Колко пък да е с остарели разбирания, когато вероятно е около 50-годишна, освен ако авторката не са от късните родители, но и тогава надали свекървата е над 60-70-годишна.
Виж целия пост
Следродилна депресия или проблем със свекървата?
- Публикувана: 9 ян. 2025, 14:05 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2025, 11:22 ч.
# 75
10 ян. 2025, 10:50 ч.
# 76
10 ян. 2025, 10:58 ч.
Хе, тъпчели я с кисело мляко - ми зависи кога си родена. Аз съм на 50+, то друг заместител масово достъпен не е имало.
По темата, с едно наум съм - от предната тема авторката се навиваше и не съм убедена дали сега не пресолява манджата в търсена на подкрепа кой бял, кой не. Щото, ако е вярно написаното и тя е такава залюхана, май някой друг, наистина трябва да се грижи за това бебе. Ма не такава баба, де.
Виж целия пост
По темата, с едно наум съм - от предната тема авторката се навиваше и не съм убедена дали сега не пресолява манджата в търсена на подкрепа кой бял, кой не. Щото, ако е вярно написаното и тя е такава залюхана, май някой друг, наистина трябва да се грижи за това бебе. Ма не такава баба, де.
# 77
10 ян. 2025, 10:58 ч.
Добре, де, какво значение има на колко години е свекървата? Може да е на 43, може да е на 72 г. Въпросът е, че намеренията са и неадекватни според съвременните разбирания. И очевидно майката смята така. Значи, след като е такова положението би следвало тя да не допуска такова нещо!
А тя не само че го е допуснала (имам предвид, че е присъствала на това, а не да го направи зад гърба ѝ), ами го изтипосала и във форум публично какво се е случило с невинното детенце.
И после като прочетем в криминалната хроника за пострадало детенце ще цъкаме с език и ще викаме "Леле, че ужасна жена". Тя, че е неадекватна, неадекватна е, ама нещо родителите също не са особено...
Виж целия пост
А тя не само че го е допуснала (имам предвид, че е присъствала на това, а не да го направи зад гърба ѝ), ами го изтипосала и във форум публично какво се е случило с невинното детенце.
И после като прочетем в криминалната хроника за пострадало детенце ще цъкаме с език и ще викаме "Леле, че ужасна жена". Тя, че е неадекватна, неадекватна е, ама нещо родителите също не са особено...
# 78
10 ян. 2025, 11:18 ч.
Колко жалко, че от семейни проблеми не можем да се зарадваме истински на децата си - най-крадивия подарък, който съдбата може да поднесе на човек.
Ситуацията е абсурдна, аз не бих търпяла това, а бих поставила ултиматум, мъжът ви да си пренареди приоритетите и да избира - майка му (с това ужасно отношение и подценяване и унижаване) или жена му и детето му! Ама и мъже на място вече няма...
Виж целия пост
Здравейте , имам момиче на 2 месеца.
Всичко върви нормално с него, здравичка е, усмихната, но май в мен има някакъв проблем. Поради лека инфекция при раждането ни задържаха в родилния дом 10 дни тъй като бебчето беше на лечение докато се оправи, бяхме в стая само двете и се грижех за него сама. Кърмата ми бързо слезе, чувствах се толкова мотивирана и щастлива че го имам, бързо влязох в ритъм след раждането и започнах да се грижа за него въпреки че ми е първо раждане и някой неща не ми бяха ясни се научих на всичко много бързо. Не можех да спра да го гледам и да му се радвам.. беше много чакана бременност. В деня в който ни изписаха и се прибрахме вкъщи свекърва ми дойде у дома уж да ни помага, под претекст, че няма кой да къпе детето и че отглеждането било много трудно.. макар че още преди да родя настоявах, че няма нужда и ще се справя сама с всичко. Не ме послуша, тъй като при покупката на апартамента в който живеем тя участваше с 40 хиляди, който не ни достигнаха и винаги натякваше, че нямаше да го купим без нейна помощ, макар че искахме с мм да теглим кредит и бяхме одобрени за сумата, а и нямаше да ни тежи толкова да я плащаме. Затова се чувстваше като у дома си и идваше на гости когато пожелаеше. Тя е прекалено контролираща и манипулативна като родител- за най-малката контра дума от мъжа ми тя започваше да плаче и да се тръшка. Никога не е доволна от нищо, все нещо не и достига, обича да се бърка във всичко и да навлиза в личното пространство -особено в моето. Много пъти направо си ме е обиждала и когато се разсърдя ме изкарваше че не я уважавам, че настройвам мъжа ми и какво ли още не- целта си и беше да си мълча и изпълнявам.
Но аз се справих, на третия ден в родилното се научих дори и да го къпя. С една дума се прибрах готова. Въпреки това тя дойде в нас и все още е тук. Започнаха едни постоянни заяждания с мъжа ми за битови неща, от там с мен че нищо не съм правила, мързяло ме да гледам - а аз по цял ден и нощ се грижех за малката и давах всичко от себе си, почиствах вкъщи всекидневно и понякога готвих. Пречеше и че поръчваме храна от ресторант като видеше кутиите направо започваше да клати глава. Като цяло нагнетява нон стоп напрежение, постоянно нещо и пречи, вижда че се справям перфектно с бебето си и все още седи вкъщи.
Вече не ме обижда директно а отива при детето и започва да му говори на него- баба няма да те остави, няма кой да ти купува най-хубавите дрехи, няма кой да те гледа, няма кой да те пази няма кой да контролира .. и подобни. аз веднага отвръщам и тя обръща думите все едно не ме е обидила туко що.
прави всичко на своя глава с моето дете и като кажа нещо се сърди- майка ми е личен лекар на детето и забрани да се дава масло и мед на детето - тя изчакала да изляза от стаята и му дала. “Нямало да я пита и тя не била гледала деца по книжки”
Докато го къпя му изсипа сол във ваничката без да ме пита да не миришело. Коликите му като започнаха беше убедена, че майка ми го е урочасала и пръскаше детето със светена вода. Тя ни даде няколко вида капки за колики и лекарства който свекърва ми нарочно беше скрила и лъжеше че не знаеше къде са когато я питах докато една нейна приятелка не и е казала да използваме точно тези капки и тогава изведнъж се появиха. Не зачита нито една нейна дума нито моя, нито на мъжа ми че директно я гони. Като я пратим да си ходи започва да го кълне , изпада в нервни кризи, натяква
За Коледа майка ми и подари парфюм - тя каза да пръскаме тоалетната с него май защото цената му е 30 лв а не 300…. Не можем да я изгоним и няма да си тръгне докато тя не пожелае явно. рОкей но в следствие на всичкото това напрежение кърмата ми спря макар че го слагах при всяко поискване вместо да се увеличава намаля. Вече сякаш нямам енергия, а когато съм спокойна и тя излезе от вкъщи за нещо силите ми сякаш идват сами. Започнахме да се караме с мъжа ми, бебето ми сякаш вече не ме радва… чувствам се виновна пред него и постоянно плача защото не мога да го храня пълноценно и виждам че не става колкото и да се опитвам тя спира. Вчера запалих цигара .. а не бях пушила от 3 години. Изпитвам някакво желание да се скрия някъде сама и да избягам от всичко… какво става с мен не знам и какво мога да направя …
Всичко върви нормално с него, здравичка е, усмихната, но май в мен има някакъв проблем. Поради лека инфекция при раждането ни задържаха в родилния дом 10 дни тъй като бебчето беше на лечение докато се оправи, бяхме в стая само двете и се грижех за него сама. Кърмата ми бързо слезе, чувствах се толкова мотивирана и щастлива че го имам, бързо влязох в ритъм след раждането и започнах да се грижа за него въпреки че ми е първо раждане и някой неща не ми бяха ясни се научих на всичко много бързо. Не можех да спра да го гледам и да му се радвам.. беше много чакана бременност. В деня в който ни изписаха и се прибрахме вкъщи свекърва ми дойде у дома уж да ни помага, под претекст, че няма кой да къпе детето и че отглеждането било много трудно.. макар че още преди да родя настоявах, че няма нужда и ще се справя сама с всичко. Не ме послуша, тъй като при покупката на апартамента в който живеем тя участваше с 40 хиляди, който не ни достигнаха и винаги натякваше, че нямаше да го купим без нейна помощ, макар че искахме с мм да теглим кредит и бяхме одобрени за сумата, а и нямаше да ни тежи толкова да я плащаме. Затова се чувстваше като у дома си и идваше на гости когато пожелаеше. Тя е прекалено контролираща и манипулативна като родител- за най-малката контра дума от мъжа ми тя започваше да плаче и да се тръшка. Никога не е доволна от нищо, все нещо не и достига, обича да се бърка във всичко и да навлиза в личното пространство -особено в моето. Много пъти направо си ме е обиждала и когато се разсърдя ме изкарваше че не я уважавам, че настройвам мъжа ми и какво ли още не- целта си и беше да си мълча и изпълнявам.
Но аз се справих, на третия ден в родилното се научих дори и да го къпя. С една дума се прибрах готова. Въпреки това тя дойде в нас и все още е тук. Започнаха едни постоянни заяждания с мъжа ми за битови неща, от там с мен че нищо не съм правила, мързяло ме да гледам - а аз по цял ден и нощ се грижех за малката и давах всичко от себе си, почиствах вкъщи всекидневно и понякога готвих. Пречеше и че поръчваме храна от ресторант като видеше кутиите направо започваше да клати глава. Като цяло нагнетява нон стоп напрежение, постоянно нещо и пречи, вижда че се справям перфектно с бебето си и все още седи вкъщи.
Вече не ме обижда директно а отива при детето и започва да му говори на него- баба няма да те остави, няма кой да ти купува най-хубавите дрехи, няма кой да те гледа, няма кой да те пази няма кой да контролира .. и подобни. аз веднага отвръщам и тя обръща думите все едно не ме е обидила туко що.
прави всичко на своя глава с моето дете и като кажа нещо се сърди- майка ми е личен лекар на детето и забрани да се дава масло и мед на детето - тя изчакала да изляза от стаята и му дала. “Нямало да я пита и тя не била гледала деца по книжки”
Докато го къпя му изсипа сол във ваничката без да ме пита да не миришело. Коликите му като започнаха беше убедена, че майка ми го е урочасала и пръскаше детето със светена вода. Тя ни даде няколко вида капки за колики и лекарства който свекърва ми нарочно беше скрила и лъжеше че не знаеше къде са когато я питах докато една нейна приятелка не и е казала да използваме точно тези капки и тогава изведнъж се появиха. Не зачита нито една нейна дума нито моя, нито на мъжа ми че директно я гони. Като я пратим да си ходи започва да го кълне , изпада в нервни кризи, натяква
За Коледа майка ми и подари парфюм - тя каза да пръскаме тоалетната с него май защото цената му е 30 лв а не 300…. Не можем да я изгоним и няма да си тръгне докато тя не пожелае явно. рОкей но в следствие на всичкото това напрежение кърмата ми спря макар че го слагах при всяко поискване вместо да се увеличава намаля. Вече сякаш нямам енергия, а когато съм спокойна и тя излезе от вкъщи за нещо силите ми сякаш идват сами. Започнахме да се караме с мъжа ми, бебето ми сякаш вече не ме радва… чувствам се виновна пред него и постоянно плача защото не мога да го храня пълноценно и виждам че не става колкото и да се опитвам тя спира. Вчера запалих цигара .. а не бях пушила от 3 години. Изпитвам някакво желание да се скрия някъде сама и да избягам от всичко… какво става с мен не знам и какво мога да направя …
Ситуацията е абсурдна, аз не бих търпяла това, а бих поставила ултиматум, мъжът ви да си пренареди приоритетите и да избира - майка му (с това ужасно отношение и подценяване и унижаване) или жена му и детето му! Ама и мъже на място вече няма...
# 79
10 ян. 2025, 11:22 ч.
Ситуацията е абсурдна, аз не бих търпяла това, а бих поставила ултиматум, мъжът ви да си пренареди приоритетите и да избира - майка му (с това ужасно отношение и подценяване и унижаване) или жена му и детето му! Ама и мъже на място вече няма...
Мнооого хубав съвет, ама не кореспондира от споделеното от вас в другата тема. Вие защо така леко не се отървете и да не търпите, каквото там?
Виж целия пост
Скрит текст:
Колко жалко, че от семейни проблеми не можем да се зарадваме истински на децата си - най-крадивия подарък, който съдбата може да поднесе на човек. Здравейте , имам момиче на 2 месеца.
Всичко върви нормално с него, здравичка е, усмихната, но май в мен има някакъв проблем. Поради лека инфекция при раждането ни задържаха в родилния дом 10 дни тъй като бебчето беше на лечение докато се оправи, бяхме в стая само двете и се грижех за него сама. Кърмата ми бързо слезе, чувствах се толкова мотивирана и щастлива че го имам, бързо влязох в ритъм след раждането и започнах да се грижа за него въпреки че ми е първо раждане и някой неща не ми бяха ясни се научих на всичко много бързо. Не можех да спра да го гледам и да му се радвам.. беше много чакана бременност. В деня в който ни изписаха и се прибрахме вкъщи свекърва ми дойде у дома уж да ни помага, под претекст, че няма кой да къпе детето и че отглеждането било много трудно.. макар че още преди да родя настоявах, че няма нужда и ще се справя сама с всичко. Не ме послуша, тъй като при покупката на апартамента в който живеем тя участваше с 40 хиляди, който не ни достигнаха и винаги натякваше, че нямаше да го купим без нейна помощ, макар че искахме с мм да теглим кредит и бяхме одобрени за сумата, а и нямаше да ни тежи толкова да я плащаме. Затова се чувстваше като у дома си и идваше на гости когато пожелаеше. Тя е прекалено контролираща и манипулативна като родител- за най-малката контра дума от мъжа ми тя започваше да плаче и да се тръшка. Никога не е доволна от нищо, все нещо не и достига, обича да се бърка във всичко и да навлиза в личното пространство -особено в моето. Много пъти направо си ме е обиждала и когато се разсърдя ме изкарваше че не я уважавам, че настройвам мъжа ми и какво ли още не- целта си и беше да си мълча и изпълнявам.
Но аз се справих, на третия ден в родилното се научих дори и да го къпя. С една дума се прибрах готова. Въпреки това тя дойде в нас и все още е тук. Започнаха едни постоянни заяждания с мъжа ми за битови неща, от там с мен че нищо не съм правила, мързяло ме да гледам - а аз по цял ден и нощ се грижех за малката и давах всичко от себе си, почиствах вкъщи всекидневно и понякога готвих. Пречеше и че поръчваме храна от ресторант като видеше кутиите направо започваше да клати глава. Като цяло нагнетява нон стоп напрежение, постоянно нещо и пречи, вижда че се справям перфектно с бебето си и все още седи вкъщи.
Вече не ме обижда директно а отива при детето и започва да му говори на него- баба няма да те остави, няма кой да ти купува най-хубавите дрехи, няма кой да те гледа, няма кой да те пази няма кой да контролира .. и подобни. аз веднага отвръщам и тя обръща думите все едно не ме е обидила туко що.
прави всичко на своя глава с моето дете и като кажа нещо се сърди- майка ми е личен лекар на детето и забрани да се дава масло и мед на детето - тя изчакала да изляза от стаята и му дала. “Нямало да я пита и тя не била гледала деца по книжки”
Докато го къпя му изсипа сол във ваничката без да ме пита да не миришело. Коликите му като започнаха беше убедена, че майка ми го е урочасала и пръскаше детето със светена вода. Тя ни даде няколко вида капки за колики и лекарства който свекърва ми нарочно беше скрила и лъжеше че не знаеше къде са когато я питах докато една нейна приятелка не и е казала да използваме точно тези капки и тогава изведнъж се появиха. Не зачита нито една нейна дума нито моя, нито на мъжа ми че директно я гони. Като я пратим да си ходи започва да го кълне , изпада в нервни кризи, натяква
За Коледа майка ми и подари парфюм - тя каза да пръскаме тоалетната с него май защото цената му е 30 лв а не 300…. Не можем да я изгоним и няма да си тръгне докато тя не пожелае явно. рОкей но в следствие на всичкото това напрежение кърмата ми спря макар че го слагах при всяко поискване вместо да се увеличава намаля. Вече сякаш нямам енергия, а когато съм спокойна и тя излезе от вкъщи за нещо силите ми сякаш идват сами. Започнахме да се караме с мъжа ми, бебето ми сякаш вече не ме радва… чувствам се виновна пред него и постоянно плача защото не мога да го храня пълноценно и виждам че не става колкото и да се опитвам тя спира. Вчера запалих цигара .. а не бях пушила от 3 години. Изпитвам някакво желание да се скрия някъде сама и да избягам от всичко… какво става с мен не знам и какво мога да направя …
Всичко върви нормално с него, здравичка е, усмихната, но май в мен има някакъв проблем. Поради лека инфекция при раждането ни задържаха в родилния дом 10 дни тъй като бебчето беше на лечение докато се оправи, бяхме в стая само двете и се грижех за него сама. Кърмата ми бързо слезе, чувствах се толкова мотивирана и щастлива че го имам, бързо влязох в ритъм след раждането и започнах да се грижа за него въпреки че ми е първо раждане и някой неща не ми бяха ясни се научих на всичко много бързо. Не можех да спра да го гледам и да му се радвам.. беше много чакана бременност. В деня в който ни изписаха и се прибрахме вкъщи свекърва ми дойде у дома уж да ни помага, под претекст, че няма кой да къпе детето и че отглеждането било много трудно.. макар че още преди да родя настоявах, че няма нужда и ще се справя сама с всичко. Не ме послуша, тъй като при покупката на апартамента в който живеем тя участваше с 40 хиляди, който не ни достигнаха и винаги натякваше, че нямаше да го купим без нейна помощ, макар че искахме с мм да теглим кредит и бяхме одобрени за сумата, а и нямаше да ни тежи толкова да я плащаме. Затова се чувстваше като у дома си и идваше на гости когато пожелаеше. Тя е прекалено контролираща и манипулативна като родител- за най-малката контра дума от мъжа ми тя започваше да плаче и да се тръшка. Никога не е доволна от нищо, все нещо не и достига, обича да се бърка във всичко и да навлиза в личното пространство -особено в моето. Много пъти направо си ме е обиждала и когато се разсърдя ме изкарваше че не я уважавам, че настройвам мъжа ми и какво ли още не- целта си и беше да си мълча и изпълнявам.
