Имам нужда от съвет...

  • 7 526
  • 189
# 45
Какъв съвет очакваш?
Как да го накараш пак да почне да прави секс с теб?
Няма да стане.
Виж целия пост
# 46
Конят, който яздиш, е умрял и явно няма намерение да мърда наникъде. Ти избираш дали да седиш върху него, дали да гравитираш около него, или да го оставиш


Вариант 1 - живеете си така; той си е ок; ти продължаваш да се самоизяждаш, да се чувстваш бабичка, неженствена и нежелана, живееща без топлинка, ще започнеш да се озлобяваш към него и на половината мъжко съсловие

Вариант 2 - дискретно си създаваш личен паралелен живот; той си е ок; ти живваш и каквото сабя покаже, че понякога големи циркове може да станат от една такава промяна в жената и динамиката около нея

Вариант 3 - освобождаваш се от ангажимент; той ще е изненадан и шокиран защо така стана, пък ще му се наруши и комфорта, може и да се озлоби; ти събираш себе си, посрещаш си несгодите и се опитваш да съградиш себе си и живота си така, че да ти е комфортно, без да се съобразяваш с "благоверния" и дишаш свободно без да се обръщаш назад

Гаранции в никой от случаите никога за нищо няма. Каквото сабя покаже.
Виж целия пост
# 47
И какво точно му обичаш? И защо да не тръгнеш да правиш такива опити, той реално не ти е мъж от десет години.

Издържа я най-вероятно.
Виж целия пост
# 48
Не ме издържа.Ходя на работа.Вземам заплата.
Не знам защо,но имам чувство,че ако съм сама-няма да мога да се оправя с живота,ще изпадна в безтегловност,и ще съсипя животът на децата,които го обичат.
Няма да получа подкрепа от никой,винаги ще чувствам вина,че аз съм скапала нещата.
Че е трябвало да търпя.
Родителите ми няма да подкрепят този мой избор.Ще бъда изолирана,заради това че съм напуснала доброто момче.
Виж целия пост
# 49
Щом 10 години не сте разбрала какво става, никога няма да разберете. Стойте си в това положение, че знаете ли колко е гадно да се разделите. Ще ядете само хляб и маргарин.

Я чакай да поръчам суши!
/Аз съм разведена с деца на 20 и 14./
Виж целия пост
# 50
Не ме издържа.Ходя на работа.Вземам заплата.
Не знам защо,но имам чувство,че ако съм сама-няма да мога да се оправя с живота,ще изпадна в безтегловност,и ще съсипя животът на децата,които го обичат.
Няма да получа подкрепа от никой,винаги ще чувствам вина,че аз съм скапала нещата.
Че е трябвало да търпя.
Родителите ми няма да подкрепят този мой избор.Ще бъда изолирана,заради това че съм напуснала доброто момче.

Ето, че сама си отговори.
Виж целия пост
# 51
Да, тя не разбира.
Явно наистина се е залепила за него. Няма интереси, няма приятели.
И сега единствения и човек я отхвърля и то от 10 години.

