Лятото се наложи да приспим ваймката ни след тотален отказ на бъбреците за 3 дни. От най-енергичното куче на света се превърна в призрак, който в последния ден трябваше да нося до вкъщи след доста кратка разходка. Аз бях и бременна в 6м и съвсем трудно го изживях, а пък “баткото” все още често ме пита къде е Кайчето и често и търсим звездичката на небето.
Радвайте се на кучовците, гадното идва бързо, не пита и после е ужасно празно.
Загубата обаче най-лошо я изживя бигълката. Върна се страха от изоставяне, вие като ни няма за по-дълго, започна отново да се качва по леглата ни, когато е сама и да си “свои” мои дрехи, за да ги гушка докато е сама.. разходките са ужас, иска да изяде всяко куче, все едно не е социализирана изобщо, много тъжи и не знам как да и помогна вече. Годинките и те си оказват влияние, зъбите и са вече много зле, чистихме зъбен камък два пъти за последната година, извадиха и един зъб и продължава да има ужасен дъх, заради джобове и отдръпване на венците. Нашият вет каза, че няма какво да се направи, ако някой е имал драма със зъбите моля да сподели някакво решение..
Mtz, ако Нъки не приема лекарства може да му ги поставят инжекционно, аз имах пареза на лицев нерв преди години и със системи се оправих сравнително бързо.
Да не влизам само с мрънкане в темата, показвам 2/3 от Група Пакост.

Дарето заставаше като Зара, с финес.
Не е на нас, на другия род се е метнала. Рая е дългокраката


Още един такъв поглед 😂 

