💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 след "Друг човек" и "Ако обичаш силно" /Тема 43/

Мете (Керем Бюрсин) е типичен разглезен син на милионер. Житейската му философия е проста: имаш ли пари, можеш да правиш каквото ти душа иска. Баща му, уморен от лудориите на безотговорното си дете, решава да потърси помощта на психолог, който практикува шокови методи на пациенти. Заедно с огромен екип от актьори, те организират всичко така, че Мете да си помисли, че е в 16 век. След пътуване с яхта нашият майор внезапно се събужда по време на Османската империя и разбира, че сега е младоженец в двора на благородник.
Плюсове на турския „роб“
Едно от основните предимства на филма според нас е актьорският състав. На първо място това са, разбира се, главните герои – Мете (Керем Бюрсин) и Асена (Мелис Сезен).
Разбира се, козът на турския "Роб" е Керем Бюрсин. Той успя да завладее представители на различни възрасти. В салона на киното срещнахме тийнейджърки, млади момичета и пенсионери. Всички дойдоха основно да видят Керем. Освен това отбелязваме, че в „Slave“ Керем Бюрсин е озвучен от същия дубльор, както в „Почукай на вратата ми“. Това добавя точки към филма.
Керем Бурсин е отличен актьор за мелодрами. Той върши добра работа за създаване на химия между героите. Спомнете си погледите, които Серкан Болат хвърли към Еда Йълдъз. Затова любовната линия на Мете и Асена изглежда по-ярка и правдоподобна от тази на Гриша (Милош Бикович) и Лиза (Александра Бортич). Все пак, каквото и да се говори, турците умеят да правят мелодрами.
Като цяло турската версия до голяма степен повтаря руската, но героите все още имат различни герои. Например и в двата филма основните характеристики на главния герой, „върнал се назад във времето“, са егоизъм и безотговорност. Гришата обаче е по-скоро отегчен мърляч, който не може да се нарече кой знае какъв плейбой. Мете очевидно се наслаждава на живота, включително на комуникацията с противоположния пол.
Същото е и с Асена и Лиза. Асена е по-темпераментно момиче. Усещаш огъня в нея. В сравнение с Мете и Асена, Гриша и Лиза изглеждат по-малко емоционални.
И това може да се каже за почти всички герои, включително второстепенни. Вероятно разликата в манталитета е изиграла роля тук. Самите турци са по-емоционални. Ето защо, според нас, комедийните сцени в „Роб“ се оказаха по-смешни. Просто погледнете приятеля на Мете „от миналото“ - Алпер! Появата му на екрана често предизвикваше усмивка у публиката.
Второто очевидно предимство на турската адаптация е нейната колоритност. Това се отнася за пейзажа, облеклото на героите и корекцията на цветовете. Все пак османският град, в който се озовава Мете, е очевидно по-богат от руското село от 19 век с неговите дървени къщи. И имението на земевладелеца, в чиято служба беше Гриша, очевидно отстъпва по лукс на къщата на благородника.
Освен това категоричен плюс за нас беше, че турците решиха да обърнат повече внимание на разкриването на връзката на Мете с баща му. Освен това и двата героя претърпяха трансформация, а не само главният герой.
И разбира се, не можем да не споменем саундтрака. Песента на Таркан Şımarık пасва идеално на този филм. Между другото, в оригинала не се казва „Slave“, а по-скоро Şımarık. Това се превежда от турски като „развален“.
Недостатъци на турския „роб“
Въпреки всички предимства на филма, той все още има своите недостатъци. Първо, по наше мнение, началото се оказа малко объркващо, където е показан животът на героя в „съвременните времена“. За зрителя не е ясно колко време е минало между запознанството на бащата на главния герой с психолога и пристигането на Мете в „града на Османската империя“. По-късно от разговор между героите научаваме, че подготовката на обекта е продължила шест месеца. В средата на филма има и грубо петно в сюжета. Показват ни, че Мете търси Асена и чак тогава го виждаме заедно с Алпер преди празника. За сравнение, в оригиналния „Роб“ Гриша намери Лиза същата вечер и й се извини.
Сцената на спасяването на Асена от лапите на разбойниците се оказва доста слаба. В него нямаше особен героизъм, за разлика от същия епизод в руския филм, където Гриша поне се опитва да изплаши татаро-монголите, за да не се доближат до Лиза. Мете просто препуска след Асена на кон и я отвежда от града. Никой не му оказа съпротива. И това изобщо не го изненада.
Въпреки това, за да бъдем честни, отбелязваме, че такива несъответствия съществуват и в оригиналния „Slave“. Например Гриша излезе от кома, но по някаква причина дори не видя медийни публикации в интернет, че е бил измамен да бъде държан на село и са му правени експерименти. Течеше официално разследване, „дъщерята на земевладелеца“ участва в шоуто на Андрей Малахов, пуснаха специален хаштаг в социалните мрежи и всичко това убягна от вниманието на майора.
Нека да обобщим. Въпреки че турската адаптация до голяма степен повтаря оригинала, тези филми все още имат разлики. Благодарение на актьорската игра на „Slave. Великолепният век“ се оказа по-романтичен. Наподобява приказка за голямата любов. Определено препоръчваме да гледате на феновете на „Почукай на вратата ми“. Като цяло турският „Роб“ е страхотен филм за тези, които просто искат да си починат с романтична комедия.