Редно ли е да се кръсти детето на свекърите,ако те са осигурили жилище на младото семейство?

Инатливи без да имат право на това. Тя поне е единият родител.

Леле, винаги съм се чудила как е възможно решението за имената на децата да разваля семейства, но сега вече разбирам. Наистина е жалко, но пък има по-дълбока причина за това. Аз не бих могла да се сродя с хора с този начин на мислене. Не е за едното име, а за манталитета и за бъдещите проблеми, които неминуемо ще произтекат от него.

Защото самото име вероятно никак не им харесва?

Аз, много преди да забременея, като е ставало дума, свекърва ми е споделяла, че никак не си харесва името и цял живот е страдала един вид заради това име. То наистина не е хубаво, започва с "П" (също), а няма голям избор от красиви женски имена с "П", може би само "Петя" и "Павлина" са по-приемливи за мен, макар че и те не са ми първа хубост.

Та не е кръстена дъщеря ми нито на свекър (и той не си харесва името, макар че неговото бива, и все се представя с негово производно), нито на свекърва. Уважението от моя страна е било, че съм се съобразила и с техните с антипипатии към собствените им имена и не съм тръгнала да ги кръщавам на тях. Имат и други внучета, по-големи от дъщеря ми - и те не са кръстени на тях.

Аз на мястото на снахата щях да избера някое хубаво име, което да не е на роднина в семействата. Така максимално според мен би се избегнала горчилката в историята и детето ще се появи на бял свят със спестени драми (надявам се). Желая леко и безпроблемно раждане на жената!

Светулке, ако мислиш тази необрана инфантилност ще донесе весела усмивка на някоя Петра в темата - лъжеш се.
Име, като име и да, никой не е виновен как е

. Имай, ама по- добре а ръце в джобовете. Не давай нищо, че глава няма кой да ти прекланя.

Моята дъщеря носи бащино и фамилно име от баща си (както е нормално в България). Нямаме брак, така че аз съм с моята си фамилия, която според мен е много по-красива от неговата. И понеже имам сестра, нашата фамилия няма да бъде наследена от децата ни. За което безумно много съжалявам. Но такъв е законът и съм се примирила. Така че не виждам нищо лошо поне първото име на детето да се избере от майката. Бездруго останалите две са от бащата, няма как.

Петра е съвсем хубаво име, но тия, които го харесваме, сме прости, от по-миналия век и разбира се, напълно заслужили подигравка със сто зелени реда с "ха-ха-ха-ха".
Ама пък иначе авторката на зеленото "ха-ха" е горда.

Малко офтопик - на мен Петра ми харесва много. Правя асоциация с Доктор Джеф от Анимал планет, там Петра се казва жена му, една възхитителна червенокоска.

Tя може да е износила и раждала, ама не е ЕООД, а са семейство. И не може да поставя ултиматуми на съпруга си, а трябва двамата да стигнат до консенсус. Още повече, че свекърите не са се заинатили баш за тяхното име, съгласни са и на неутрално.
И да, не звучи хубаво "сделка име срещу апартамент", но ако някой ти даде такъв летящ старт в живота трябва да си голям гьонсурат да не покажеш някаква благодарност. И е нормално свекърите да са засегнати - те са направили всичко за добрия старт на младите, другите нищо, но признание никакво. За мен снахата тръгва прекалено остро от самото начало.

Нормално име си е Петра. Има красив град в Йордания с това име. Петромира за първи път го чувам, но май е просто рядко име. Въпрос на вкус.

В различните краища на България традициите са различни. Някъде се е кръщавало на баби и дядовци, другаде децата са се кръщавали на кръстника/ кръстницата, на трети места кръстникът/ кръстницата са избирали името на детето.
В родовете ми има и кръстени на роднини, и кръстени на кръстници, и такива, чиито имена са избирани от кръстника/ кръстницата, е такива, които сме със съвсем неутрални имена, избрани от родителите ни.
Между другото, истинска история с братовчед на майка ми. Традицията в селото била детето да носи името на кръстника, да ама кръстникът се заинатил, че детето ще е на дядото по бащина линия. Не се разбрали родители и кръстникът и бащата записал детето си с името на кръстника, я при кръщението кръстникът казал името на дядото. Като тръгнало първи клас детето се наложило да му сменят името и остава даденото от кръстника, т.е на дядото. Но до тогава всички го знаели с другото име и отнесло детето подигравки, че не си знае името.
И още една история от мен. За уважението.
Първата жена на дядо ми починала с бебето при раждането. Била от село (Долно Церовене, Монтанско),  дядо ми е от друг край на България (Търновско). В Лом дядо срещнал втората си жена, баба ми. Оженили се и по някаква причина я завел в селото на покойната му съпруга. Нейните родите посрещнали баба ми (сираче) като дъщеря. Там изкарала бременността си, там родила първото си дете - майка ми. И майка ми е кръстена именно на тази баба Ефтима, не на майката на дядо ми. Вече второто дете, също момиче получило името на майката на дядо. Не са били длъжни, нито едните, нито другите. Човещина, уважение.

При това, внучето им от другият им син, носи името на дядото. Ми нагли са, ама са много нагли. Всики деца ли трябва да са с неговото име? Или сега, трябва с на бабата, че да има и на нея дете кръстено.

А от отговорите на една част от жените в темата изумях. Мъже не съм чувала така така да говорят. Да наведяла глава, че са я купили... И да мълчи там в ъгъла. Отврат. И да, точно от тук тръгва насилието над жени, подкрепяно от жени.

На мен Петра ми допада. Сещам се за Петра Немцова.

Дано младите изберат име, което се харесва и на двамата. Това е съвсем постижимо. Но да не се съобразяват с баби и дядовци, ако на самите тях не им е на сърце и още по-малко заради някакво материално облагодетелстване.

Ами светна ни Светулчица, че простотия ни тресе 😂
Ама хайде да я видя да размахва това ха-ха на сина си или дъщеря си, когато изберат име, което име на нея не й харесва.