МОН - промените продължават (6)

Емил Джасим
Преди да ви разкажа конкретната история, се налага да започна с едно малко лично уточнение - от почти 20 години (есента на 2005) преподавам история на религиите в системата на българското образование.
Първите три години преподавах по предмет, наречен “История на християнската култура” в НГДЕК на 11. и 12. клас.
Сетне започнах да имам часове с разкошни хлапета в 5 клас, където неизбежно говорим за религиите като част от историята на Античността (месопотамска, египетска, гръцка и римска религии, както и юдаизъм и зараждане на християнството).
В годините съм водил и на 9. клас (после го преместиха в 6.), където като акцент в преподаването на Средновековието преподавам християнство (като основа на нашата европейска цивилизация) и ислям (с неговите изключителни научни постижения през Средновековието).
Винаги християнството е било ключова тема, когато съм преподавал българската история, независимо дали е средновековна или възрожденска.
След това като важна тема в преподаването на 20 век в 10, 11 и 12 клас, където християнството е потискано от тоталитарните режими, та до 21 в., когато религиите са взети отново на въоръжение с политически цели.
През цялото време не съм спрял да водя ученици из църкви и манастири в България, където съм показал на място и културата, и добродетелите на християнската религия.
Освен това от години водя и “История и култура на религиите” като извънкласна дейност всяка сряда с ученици от 6. до 12. клас.
———————
Тук идва мястото на историята, в която почти три години се опитвах да “доведа” проф. Калин Янакиев за среща с учениците ни в Uwekind International School.
Гледах да е все покрай Рождество или Възкресение, а за зла беда все нещо се случваше, та срещата ни пропадаше.
Но ето, че накрая нашето малко чудо се случи - малко преди Рождество Калин Янакиев дойде.
Бяхме предвидили 45 стола, а в залата бяха над 60 тийнейджъра.
Трябваше срещата да е 40 минути - колкото един учебен час, от които бяхме предвидили 15 минути за въпроси и съответните отговори.
Обаче продължи над 80.
И Калин Янакиев заговори за Истината.
Вълнуващият разговор разкри различни лица на Истината - платоническото съвпадение на идеята за нещо, или пък нещо, което не просто е такова, а и такова трябва да бъде, а накрая стана дума и за необяснимата власт, която Истината винаги има.
Професор Янакиев по неговия неповторим начин заговори на език, така разбираем за тийнейджърите ни, че изобщо не разбрахме как минаха тези 80 минути.
И питаха -  питаха за Любовта, за Прошката, за Смъртта, за Възкресението, за Ангелите…
Питаха за всичко онова, което ги вълнува.
И никой от нас, техните учители, не беше изненадан, защото знаем добре, че тези теми истински ги вълнуват.
И всичко това стана с буквално едно споменаване на Христос.
Тази среща без капка индоктринация направи за вярата им повече от всички часове, които МОН предлага.
———————
Да, децата имат огромен интерес и към религиите, и към културата им, и към етиката им, и към добродетелите им.
Вече поне 15 различни випуска (честно, изгубил съм им бройката) съм научил къде е олтарът, какво е апсидата, кои са основните части на християнския храм, какъв е редът на иконите в иконостаса, кои истории са разказани чрез иконописните сюжети, какви и кои са основните християнско символи и каква символика носят цветовете, кои са седемте тайнства... Списъкът може да продължава безкрайно така, както е безкрайно богата на духовна и материална култура християнската религия.
Особено ми е любим онзи момент, в който пред Преображенския манастир заставаме пред Колелото на Времето на Захарий Зограф и говорим за това каква е личната мисия на всеки, как да си почтен е да правиш правилното нещо, когато никой  не те гледа, и как има Добро и зло и именно способността да ги отличаваме ни прави ДОБРИ хора.
И във всичко това няма никаква индоктринация, защото сред тези деца има евреи, мюсюлмани, атеисти, агностици.
Но не религията ги дефинира като хора.
Не религията ги учи да правят разликата между Доброто и злото.
Да отличават Добро от зло децата учат от личния пример, който виждат всеки Божи ден - достойното отношение към тях самите, защитаването на справедливостта във всяка ситуация (в училище ситуациите изобилстват на ежедневна база), защитаването на наистина общочовешки, но и християнски принципи като солидарността с отхвърлените и онези в нужда, отстояването на свободата на човека, който е свободен тъкмо по образ и по подобие Божие, и затова тъкмо тя е най-здравата връзка на човека с Бога.
Това никоя програма на МОН не може да го даде.
---------------------
Училището не е религиозен храм.
Нито трябва да бъде.
Но може да е място, в което се изграждат свободни, мислещи и съзнателни хора, способни да задават въпроси, а не научени само да поглъщат предварително зададени отговори.
А това изисква уважение към различието, а не проповед от катедрата, защото Бог не е в училище, а в сърцето.
https://www.facebook.com/emil.jassim