Имам нужда от съвет...

Е, то тук никой не бяга. Онзи хубавец лупка навънка, а тя вкъщи "чака". 10 години. Потрес.

Перефразирам: Не е луд тоя дето лупка.

То и аз да чаках да дойде някоя на крака при мен да си поиска ....

С чакане не става, това ясно.
Но има и друго – тя му се поставила като даденост. Вкарай малко конкурентен момент, мъжът е ловец. Приспиваш ли му ловните умения и става ленив. Отива да лови другаде.

Тази тактика не работи приложена от жена към която нямаш никакво желание.

Все едно да не искам да си купя нещо, а продавача да вдига цената с надеждата да реша да си го купя.

Продавачът го предлага на друг потенциален купувач по много приятен начин. Малко от малко ще ти се прище поне да метнеш поглед или да ти заостри вниманието, да погледнеш под друг ъгъл на подминатия от теб артикул.
Иначе, си прав, мъж, ако не желае вече една жена, не става.

Щом казваш

О да, не за друго, ами заради онова собственическото чувство - моето си е мое. Доста хора, особено мъже, така разсъждават - и аз я не ща, ама и на друг не я давам.

Абе то стигнеш ли до това да прилагаш тактики мъжът ти да те поиска пак, каузата е изгубена и нещо със самата теб много не е наред. Най-малкото си супер отчаяна. Тези неща не стават с планиране и плетене на схеми. Особено, когато енергията ти е насочена към мъжа и неговите желания, а не към теб.
Ако прави нещо авторката, то трябва да е промяна, но насочена изцяло към себе си и с такава цел и желание, т.е. - искам да се почувствам добре в кожата си е да се обичам, като се погледна в огледалото да ми иска да си плясна дупето, щото съм много секси или - имах като по-млада едно хоби, което ми доставяше голям кеф, започвам да го правя, или - абе май искам да запиша нещо да уча, да си рефрешна кариерата. Който, каквото му е на сърце. И го правиш само за себе си, никакви мъже, деца и външни хора в картинката. Правиш го да ти е кеф на теб и да му се наслаждаваш на тоя живот.
Е тогава може и мъжът и да се събуди от зимния сън, но и да не се събуди, много важно, мъже бол. Една жена като се чувства добре в кожата си и си владее енергията и силата и това как да ги използва и въобще живее и си гледа кефа, знае че проблем с мъжете няма - не е решила, не е прикоткала някой. Пък съпругът и нека блее.

Но, хетеро мъжете колкото и да не те искат, ти за тях си си сигурното ястие. Все някога за 10 години ще реши - бе я дай да ... жената. Тоя мъж е гей 1000% Това че имат деца нищо не значи. Колко омъжени гейове с деца има.

Здравейте, мили хора! Ще ви помоля за съвет, защото наистина съм много объркана и не знам какво решение/решения да взема за бъдещето си, а може някой отстрани да вижда по-ясно нещата или да е преживял подобни любовни/здравословни неслуки. Винаги съм мечтала да имам семейство, подобно на това, в което съм отрасла. Вече съм на 36г, нямам деца, имам сериозен репродуктивен проблем, мъж, когото обичам, но не може да сме щастливи заедно (или не виждам как) и властна/грижовна майка. Накратко историята е следната: от близо 4 години познавам мъж, който живее в провинцията и работи в София и не желае да живее тук. Работохолик, отдаден да помага с какво ли не за майка си, сестра си и племеничките си. Много трудно, но успя да ми спечели сърцето, виждахме се, но не сме живяли под един покрив за много време. Само с него съм била супер близка. Никога не са били перфектни нещата между нас, защото с майка ми имат взаимна антипатия, аз се виждах с други хора и преди и сега с надеждата някой да обикна повече и да си паснем, но не става. Не съм го крила от него. Майка ми не го одобрява, защото той иска да живея при него в едно село и не веднъж ме е заплашвала, че ако избера да съм при него, ще спре комуникацията с мен. Случайно открих преди повече от 3 години, че имам много намален яйчников резерв, приятелят ми склони да опитаме за дете, но 3 месеца нищо не стана. После отказа да отиде на доктор по моя молба, при което реших да спрем да се виждаме и аз сама започнах да ходя по лекари. Той си живее с убеждението, че съм избрала майка ми, а аз си живея с мисълта, че той е страхливец, който не е готов на жертви/компромиси и ме остави сама да се боря за мечтата си. После пак започнахме да се срещаме и пишем, защото просто не си представям живота без него, а и с него пак ми е трудно. Майка ми естествено не спира да ми опъва нервите да си намеря човек, или да имам дете инвитро и да не си губя само времето с него, защото после ще е твърде късно. Чувствам се зле, нещастна, самотна, объркана, недоразбрана, често плача и от нерви ще стана кожа и кости. Днес му казах, че предпочитам да не се виждаме, сериозно обмислям да опитам да имам дете от познат мъж или инвитро и да го гледам с помощта на майка ми. Даже го питах наскоро ще ме обича ли, ако си имам дете, което не е негово. Или не отговори или каза, че не знае, но реално преди ми е споделял, че не иска да се занамава със жени, които имат дете/деца. Какво бихте направили на мое място? Моля пишете ми ЛС. Благодаря!

Защо позволяваш на майка ти да ти контролира живота и с кой да бъдеш?
Какво точно против има тя срещу него?

Ужасен миш маш!
Първо на първо, защо живееш при майка си на 36?
Второ, трябва да осъзнаеш, че явно това не е мъжът за теб.
После....

milka, Работохолик, отдаден да помага с какво ли не за майка си, сестра си и племеничките си , ей това нещо ми извади очите. Това ще продължи и след като заживеетезаедно. Така че - отваряй си очите и не позволявай на майка ти да те манипулира, а заяви ясно с кого си и че не би си променила мнението заради нейното. но трябва наистина да го искаш, а не да отиваш с някакъв.... само, за да избягаш от нея. Нямаш много време. Пренареди си приориретите и действай. Успех!

Разбирам защо я нападате за майката, ама я помислете - жената може да вижда това, което тя не вижда и да не иска дъщеря й да се замесва в дългосрочни планове и дете с такъв. А пък авторката го вижда като лошо отношение. Ми майката може да е патила от подобно.
Не защитавам, ама колко пък често се виждат такива майки? Обикновено гледат да се отърват от дъщеря си като бреме и да раждат.
Има и друг вариант, ако живее с майка си (това аз не ко хващам от текста) ако я гледа и майката всъщност не иска да си развали удобството на обслужващия персонал.
А този че обслужва майка си, сестра си и племенниците, какво да кажа , там място за още една жена няма. Няма и да има, затова бие от бой за лекар.
Авторке,  хващаш се и отиваш на инвитро и не позволяваш някакъв такъв да ти губи времето.

Този не ти губи времето. Ти сама си губиш времето с този. На 36 е крайно време да вземеш живота си в ръце и да спреш да се оправдаваш с други хора. Изнасяш се от вкъщи, триеш всички контакти на господина и поемаш отговорност за собственото си бъдеще.

Разбирам, че майката иска най-доброто, но тя иска да контролира действията и. Животът и.
Не я оставя да си го живее както иска, да греши ако трябва и това е хубаво.
Колкото до човека не знам дали е проблем това че се грижи за сестра и майка.
Понякога е хубаво, друг път е червен флаг.