Тревожност от живот на възрастен (adult life)

Много оптимистично е ,,бързо и лесно,, , защото може и да не е нито едно от двете. Но варианти има.

Всъщност, човек има ли желание да се оправи - да, бързо и лесно е. Останалото са оправдания. Казвам го, като човек, минал през ПA, ОКР, тревожност, депресия в обострени степени

КРР, само това остава, да вменяваме на човек с коментираните проблеми, че щом не се оправя в срок, бързо и лесно - няма желание.

Всъщност, добрият терапевт сам ще го каже на човек, който от години си влачи тревожното или паническото разтройство и реално върху това е базирано лечението - защо този човек няма желание да се оправи, с какво това състояние му е "полезно". Когато се достигне до причината - защо използва състоянието си и защо се е "хванал" за него, каква полза му дава, се работи в промяна на модела на мислене и пускане на състоянието/замяната му с друго нещо.

Например, майка на 2 деца - никакво време за себе си, всички са я приели за даденост/като домакиня, никой не се грижи за нея, мъжът и отдавна не и обръща внимание. Развива ПР, ТР - това е нейният начин да привлече внимание, да се оправдае, че днес няма да може да изчисти/сготви, да бъде тя важна, а не другите. Съответно, състоянието може да продължи с години и да се влошава и причината е, че такава жена няма полза то да си отиде, защото тогава ще спре да бъде "важна" тя и пак ще стане тази, която се грижи за другите, а те за нея не. Добрият терапевт веднага ще усети за какво става въпрос. Тук ще се работи в насока осъзнаване, че жената използва състоянието си за конкретните причини по-горе и изграждане на механизъм тя да има самочувствие и да се чувства важна, без да се налага да има ПР/ТР, да поставя граници и да изисква отношение и грижа към себе си, защото смята, че я заслужава/обича себе си/има самочувствие. Всичко това може да се случи в рамките на 3 месеца. После, разбира се, процесът продължава, но вече без помощта на терапевт, а жената сама, с наученото и дадените и инструменти го доразвива. Трябва много осъзнатост и от страна на пациента и от страна на терапевта.

За жалост всеки случай е индивидуален.
Дъщеря ми посещава психолог от месеци. Все още с нищо не й е помогнал.

Аз посещавах психолог 2 години без резултат. Не ми помогна.
Оказа се, че просто не е моят. Отидох на консултация с детски психолог за сина ми и още на първата среща си паснахме чудесно. Тя вече свърши много добра работа.

На първо място - психологът не помага, помагаме си само ние и всичко зависи само и единствено от нас. Психологът само ни напътства. Но щом терапията не дава резултати с месеци, значи не е правилният терапевт и трябва да се насочите към друг

Психологът помага за много неща - например за осъзнаване на причините, които довеждат до някакви модели на поведение и какво ли още не. Но никой психолог няма да каже - в тази ситуация направи това и това и даде предписание как да си живеем живота. Това са нереалистични очаквания, животът си е наш, ние правим изборите и носим последствия от тези избори. Психологът дава яснота защо се случват тези процеси.

Точно така. За мен това са напътствия, не помощ, но всеки има различни възприятия.