Връзка с мъж с дете - как се справяте?

  • 19 132
  • 360
# 30
По начина по който пишеш ли личи , че нямаш опит с деца  и предполагам не си от хората, които децата харесват от раз (разбира се ще е друго като ти си имаш).

Както са ти писали другите, по-добре не се занимавай, а почни начисто с някой, за твое добро. За да съществува мирно такъв тип семейство трябват много много компромиси, житейски опит, емпатия и най-вече родителите на детето да нямат никакви чувства един за друг.
Какъв компромис трябва да направи? Това че се е издразнила, е нормално. Не е нейно дете. Просто е искрена тука във форума. Не казва, да го е направила на въпрос пред мъжа.
А откъде дойде това с чувствата на родителите? Чувствата са на детето.
Друг е въпросът, че изглежда незряла, ако се прочетат предни й коментари в други теми.
Виж целия пост
# 31
По начина по който пишеш ли личи , че нямаш опит с деца  и предполагам не си от хората, които децата харесват от раз (разбира се ще е друго като ти си имаш).

Както са ти писали другите, по-добре не се занимавай, а почни начисто с някой, за твое добро. За да съществува мирно такъв тип семейство трябват много много компромиси, житейски опит, емпатия и най-вече родителите на детето да нямат никакви чувства един за друг.
Какъв компромис трябва да направи? Това че се е издразнила, е нормално. Не е нейно дете. Просто е искрена тука във форума. Не казва, да го е направила на въпрос пред мъжа.
А откъде дойде това с чувствата на родителите? Чувствата са на детето.
Друг е въпросът, че изглежда незряла, ако се прочетат предни й коментари в други теми.
И кое е нормално в това да се дразниш на дете? Не обичам деца, не предпочитам компанията им, но прекарвам много време около деца, по обективни причини, и не бих могла да им се дразня, защото не ме били харесвали, както е в случая. Те са деца. И родителите си не харесват, когато им забраняват нещо или не са им на вълната. Дори тийновете знаят това е не се дразнят на по-малки деца.
Виж целия пост
# 32
Е хайде сега, много хора даже с деца, не харесват чуждите деца. Няма нищо странно.
Пък тя дали е права толкова да се връзва на някакви приказки на дете, това е друго.
Вие нямало или не бихте могли да им се дразните. Хубаво.
Междудругото, даже детски учителки, които са си избрали тази професия, след време някои не харесват децата (чуждите).
Виж целия пост
# 33
Е хайде сега, много хора даже с деца, не харесват чуждите деца. Няма нищо странно.
Пък тя дали е права толкова да се връзва на някакви приказки на дете, това е друго.
Вие нямало или не бихте могли да им се дразните. Хубаво.
Междудругото, даже детски учителки, които са си избрали тази професия, след време някои не харесват децата (чуждите).
И аз не харесвам деца, затова изобщо не ми пука дали те ме харесват. И децата са като другите хора, не можеш да харесваш всички, нито те са длъжни да те харесват.
Виж целия пост
# 34
Авторката иска да се впише в тяхната картинка. Според мен не й пука толкова за детето. Просто иска да се покаже като съвестна и приемаща.
Виж целия пост
# 35
Авторката иска да се впише в тяхната картинка. Според мен не й пука толкова за детето. Просто иска да се покаже като съвестна и приемаща.
То е очевидно, че не и пука за детето, не е и нужно. Да прочете повече за деца и да не му се връзва. Тя ще си е враг вероятно завинаги, но и да не е, това дете си има родители. Важното е да не се опитва и тя да стане родител, че ни нужда има, ни капацитет.
Виж целия пост
# 36
Е хайде сега, много хора даже с деца, не харесват чуждите деца. Няма нищо странно.
Пък тя дали е права толкова да се връзва на някакви приказки на дете, това е друго.
Вие нямало или не бихте могли да им се дразните. Хубаво.
Междудругото, даже детски учителки, които са си избрали тази професия, след време някои не харесват децата (чуждите).
И аз не харесвам деца, затова изобщо не ми пука дали те ме харесват. И децата са като другите хора, не можеш да харесваш всички, нито те са длъжни да те харесват.
Така е. Тук не споря.
Виж целия пост
# 37
Децата са егоисти в най-нормалния смисъл на думата - смятат, че са център на света, стремят се да задоволят приоритетно своите подребности и т.н. Нормално е да искат родителите за себе си, особено при развод и в зависимост как е преминал той, какви са сегашните отношения между родителите и т.н. Имай предвид, че когнитивните им качества са в процес на развитие, което продължава дълги години и те не могат да правят причинно-следствени връзки със сложност, типична за големите хора.

Ти казваш, че супер много се стараеш да се харесаш. Похвално е, че имаш отношение към детето и така трябва да бъде, но не прекаляваш ли с опитите непременно да те хареса? Имай предвид, че децата постоянно тестват граници, за да видят докъде ще им бъде позволено. Възрастните са тези, които поставят и отстояват тези граници. Ако връзката ви с мъжа е пълноценна, развива се добре,  не виждам защо ще се оттегляш защото детето е споделило мнението си. То има право на такова, а вие имате право на собствени решения за живота. Утре тя ще влезе в пубертета - около 10-11г започва този период, ами по тази логика трябва да застанете на челна стойка, за да посрещнете периода на емоционални промени, които предстои.
При нужда потърсете консултация с детски психолог. Не водете детето, а отидете с бащата и вижте какви насоки може да получите.
И като каква да отиде?
Ще ходи на психолог, та той да обясни какво да направи, че чуждото дете да я захаресва и приема?
Това е тотално безобразие.
Виж целия пост
# 38
Не е нормално детето да ти говори по този начин. Не е нормално даже да й минава през ума, че има думата за това кой ще е новият партньор до баща й/ майка й.

Ако си позволява да заема такава роля, родителите не са си свършили работата при раздялата. Както е написал и друг потребител преди мен, много вероятно е ревнивата мама да продължава чрез най-различни манипулации "да си варди територията" - в това число и чрез внушения към детето. Въобще не е нужно да казва пред момиченцето нещо в прав текст. Достатъчно е да го играе нещастна жертва - детето само ще си направи извода, че новата жена на татко е виновна (детската логика все още познава само прости решения, а и мама си е мама и винаги ще е на нейна страна).

Моят опит показва, че при раздяла детето е винаги прокси на майката. Ако майката е щастлива с новия си живот и си има нова половинка, детето се чувства спокойно. В неговата глава мама е щастлива, татко е щастлив - значи и то може да си позволи да се чувства щастливо в новата схема. Ако обаче майката злобее, че бившият й я е загърбил... Мъка...

Такава ситуация те оставя без полезен ход. Ако си мълчиш и търпиш, това в един момент ще започне много да те трови. Ако кажеш нещо, мъжът до теб ще настръхне, че не приемаш детето му и ще се отчуждите.

Виж целия пост
# 39
Скрит текст:
Първо искам да благодаря на дамите с адекватни съвети.
Второ старата публикация не се отнася за този мъж, и би било много добре ако не ги скалъпвате някакви мелодраматични истории, защото просто няма такава драма.
Драмата е проста и описана в публикацията.
Много ми е любопитно, ако мъж беше написал тази публикация за жена с дете от предишен брак какви и щяха да бъдат коментарите.
Същите.

Като цяло ме изумяват хора и с деца, и без деца, които очакват респект и автоматично харесване от децата заради неимоверните "усилия" като подаръчета, някоя манджа и добро отношение? И от възрастен да го очакваш е странно, но от деца пък съвсем. Може би има някакво подсъзнателно чувство за превъзходство над детето, че това, че си по-голяма е достатъчно, някоя друга вафла и трябва да ти козирува. Но и то е живо същество и има чувства, мисли и претенции.

За отношението с детето мога да кажа - дръж се с него като с всеки роднина на мъжа ти. Възпитано, но малко по-отдалечено, щом не мелите брашно. Без да се натягаш и да изнасилваш нещата и без да имаш очаквания, че ще те хареса и ще си станете най-добри приятелки. След време може да каже "ех, лельо Калинова, спомняш ли си как грам не те харесвах като малка, пък как се обърнаха нещата", а може и да те е блокирала и да не води децата си при дядо им заради теб. Ако се държиш възпитано вината няма да е твоя, но като цяло не зависят от теб нещата.
Виж целия пост
# 40
Не бих се занимавала с мъж с дете, което да ми каже тези думи. Много показателно и за бащата, и за детето. Не бих се борила с вятърни мелници.
Абсолютно. Малката трябва да се научи да уважава хора, дори които не харесва. Тук може дори да не я харесва не заради самата нея, а заради ролята й на "майка-самозванка" (което може да дойде от прекалено престараване на авторката да се хареса).
Тук татенцето трябва да се намеси, защото нещо във възпитанието не е както трябва.
Виж целия пост
# 41
Тя може много възпитано да й е казала, че не желае с баща й да са заедно.
Или имате предвид 8-годишно да се учи на дипломация и тънкости в общуването (на прост език да лъже и никога да не казва какво всъщност мисли)? Ами малка е още, ще се научи.
Виж целия пост
# 42
От детската уста излиза винаги само истината.

Скрит текст:
Гаджето ми ме остави. Прибирам се с трамвая, седнала съм и тихо си плача. На седалката срещу мен седи майка с 4-годишно момиченце в скута. Момиченцето ме пита:
- Плачеш защото си дебела ли?
Виж целия пост
# 43
Децата може и да казват истината (и това е спорно), обаче какво от това? Така го мисли сега детето. И има право на това. Обаче това не би трябвало да е негова територия за решения. Децата не познават света през очите и опита на възрастните. И не трябва важни решения да се взимат, защото те се тръшкат и подобни.
Виж целия пост
# 44
В случая зависи много от мъжа до вас. Отношенията ви с нея, както и тези между вас и дали ви поставя на първо място. Ако е така то има смисъл тази връзка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия