Да се оплачем... 2025

  • 1 833 740
  • 29 466
# 5 310
Добре че щерката не прилича на синът... Обича всичко да си разказва, а аз търпеливо я изслушвам...Редовно си пише и с брат си, да не би случайно да изостане с личния и живот 😆...
Две деца пък пълни противоположности..
Виж целия пост
# 5 311
нелиСа дано се разрешат проблемите при дъщеря ти! Права си за килограмите. При нас, жените всичко е навързано. Като се замисля аз започнах да качвам килограми след един спонтанен аборт. Имам чувството,  че хормоните от тогава се разбутаха и не си дойдоха на мястото. После се появиха проблемите с щитовидната жлеза и ИР. А след майчинството се върнах на работа със същите килограми преди бременността.
Виж целия пост
# 5 312
Ан Мари, много тъжно…

И аз не обичам да говоря по телефон, карам по същество, дъщеря ми е същата. Май повече се чуваме с приятелят ѝ 😀

Вита, когато моята дъщеря беше студентка мислихме да купим малък апартамент. Тя каза да не се ангажираме с нея, защото не е сигурна, че ще живее в София. Ние се отказахме. Пообиколи държавите и пак се върна в София. Сега вече е готова за собствено жилище и действа по въпроса.  Ние ще помогнем с част от сумата, останалото тя ще си изплаща. Вноската ще е колкото наема. Надявам се скоро да е факт!
Виж целия пост
# 5 313
Момичета, от къде да си купя само оксидант за боя? В момента съм с една боя, толкова гъста, че трябва повече да я разреждам. Продават ли само оксидант или от фризьор да търся?
Виж целия пост
# 5 314
Златна рибка ☺
Виж целия пост
# 5 315
В наше село няма рибка.
Виж целия пост
# 5 316
Може да поръчаш онлайн от рибката, Frozen.
Виж целия пост
# 5 317
Питай фризьорката си, може да ти продаде или поръча от представител, който я зарежда с бои
Виж целия пост
# 5 318
Есме, голям кеф е както спиш, в събота сутринта - 8 ч., отгоре хлапето да изсипе една кутия с топчета върху ламината. После да почне да скача и хвърля играчки по пода, като това се редува с тичане. Нека, който не е живял под деца да не се изказва неподготвен.
В никакъв случай не го пиша, за да плаша хората. Пиша от личен, горчив опит.
Дано апартамента им хареса, а съседите са тихи.

Всичко хубаво, но само не прави квалификации на изказванията ми, Тина! В тази тема не си държим такъв тон. Прочети пак какво съм написала. Да не мислиш, че живея в замък и всеки ми пази тишина. В блок е така!
А ако съм живяла под студенти, подготвена ли съм? Или само децата ти пречат. И под студенти, и със студенти съм живяла. И карти съм играла.
Виж целия пост
# 5 319
АнМари, съжалявам! Светло да му е!

Славче, радвай им се на децата!

Виж целия пост
# 5 320
НелиСА, той.
Познаваме се от 27-28 г., тогава все още беше във Варна. Имах гадже варненец Joy Богата ме заведе в Хепи до ВИНСа (май беше първото) и ми се смя как ям по-малко от дъщеря му.
Успя да види внучката си Simple Smile

И се замислих, че по-млади няма да станем.
Та, носете новите си дрехи.
Виж целия пост
# 5 321
Защо? Ако ти кажеш същото на майка си предполагам не е проблем?
Не се заяждам, любопитно ми е, защо е лошо че е казал така на майка си?

Честно ли? Ти като майка нвма ли да умреш от страх, ако детето ти каже, че за малко не е умряло?!

Аз бих искала да знам, ако не се чувства добре или ако има проблем. Мисля, че всяка майка би постъпила така.
Виж целия пост
# 5 322
Лютичето няма против, че е казал на майка си, а начинът по който го е направил.
Виж целия пост
# 5 323
Схванах като ми отговори Simple Smile
Аз например също така казвам на мама, ама то като е минало, едва ли го приема с голям шок.
Виж целия пост
# 5 324
За сина, който не обича да говори, ще кажа, не се притеснявайте, аз съм същата.
Баща ми ми свикна ( израстнала съм с него, разделени са нашите от много време). В началото, понеже бях на общежитие и му беше трудно, че не му звъня всеки ден, впоследствие свикна и се успокои. Знае, че и хубаво и лошо да стане, ще звънна и ще кажа. Много е съобразителен и съм му безкрайно благодарна, че с времето успя да ме разбере, колкото и трудно да му е било.
Аз наистина не обичам всекидневни разговори тип : какво правиш, какво яде, какво прави днес и прочее.
Сега, като повръщах, след като се прибрах от болницата му звъннах да му кажа, че се прибирам, след това ми звъня той, но аз не се чувствах добре да говоря и се разбрахме да звънна, когато мога. Звъннах му след седмица-две. И ако някой иска да каже, че бащите не се тревожат и не мислят децата си, както майките, не е баш така.
С баща ми си изградихме много хубава връзка последните години. На него първо съм се обаждала като страдам. И на него първо казвам ако смятам да направя нещо, но имам нужда от подкрепа и кураж ( на други хора не споделям, не обичам предварително да правя планове и тн).
Та, не всички деца обичат да говорят всеки ден по телефона.
Последно с баща ми не се бяхме чували две седмици и говорихме около час. Много по-сладко е. Имаме повече неща да си кажем, да се оплачем, да се похвалим и тн. Не го приемайте като нещо лошо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия