Да се оплачем... 2025

  • 1 833 542
  • 29 466
# 4 875
esstela, от тук нататък това те чака, поне до 4 клас. После има едно изхвърляне в 7ми и накрая в 12ти. И аз съм отказвала да давам, в единия случай се наложи да си преместя детето в друга група. То пък за късмет се оказа с чудни госпожи, че и родителите бяха супер.
Виж целия пост
# 4 876
Това я чака Естела, ако е навита да блее в стадото и да дава, колкото решат активистките. Отказваш, купуваш цвете за госпожата и толкова.
Виж целия пост
# 4 877
Това я чака Естела, ако е навита да блее в стадото и да дава, колкото решат активистките. Отказваш, купуваш цвете за госпожата и толкова.

Точно така ще направя.
Знам, че тая простотия ще продължи дълго, но нямам намерение да се съгласявам с такива глупости.
Виж целия пост
# 4 878
Нали е тема да се "Оплачем.." ..а някак вътрешно душата ми е пред пълен разпад, пред нужда дори от това..най - после да се разплача..така, както за всичко през живота си за нищо не заплаках, нали ме учиха все да съм Боец..слагах брони и стени, когато най - много имах нужда и най - много бях слаба..минавам през тежък период, в чувство на безизходност, безсмислие, безпътица и самотност..в такива моменти човек стигайки дъното, душата му се преобръща..и има нужда за нещо да се хване, нещо дето да му донесе малко утеха..изолирах се дори от всичко и всички социални мрежи, оставих си една единствена група във фейсбук..от която без абсолютно и никаква причина, просто питайки за едно видео, което търсех в групата..ме блокираха.. и особено сега в моментното ми състояние, колкото и глупаво да е това..в такъв момент, търсейки нещо и нужда да се хвана..това те срива..сякаш да имаш нужда да отидеш в Божи храм в момент на най - голяма нужда и да те изгонят от там...
Виж целия пост
# 4 879
moonlight, не се притеснявай да споделяш с нас, това е тема за оплакване и ние сме мили. Дано това състояние скоро отмине и проблемите да се разрешат.
Виж целия пост
# 4 880
Муунлайт, прегръдка Hug
Напоследък и аз съм потънала. Не си сама. Оплачи се, поплачи.
Виж целия пост
# 4 881
Мартина, дай някоя снимка на красивите деца и ... няма да потъваш. Гуш.
Виж целия пост
# 4 882
Всеки има такива моменти, но е важно да има и рамо на което да се облегне. Затова си мисля, че колкото и да сме успяли, постигнали, замогнали се и т.н. в крайна сметка опираме до човек. За маса и купони хора много, но в тези моменти се броят приятелите.
Което ме подсеща да попитам за среща в Пловдив нещо да кажете?!
Виж целия пост
# 4 883
Казваме, че сме навити Grinning
Виж целия пост
# 4 884
Там сме. Simple Smile
Виж целия пост
# 4 885
Аз също бих дошла Simple Smile
Виж целия пост
# 4 886
Муунлайт, я си поплачете на воля. Животът си е Ваш, не дължите обяснение никому.
Виж целия пост
# 4 887
По принцип съм навита за Пловдив, ще се включа, ако не ми мине котка път.
Виж целия пост
# 4 888
И аз съм навита за Пловдив.

И аз съм нещо потънала. Ставам сутрин и първата ми мисъл е че живота ми е тъп и няма смисъл. Добре че ходя на работа та съм стегната през деня.
Виж целия пост
# 4 889
Е то голямо стягане… Снощи се прибрах, плаках поне 3 пъти, втресе ме, вдигнах 38.6, днес ме боли главата съответно. Няма стягане, само си мислим, че се стягаме, реално всичко гърми в един момент Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия