В момента чета ... 93

  • 45 366
  • 741
# 585
Прочетох “Мамо знаеш ли защо те избрах?”.
Не ми хареса, защото очакванията ми се разминаха с реалността. Аз очаквах да има истории от отвъдното, както е книгата “Спомени от Рая”.
Ще я продавам/подаря книгата на някой, който проявява интерес.
Виж целия пост
# 586
Преди 10 минути приключих с "Удавниците" на Дженифър Макмеън. Очаквах да ми е интересна, но не и че ще ме погълне буквално от първата страница, дотолкова, че да не мога да заспя. Знаете как е – „само още една глава“, „о, тази е кратка, още пет страници и спирам“… и изведнъж е 3 часа сутринта.

Книгата е изключително увлекателна и завладяваща. Най-много ми хареса как се преплитат двете времеви линии и че историята е разказана през очите на самите герои.

Ако харесвате такъв тип художествена литература, препоръчвам я с две ръце!

Слагам и краткото ѝ описание. Има я в електронен вариант в Рулит.

Скрит текст:
https://www.rulit.me/books/udavnicite-download-788171.html


Авторката на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ Дженифър Макмеън с първа книга на български език

Отвори очи, мъртвите не се страхуват от нищо...

„Удавниците“ е изключително написана динамична мистерия, която създава усещане за уютна класическа призрачна история, пропита с копнежи и съжаления.“, Booklist

2019 г.

Когато социалната работничка Джакс се прибира от работа, заварва няколко пропуснати обаждания от сестра си Лекси. Джакс подозира, че тя отново е изпаднала в някой от маниакалните си епизоди, и затова пренебрегва неспирните ѝ опити да се свърже. Но на следващия ден разбира, че сестра ѝ е мъртва – удавила се е в басейна в имението на баба им. Джакс пристига в „Спароу крест“, за да погребе сестра си и да прегледа вещите ѝ, и открива, че Лекси е разследвала историята на семейството и имота им. И колкото по-дълбоко се заравя в записките на сестра си, толкова по-тъмни тайни изплуват от миналото.

1929 г.

Трийсет и седем годишната Етел Монро наскоро се е омъжила и отчаяно иска дете. В опит да я разсее, съпругът ѝ я отвежда на почивка в най-новия и модерен хотел с естествени извори във Върмонт. Още с пристигането, Етел научава слуховете за свръхестествените способности на изворната вода: тя сбъдва желания. Етел обаче няма как да знае, че изворът отнема също толкова, колкото и дава.
Проверих в Сторител дали я има случайно (няма я), но открих друга нейна там - „Зимните хора“. „Звучи“ подобна, споменавам в случай, че искате да продължите по същия път
Виж целия пост
# 587
Не ми върви с Тойбин и “Нора” и я оставих за неопределен период. Прочетох друга с действие в Ирландия обаче - “The story collector”, на Иви Удс.
Интересна ми беше, особено сюжетната линия в миналото. Предвидима ми беше на места, но пък ми задържа интереса. Ще продължа с “Изгубената книжарница” скоро.
Преполових и “Маестра” на Шевалие - засега тя ми харесва и нямам търпение да ми се отвори прозорец и да чета. Била съм във Венеция само веднъж, до Мурано не стигнахме, но вече ми се приходи. Ще споделя какво не ми харесва в скрит текст. Дано това си остане и до края на книгата.
Скрит текст:
Какво е това прескачане във времето със стотина години, а героите си остаряват с нормални темпове? Разбирам, че иска да представи Венеция и Мурано в различните епохи, обаче ми е странно. Поне не въвежда хиляда различни нови герои…
Виж целия пост
# 588
Приключих най- после с Мама греши на Бюси. Амииии, тегава работа. Започна уж добре, в началото ми беше интересна, после какво точно се обърка, даже не разбрах. Едни отнесени глупости, едни приказки, напъни за психоанализ ли не щеш, хитроумна кримка ли, семейна драма ли, пълна каша. Дочетох я, ама и аз не знам защо, нищо полезно не ми остана, освен усещането за изгубено време.

Затова пък за два дни изслушах Клубът на Хънт на Джон Лескроарт. Истинска наслада ми донесе, начало на поредица е, със сигурност съвсем скоро ще продължа нататък. Не бях попадала на автора, искам да видя заложения в тази книга взривоопасен потенциал на страхотни трилъри.
Виж целия пост
# 589
Да, и моето мнение за Мама греши е подобно. Чак ми се отщя да търся други негови книги.
Виж целия пост
# 590

Започнах тази, засега върви сравнително интересно, като се има предвид, че не съм голям почитател на семейните драми.
Виж целия пост
# 591
Хехе... Ето какво съм писала преди пет години за това недоразумение "Мама греши"

"Очаквах повече, но се оказа един средно-интересен трилър.
Не мога да отрека, че авторът се е постарал да напише нещо според него оригинално и заплетено, но на практика се е получила доста объркана, в много отношения наивна и като цяло логически неиздържана история. Явно толкова си може Бюси.
Отделни елементи за мен бяха доста дразнещи - например образът на разследващата полицайка, представена като похотлива и сексуално незадоволена жена, която само гледа по задните части на подчинените си и на сервитьорите в заведенията... 🥴
Вероятно на някои не толкова обременени с четене на по-качествени трилъри хора, книгата може и да се хареса, но аз ѝ давам преко сили оценка 2*.
И, общо взето, не мисля да давам да давам втори шанс на автора."
Виж целия пост
# 592
Все пак, Черните лилии беше хубава.
Но не знам какво му става с тези крадени и разменени деца - изглежда и в други негови книги е застъпена същата тематика.

Дочетох Опаричване - нямаше големи грешки до края, бяха съсредоточени около средата на книгата.
Сега съм към средата на Одисея на Стивън Фрай (това ми е второ четене, но първо на български) и честно казано ме дразни, че са включени части от Енеида, Орестия и т.н.
От няколко месеца съм фен на мюзикъла Епик и ми е странно как съвпадат някои неща (въпреки че мюзикълът е свободна адаптация) - примерно главата, в която Атина моли Зевс да нареди на Калипсо да пусне Одисей, се нарича Игрите на Олимпийците, а в Епик същата случка е описана в песента God games (макар че е много по-динамична и драматична от описаната от Фрай).
Скрит текст:
Но, слава на Зевс, Фрай поне уточнява, че според повечето източници Астианакс е убит от Неоптолем, а не от Одисей. Предполагам, че в Епик това е променено, за да стартира с тежка драма (при все, че е предназначен за млада публика)...
Виж целия пост
# 593
Джон Лескроарт си е много известен при съдебните трилъри, има някои романи, които са по-добри от на Гришам.
Виж целия пост
# 594
“Черните лилии” и аз харесах, “Мама греши” засега все още пропускам, но ми остава в полезрението за някакъв бъдещ момент непреведената му (ако не я преведат, ще я намеря в оригинал) “Новият Вавилон”, идеята ми е интересна, макар че имаше някои неласкави коментари в ГР относно изпълнението ѝ.
Виж целия пост
# 595
Аз не казвам, че не е известен, а че не ми е известен на мен.

Черните лилии на Бюси е същата каша, ама поне има неочаквана развръзка, която спасява нещата. Доколкото си спомням, де.
Виж целия пост
# 596
В Рулит от месеци има половин негова книга, мисля, че беше Без теб (може и да бъркам заглавието). Чаках да я допреведат, за да я прегледам, но явно преводачът се е отказал.
Виж целия пост
# 597
"Без теб" е слабичка, толкова блудкави история и герои, че ти е все едно какво става с тях. Жалко, "Черните лилии" беше много добро попадение.
Виж целия пост
# 598
Започнах "Сестра Кери" на Теодор Драйзер. Много добре ми върви засега. Чела съм "Финансист" много отдавна, но помня, че и тя ми беше харесала.
Взех и "Ейглейтерови" от библиотеката, нещо класика ми се е причела.
"Следобеди с Изабел" на Дъглас Кенеди не беше лоша, но и не е нещо особено. И ме подразни с изброяването на марки цигари, които пушеха главните действащи лица.
Виж целия пост
# 599
В момента чета "Никога повече" на Колийн Хувър и "Безброй далечни пътища" на Робърт Джеймс Уолър. По отношение на първата съм някъде на около 1/3 и малко ми е простовата, но пък става за убиване на време. Колкото до втората книга - все още чакам да ме грабне така както "Мостовете на Медисън". На половината съм, но не губя надежда, че ще се случи нещо интересно. Новите герои вкарват цял нов привкус на историята на Кинкейд. Ще видим...

P.S: по случайност и в двете книги за които говоря главният герой от мъжки пол е с фамилия Кинкейд, и собствено име, с инициал R.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия