Умеят ли децата ви да делят с другите?

Ключовият въпрос тук май е, дали децата на тази възраст не приемат собствеността като част от личността им?
Не ти ли се струва понякога, че двете понятия доста им се объркват и всъщност от там произтича "несподелянето"?

Аз малко късно се намесвам ама Деметра е права.
В такива ситуации трябва просто да знаем как тиктакат главичките на малките същества
Но е въпрос на възраст, защото това което Деметра има предвид засяга по скоро децата до 2-3 годишна възраст - в този период те израстват зависимостта си от мама и тати и се опитват ад се докажат като личности. Не случайно в този период са и най тежките кризи с НЕ и тропкане и тръшкане.
Каквото и да им обясняваме на непослушковците те така и няма да искат да делят в тази възраст.
След 4 годишна възраст вече би трявало дам оже едно дете да разграничава и отличава себе си от играчките си и да се опитва да сподели УДОВОЛСТВИЕТО ОТ ТОЧНО ТАЗИ ИГРАЧКА с други деца. Това споделяне е процес който се научава и не става отведнъж. Винаги ще има конфликти но рано или късно се научава.
Всичко е въпрос на търпение и много любов

  Така е и точно за това според мен възрастния трябва първо да покаже , че уважава личността/собствеността на детето и след това да изисква определено поведение.
 Пак ще използвам примера на Тути, за едно 4 годишно дете няма нищо по досадно от бебе на 1г. 1/2,което му взима играчките, за него това е грубо навлизане в личното му пространство и незачитане на неговата личност, в което аз не виждам нищо лошо. Не правилно, според мен е да се подходи с очакване,едно дете, да се съобрази, че е по-голямо и за това да отстъпи, най-логичната реакция е да се заинати.Но  ако го
провокираш показвайки уважение към него(което то респективно свързва и  с вещите си), търсейки примерно съвет "Я и покажи как се играе с тази кола, тя е много малка и не знае", "Ще и дадеш ли сега да опита и тя " и т.н. очакваната реакция може да бъде много по различна

Всички тук си разсъждаваме и казваме "така е на 3 години, а така става на 4", а всъщност важна е и психологията на конкретното дете, както и "жизнения" му опит - веднага ще ви дам пример - дъщеря ми ходи на градина по 3 часа 2 пъти седмично "за социализация", защото е само дете. Вчера и родителите присъстваха на заниманието заради празника. В първия един час децата си играха както обикновено и дойде време да си прибират играчките - моята дъщеря веднага започна да прибира едни дървени кубчета, която бяха натоварени в едно вагонче и да ги слага на мястото им. Детето, което си бе играло с тях обаче (то ги бе загърбило) - едно момченце, което бе за 2 ден на градина - реши, че не желае да му се пипат кубчетата и започна доста грубо да ги дърпа от нея и да ги товари обратно във вагона. В случая тя бе права, защото просто си вършеше работата, освен това играчките не бяха негови, но детето явно не е свикнало да дели - е, дъщеря ми "крадла и нашественичка" ли бе в този случай??? И двете деца са по на 3 години. В последвалите активности момченцето продължи да се държи по различен начин от другите деца, защото първо, не знаеше още как да постъпва в конкретна ситуация (докато другите деца явно имаха опит) и второ, той не познава другите деца и вероятно те му се струват враждебни.

Аз си мисля, че детето за което говори Тути има същия манталитет - не е свикнало да дели с никого и все-още няма създадени социални навици. Освен това аз останах с впечатление, че неговата майка е имала желание да го постави в ситуация, където ще може да развие такива.  
Аз не виждам нищо лошо в това, децата да се учат да делят вещите си с другите, но точно както казва big mama, съобразявайки се с достойнството на детето.

Подкрепям  

Питаш ли ме с моите две зверчета? батко на 5 и дама на 2 г.Понякога става ужас и всеки си иска своето.Но ние с тати се стараем колкото можем,с обяснения ,да уталожим духовете.На баткото му казвам,че с добро като и даде на малката любопитка,тя само за кратко ще го разгледа НЕЩОТО и сама ще му го върне.Така и става най-често,просто възрастта им е такава.И баткото ни е по-отстъпчив ,а и тя като не и взимаш НАСИЛА сама си дава,освен ако не се заинати,Но ние се стараем да се отнасяме справедливо и с двамата,а не да ги делим на ПО-ГОЛЯМ  и ПО-МАЛЪК.Според мен последното е много грешно.Караме се и на малката,казваме и,че не е справедлива...а на баткото,когато наистина е виновен,а не че просто,защото е по-голям,трябва да отстъпва!

Същата картина сме и ние,само дето каката е по-голяма. Но нищо не си дава и ако малкият грабне нещо започва дърпане,бутане, викове и плач - побъркват ме в момента с това!

Още повече и че са разнополови.Но до този момент малката обожава на батко си конструкторите,колите,саби,пушки...и винаги се заиграва с него. А ако бати си реди съсредоточено нещо,нашта любопитка и тя иска,а още не може пусто...тогава баткото си иска спокойствието,а не тя да му разваля пъзела или конструирания замък...става страшничко и тогава се намесва родителския елемент Обяснявам на баткото да и даде само да пипне,да види и тя ще му подава елементите,но ако малката продължи "неволно" да руши ,тогава веднага следва да я разсеем с някакво друго занимание.И обратното-когато малката се занимава с нейни си "женски"работи(хранене на кукли от сервизчето,завиване,преспиване,бутане в детската количка....),батко се включва понякога активно в процедурите и и показва как стават тия работи.Често тя му позволява,но има и моменти,когато и тя не желае да и пипат нещата.Тогава отново идва ред на обясненията и помощ в разпределението на ролитеІ"Хайде бати да подава,ти ще завиваш!" или "Дай на бати да сложи мечо в колата да го повози"и т.н. Е,не винаги се получава,разбира се! За момента нашите зверчета се заиграват заедно,което много ме радва.Но има и ще има още повече моменти,когато всеки си иска територия и усамотение с неговите си любими занимания!
    Но нима при нас не е така?Тати как не обича да му пипат дисковете или инструментите?А мама да и ровят в гримовете или да ме гледат  в кой сайт съм на компа и какво диря там?
    Но определено споделям мнението,че децата трябва да се научат не просто да дават играчките си(тоест да се чувстват длъжни да преотстъпят),а да се намира подходящ начин ,да се обясни,че може да си играят заедно,или другото дете само да я види,или за малко да си разменят играчките,за да видиш на другия....и т.н. и т.н.и ако нищо не помогне-тогава просто да ги разсеем с друго занимание.Прибира се "ябълката на раздора" и готово!!!

При нас кака Ева обяснява и умее много неща и Криси й дава да  помага в неговите игри. Той постоянно кара и бута нещо-камион,колело и тя се увлича - правят състезания. Нооо тя държи нейните плюшени играчки той да не ги пипа,а те почти всички са нейни понеже са подарявани преди той да се роди. Последно беше за Черния петър - играем тримата с Ева и татето,а Криси иска да види картинките. Ева дърпа картите и е много припряна, а не изчаква аз да го залисам с нещо друго. И плаче,че вече не ги иска картите щом Криси и ги е пипал - не скъсал,просто пипал.
А аз смятам,че не бива да се купува от всичко по 2 защото не е възможно,а и все на другия същото е по-хубаво...как се преодолява това не знам?!

Същата сладка картинка сте и вие,както виждам
Не,не смятам,че трябва да се купува по две,освен ако не става въпрос за близалки,дъвки,бонбонки и пр. Няма смисъл,а и  знаеш как бързо омръзва всичко.И от нашите играчки повечето са от баткото и се е случвало в спор той да каже:"Това си е МОЙТО!" Аз ,примерно,потвърждавам,че е негово,но :"дай на Стефи само да го види,да го пипне,знаеш че после веднага ще ти го върне". Абе малко като посредник между тях заставам (а не като арбитър). Обяснявам за вълшебните думички(моля,ако обичаш...и т.н.)  и че ако не дърпаш нещо насила да вземеш,то тогава другият сам ще ти го даде много по-скоро,отколкото предполагаш!А също и с картите сме имали подобни истории(тогава взимам малката в мен примерно и играем заедно-тя дава от мое име карта)
Абе не винаги става,знаеш как е,но трябва да се търсят подходящите начини поне!

Тути, това е временно, ще го изживее и този период ще премине. Виждам го във всяко дете, което мине годинката, а още повече в тези, които започват да ходят на ясли и детска градина, защото там се учат на закона на джунглата, който оцелее.  

Мами, стресната съм!

Вече писах, че щерката с удоволствие носи играчки в градината.

Но...... днес ме изуми. Изпращам я на градина и й обяснявам, че довечера ще купуваме мартенички. Лапето отговаря:
- И аз трябва да купя - на приятелките си, на бабите, на госпожите, на сестрата, на директорката и на всички деца в градината  
Ами сега? Не ми се струва много редно. И как да й го обясня  

Шах и мат

Синът ми пък си дава почти всички играчки и разбира се очаква и другите да споделят, както и той с тях. Изчаква търпеливо да му дадат нещо в замяна, но... в повечето случаи другите не искат
Прави една жална физиономия милото и или си изчаква неговата, или си взима друга от неговите...

Може би грешката е и моя, т.к. около годинката 2-3 пъти му бях обяснила, че е хубаво да споделя - той ме разбра и с удоволствие започна да го прави...

Почти винаги обаче се получава така, че играчката, която е в ръцете му, изглежда най-привлекателна и за другото дете.

Ха сега де - какво да правя???
Да го уча да не дава ли???
Или да дърпа насилствено така, както и другите от него???

Напоследък виждам, че когато някой буквално се засили към него, той се обръща на другата страна и се противи да си даде играчката - прави го само на дечицата, които никога нищо не са му давали
 
Не мога да разбера как дете на 2-3 години, което разбира, това което му се обяснава, иска да разглежда/играе с играчките на другите, а никога не дава своите?!

Постинга стана малко дълъг, но се надявам ще ме посъветвате какво мога да направя...