с това ще се занимавам. Изчетох не един, а всички учебници по дисциплината и още, и още… 
Цяла година само 6ци на семестриален контрол; доста висок резултат на първата част на изпита (писмен), почти 100% трябва да е бил. На втората част (устен) изтеглих най-глупавия въпрос, за който в един от учебниците имаше точно половин страница.
Разбира се, казах си всичко от нея и преподавателят (те са много по тази дисциплина, изпитват едновременно) търпеливо ме изслуша, попита ме дали има още по въпроса, докато ми сгъваше книжката и ме уведоми, че ще се видим на поправката. Молих му се да ме изпита на целия конспект, но беше категоричен.
По-късно проучих и разбрах, че точно този преподавател има написана книга по този въпрос, която е била в малък тираж и я няма в наличност даже. Малшанс
Направо ми разби сърцето; за поправката я взех от библиотека и я прочетох, разбира се.

МЪ ще угаждам.
На никого не угаждам. Ако правя нещо е от това, че искам да го направя и ще ми достави удоволствие или че имам път натам и тн. Научих се да си ценя усилията и да се ценя себе си.
Понеже съм дребна, малка и на вид изглеждам момиченце, пък и не съм такава да скачам на скандал, държа се добре с всички,  та много хора ме мислят за мека Мара, в един момент осъзнават, че са сгрешили.
Както една колежка от бившата работа, аз приключвам смяна и тя идва да ме сменя и ме моли да ходя до нонстопа да й взема цигари. Моля?! Ти откъде идваш, от Космоса ли кацаш?! 12 часова смяна съм изкарала и накрая да ходя до нонстопа. Ма то било близко. Ми да си минала. Нали е близко.
И понеже моята снаха работеше там, тя много им тичаше по акъла и каквото кажат и тя иска не иска, съгласява се. Всеки месец искаха да им взима смени, че те да си редят последователни почивки. Върнах се аз там и се почна айде тука смяната.. викам не. Е ма защо?! Ами защото вече имам планове, как защо 😀 съгласявала съм се само ако наистина нямам планове, ако се чувствам добре и на сто процента шефа да знае, че се сменяме. Че тя искаше и скришом да ги правим нещата. Чак ми вика единия път аз от теб не съм го очаквала 😆 и ме гледа и се опитва да ми вменява вина 😀 викам няма да стане, сори.