Назад са дадени три варианта.
Да си избира един.
Може би вариант две е за нея. Плюс говори с него само по-важните неща. Щом толкова те смята за досадно мрънкало.
Но ако той се разболее, не му обръщай внимание, да се оправя.
Ако нещо мрънка, му кажи, че много се оплаква.
Виж целия пост
# 52
Не вярвам да е пързалка темата. Имам приятелка със сходна съдба, просто един ден мъжът й спря да я търси като жена и дотам. Тя мисли, че е импотентен. На лекар не е ходил, на тази тема не се говори. И двамата това ги устройва и изглеждат добро семейство. По- възрастни са обаче, тогава да са били към 50 годишни. Добре печеливши и успешни и двамата.
Виж целия пост
# 53
Също така е редно и да не спите в едно легло.
Виж целия пост
# 54
Е защо така черногледо, може да се разведете като зрели хора, да си споделите попечителството над децата, да бъдат половината време с него, половината с теб, така няма да получаваш издръжка, но ще можеш да срещнеш друг човек, с който да си щастлива. Не е казано че ако се разделите трябва да се оправяш с всичко сама.
Виж целия пост
# 55
Жена на 46 години, за какво точно трябва да те подкрепят родителите ти?
Виж целия пост
# 56
Без да поемеш отговорност и да направиш първите стъпки няма как да стане различна ситуацията.
На него му е удобно в тази позиция.
(Думата мрънкам, нали точно това означава, да се оплакваш без промяна в поведението.)
Децата ти ще се отделят един ден от семейството, но твоят живот ще е минал в неудовлетворение.
Пък и нали няма да ги спираш да общуват с баща им, напротив, настоявай и му делегирай отговорности.
Щом жилището е твое не е съвсем зле ситуацията.
Виж целия пост
# 57
Аз бях в подобна ситуация. Според някои хора съм "луда" да се разведа. Според мен думата "луда" се превежда решителна.
Има хора, които са толкова смачкани, толкова нерешителни, че и едно кафе се чудят дали да си направят по цял ден.
Камо ли за един развод - ето ги, 10 години. "Ама това не става, онова не е възможно, трето не бива, четвърто - родителите ми, приятелите ни ...."
Виж целия пост
# 58
Не ме издържа.Ходя на работа.Вземам заплата.
Не знам защо,но имам чувство,че ако съм сама-няма да мога да се оправя с живота,ще изпадна в безтегловност,и ще съсипя животът на децата,които го обичат.
Няма да получа подкрепа от никой,винаги ще чувствам вина,че аз съм скапала нещата.
Че е трябвало да търпя.
Родителите ми няма да подкрепят този мой избор.Ще бъда изолирана,заради това че съм напуснала доброто момче.
Ъъъъ, ти имаш ли грам самоуважение и самочувствие?
Може би тук е заровено кучето.
Дори и най-големите мухльовци не харесват смачкани психически жени. И, както е видно, не ги уважават!
Имаш нужда да си заздравиш самочувствието и увереността в себе си. Работи над това.
//
Бънди, мачкаш ли, пиле?
Още си чакам за боклука. Sweat Smile
Виж целия пост
# 59
Не ме издържа.Ходя на работа.Вземам заплата.
Не знам защо,но имам чувство,че ако съм сама-няма да мога да се оправя с живота,ще изпадна в безтегловност,и ще съсипя животът на децата,които го обичат.
Няма да получа подкрепа от никой,винаги ще чувствам вина,че аз съм скапала нещата.
Че е трябвало да търпя.
Родителите ми няма да подкрепят този мой избор.Ще бъда изолирана,заради това че съм напуснала доброто момче.

Значи е време да преоцениш приоритетите си. Дали ти е по-важна договорената със съпруга ти сигурност и мнението и подкрепата на близки и далечни хора, или опитът да летиш и да изковеш живота си какъвто го искаш според възможностите ти. За първото се иска голяма доза непукизъм към себе си и отговорно отношение към другите хора (малко жертвено), за второто се иска доста смелост и доза егоизъм (според някои - здравословен).

Риск винаги има. В единия случай е да се смачкаш и примириш или да полудееш, не е изключено и да се поболееш, а в другия е да не свързваш двата края и трудно да смогваш с ангажиментите покрай битовизмите. Риск някакъв винаги има, както написах, и страх има, а гаранции няма. Но човек, ако е решен на нещо, някак се пренастройва и намира сили в себе си.

Зависи и дали си готова да рискуваш да получаваш мъжко внимание на парче, че като чета тук честните мъжки мнения, а и скромния ми личен опит показват, че малко са тези, които биха те приели за сериозно предложение. Повечето се облизват за лесни отношения и не-твърде-ангажиращо приятно прекарване на времето. Но може и да имаш късмет да си намериш любов. Никой не знае.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия