Да се оплачем... 2025

   НелиСа, да се оправяте по-бързо с твоя мъж и да си ползвате матраците по предназначение! Всичко се оправя. И гръбнаци се оправят, по един или друг начин, на всяка възраст.
   Ние с моя мъж спим често в различни стаи, защото хъркаме и двамата. Да не си пречим и да се наспиваме. Но за другите неща, оказа се, не е особена пречка. Въпрос на желание . Той претърпя тежка гръбначна операция, дълго се възстановява после. За известно време само аз бях активната страна, ограничихме се до една поза, той си лежеше. Дано не съм се изразила нещо вулгарно и да е станало ясно .
   Впрочем, той откакто отслабна, не хърка вече толкова. Но, нали ми е кавалер, продължаваме да твърдим, официално, че заради неговото хъркане спим така, отделно .

При нас не се чака за специалист. Ако е спешно, се вика линейка, идва за 5 минути и се реагира светкавично. ЛЛ също ме е приемал на същия ден. Ако не е спешно, може да изчакаш 2 седмици за час. Много добре знаят как да преценят кога и къде трябва да отидеш.

И ние спим отделно, абсолютен рахат! Откакто се изнесе голямата, всеки си е с отделно легло. Сексът определено не страда от това, напротив. Но мога да чета докогато си поискам, ММ си слуша музиката без да му мрънкам, че чувам през слушалките, гледаме си всеки неговите сериали вечер и пр. Сутрин излиза без да ме събужда алармата му. Само позитиви виждаме от това положение. Лятото детето се беше прибрало да работи тук, пак делихме спалнята, ММ вика ай за няколко месеца съм ти на гости, ще ме изтърпиш.

Ако е наистина спешен случай, ще дойдат светкавично и ще реагират.
Майка ми като си счупи ръката беше обслужена като царица в спешното. Да, почакахме си, но резултатът беше перфектен. И да, няколко пъти й отложиха операцията заради неотложни случаи, обаче отношението беше на ниво. Няма да коментирам пък след операцията как се грижеха за нея.
По информация от хора в България, на които се е случило същото, е трябвало да си организират човек, който да ги гледа след операцията.

Иначе не веднъж съм казвала, че животът ми в Германия е в пъти по-евтин (или поне съотношението заплата-цени), отколкото би бил в България.

Нели, капем, промиване, Низита слагаме, хилядите капки и нищо. Сега сме го обградили с лук, някакъв бабин илач било, каза ми го колежката, дано се отпуши този нос.
То проблема е, че той забравя да диша през устата. Диша на 3-4 вдишвания, после я затваря и като усети, че не може през носа се стряска.
Браво на Нелина! Много добре е пораснала.

Гледам линейки сте подхванали. Аз нали казах колко чакахме като викнахме за Тони.. 29 минути. Не ми се коментира.

Аз съм си направил избора. И съм доволен. Колеги от форума от чужбина, част от вас са повдигали темата за това, че посещавате лекар в БГ, фризьор и т.н., както и че има известна доза расизъм и затова попитах.Вафлите бяха само повод. Сега, ако бяхме преди 40 г., когато тук не се разказваха вицове за Бай Тошо и нямаше посмъртно как да видим Биг Бен, разбирам, но това време отдавна го няма. Светът е на една ръка разстояние, дали от София или от Берн, все тая.Но тук поне Морени има на всяка крачка:) И пак казвам, не се заяждам, а питам- това за моя приятел Динчо

Ама хора, няма как да ни е по-евтино, когато нищо не произвеждаме, всичко ни е внос и как ще очакваме да е евтино, а което е българско е много скъпо. Тук нямат същите дотации, общо взето които бяха по-борбени се поотказаха и още по-няма да има.

Примерно сестра ми много ползва салатите в плик. Гледам ги от Гърция, да, удобни са, да, хапнах я, ама някаква твърда ми идва, вярно различни видове, миксове и т.н,  ми аз си взех прясна свежа маруля, нежна, пръхка, хрупкава, нищо общо с пакетираните салати, ама нейсе...

Онзи ден върви по телевизора нещо във връзка с Трифон Зарезан и чувам един човек да казва, че земята винаги се отблагодарява, че 1-2 години добива му от лозето не е бил добър, но е вложил много труд и средства да подсили земята, да подсили лозите и е сигурен, че тази година ще му е сила и пак казва - "Земята винаги се отблагодарява!".
Замислих се над това, какви сме късметлии, каквото се бодне, расте и ражда, не като някои части на света и някак си, сами вървим срещу нас си.

Марти, и онзи ден показаха изпотрошена линейка, то остави, че ги нямаме, ами и всеки който иска да изрази възмущение руши и троши.

Помните ли, когато Донау сподели, че вероятно ще има глоба за котката? А тук? Тук всеки изхвърля животното момента в който реши, че вече не го иска. Когато започнат да ни бъркат в джоба като в другите държави тогава можем да имаме претенции, че не сме на същото ниво. Няма как всеки да иска да плаща минимум данъци и осигуровки, да получава в плик и да искаме всичко да ни е топ. Никога няма да стане, докато сивия сектор цъфти.

freelance, Динчо съм първо. Второ живея в България и нямам намерение да се местя. Трето редовно пращам като най-чакан подарък в чужбина бонбони "Черноморец", но не питам защо тези на които ги пращам не дойдат да си ги ядат тук, защото знам отговора. Там са намерили по-добро място за живеене по техните критерии.

П.П. жена съм, няма как мъж да си сложи такава картинка за аватар 😀

Ако ви кажа, че не съм спала сама от 35г
Дакато беше в Гранично моя мъж , с нощни смени, малката ни дъщеря си беше при нас и моя мъж нямаше ли го- тя лягаше при мен. Когато тя отиде в Хасково, той вече се беше пенсионирал и сега ми е малко трудно да свикна, връхлитат ме едни мисли не е за казване, ама ще мине и нов матрак и топ матрак на нашата спалня съм обещала, макар, че нашият не е мек, не е и мн твърд, а за гръбнака му е по- добре да не е мн меко, но с контузията търси друго. Иначе като юноша е нямал сколиоза, все пак е учил военно училище,  минал е прегледи и това през соца и от къде дойде в по- късна възраст да се чудиш, съмнява се при едни инциденти, ама знае ли се- беше паднал от стълба и веднъж катастрофа с удар от лявата страна, но изкривяването е на ляво...
За операция- рисково си е, не занам и с една дали ще стане, абе само го мисля.

Защо започна темата Бг vs  чужбина, всеки си има изборите, сега, че на някой му се яде нещо уж българско, не че има такова.

В България може да живееш добре единствено и само ако не се налага да се сблъскаш с държавни институции- образование, здравеопазване. Ако си пенсионер, или болен, или сам ... не ми се говори. Държавата трябва да е в помощ точно на такива хора, а у нас е абдикирала.
Иначе ако си млад, здрав и имаш пари - муцка сме си.

То така или иначе при всеки са различни причините защо не се връща. Колкото хора, толкова съдби. Аз например живея тук от 30 години. Тук са ми приятелите, тук ми е животът. Едно е ако бях гастарбайтер, не познавам никого, семейството ми е в България и само работя и живея с още няколко като мен. Друго е ако си прекарал голяма част от живота си тук. И което си е важно,  тук разходите ни са по-малко от една заплата. От нея успяваме и да спестяваме, а каквото изкарвам аз си е съвсем отделно. Пращаме и на родителите. Просто съотношението приходи-разходи е много добро.

А това последното пък съвсем, да. Моят живот като възрастен започна тук. Тук намерих приятели, партньор, образование, тук се роди детето ми.
Родителите ми живяха в Белгия няколко години, но заминаха на 50+. Ми не стана. Липсваше им средата, домът им, ежедневието им.
Кой както си е свикнал

Оплаквам се, че заради приказките за шоколади от преди малко искам да намажа дебело една филия с Нутела

Да, много хора не правят разлика между гастербайтери и хора, живеещи за постоянно в чужбина. Аз нямам нищо в Бг, вафли си купувам и оттук, както и кисело зеле, кори за баница, саламурено сирене и каквото си помислите. Фрийлансът повдигна темата, скучае нещо момчето, случва се.

Какво общо пък има ходенето ми на фризьор в Бг и медицинското обслужване в страната, в която живея?  
Преди няколко месеца имах специфичен мед. проблем, който се изостри ужасно събота срещу неделя през нощта. Звъняхме в спешното- нямат такъв лекар при тях, но ме насочиха към специалист близо до нас, който отвори кабинета по никое време (в неделя), предписа лечение, провери къде е най- близката дежурна аптека, имат ли налични въпросните медикаменти  и ме прати при тях. Застраховката ми покри всичко. Да не говорим, че излезе по- евтино от сумата, която платих декември 2022 в Токуда за преглед в спешното. Информативно го пиша. Иначе и онзи преглед ми се покри от застраховката.

   freelance, недей така бе, човек! Тази тема е за съвсем други неща. (Не, че не се отплесвам и аз, твърде често, даже.) Изборът всеки си го е направил. Все едно място, база, е добре да имаш. Дом. Никъде не е идеално. Избираш това, което ти е най-близко до светогледа. На останалите места ходиш от време на време и си допълваш усещанията. И, разбира се, опитваш да получиш най-доброто от всичките.

  Ето, на мен ужасно ми липсват някои усещания, които съм изпитвала само в Китай. Чувството за свобода, за размах в бизнеса, за огромните възможности, които имаш и зависят само от теб, от твоята предприемчивост, трудолюбие, последователност и желание за прогрес. Като се прибера у нас, в Европа, ставам една скучна... стегната в рамки и вериги. Но, това не ме е накарало да живея там! Има и други аспекти от живота ми. Такъв ми е избора.
   А, на кой му се прияло нещо българско и не бил тук да си купи... Как ми се ядат, ако знаеш, едни добре подлютени, мазнички, овнешки, уйгурски шишчета, или едно хубаво шаранче на пара, в соев сос, или пък патешки езици, или пилешки пръсти... Ядат ми се и още как. Китайските ресторанти в Европа все на общия европейски вкус угаждат и си адаптират ястията до неузнаваемост. Не са ми вкусни. Но... пак въпрос на избор. Не живея там. Живея тук, явно съм претеглила на везните по-важните и по-маловажните за мен неща.