Но аз се справих, на третия ден в родилното се научих дори и да го къпя. С една дума се прибрах готова. Въпреки това тя дойде в нас и все още е тук. Започнаха едни постоянни заяждания с мъжа ми за битови неща, от там с мен че нищо не съм правила, мързяло ме да гледам - а аз по цял ден и нощ се грижех за малката и давах всичко от себе си, почиствах вкъщи всекидневно и понякога готвих. Пречеше и че поръчваме храна от ресторант като видеше кутиите направо започваше да клати глава. Като цяло нагнетява нон стоп напрежение, постоянно нещо и пречи, вижда че се справям перфектно с бебето си и все още седи вкъщи.
Вече не ме обижда директно а отива при детето и започва да му говори на него- баба няма да те остави, няма кой да ти купува най-хубавите дрехи, няма кой да те гледа, няма кой да те пази няма кой да контролира .. и подобни. аз веднага отвръщам и тя обръща думите все едно не ме е обидила туко що.
прави всичко на своя глава с моето дете и като кажа нещо се сърди- майка ми е личен лекар на детето и забрани да се дава масло и мед на детето - тя изчакала да изляза от стаята и му дала. “Нямало да я пита и тя не била гледала деца по книжки”
Докато го къпя му изсипа сол във ваничката без да ме пита да не миришело. Коликите му като започнаха беше убедена, че майка ми го е урочасала и пръскаше детето със светена вода. Тя ни даде няколко вида капки за колики и лекарства който свекърва ми нарочно беше скрила и лъжеше че не знаеше къде са когато я питах докато една нейна приятелка не и е казала да използваме точно тези капки и тогава изведнъж се появиха. Не зачита нито една нейна дума нито моя, нито на мъжа ми че директно я гони. Като я пратим да си ходи започва да го кълне , изпада в нервни кризи, натяква
За Коледа майка ми и подари парфюм - тя каза да пръскаме тоалетната с него май защото цената му е 30 лв а не 300…. Не можем да я изгоним и няма да си тръгне докато тя не пожелае явно. рОкей но в следствие на всичкото това напрежение кърмата ми спря макар че го слагах при всяко поискване вместо да се увеличава намаля. Вече сякаш нямам енергия, а когато съм спокойна и тя излезе от вкъщи за нещо силите ми сякаш идват сами. Започнахме да се караме с мъжа ми, бебето ми сякаш вече не ме радва… чувствам се виновна пред него и постоянно плача защото не мога да го храня пълноценно и виждам че не става колкото и да се опитвам тя спира. Вчера запалих цигара .. а не бях пушила от 3 години. Изпитвам някакво желание да се скрия някъде сама и да избягам от всичко… какво става с мен не знам и какво мога да направя …
Ситуацията е абсурдна, аз не бих търпяла това, а бих поставила ултиматум, мъжът ви да си пренареди приоритетите и да избира - майка му (с това ужасно отношение и подценяване и унижаване) или жена му и детето му! Ама и мъже на място вече няма...
# 80
10 ян. 2025, 15:51 ч.
На 54 е
Виж целия пост
Колко пък да е с остарели разбирания, когато вероятно е около 50-годишна, освен ако авторката не са от късните родители, но и тогава надали свекървата е над 60-70-годишна.
На 54 е
# 81
10 ян. 2025, 15:54 ч.
Е, заради това е. Че е на 54 години. Ако беше на 53 или на 55 нямаше да има такъв проблем.
...
Виж целия пост
...
# 82
10 ян. 2025, 16:13 ч.
Авторке, това ли ти се видя най-важното, че благоволи да се обадиш? По другите въпроси какво мислиш?
Виж целия пост
# 83
10 ян. 2025, 16:20 ч.
Авторке, не каза нищо за реакцията на мъжа ти след меда.
Жена на 54 с подобни разбирания за мен е изненада.
Та на тази възраст тя спокойно може да е с малко дете.
Тя ми е почти наборка и е странно да е толкова назадничава.
Аз имам внучка на годинка и малко дете на 2,5 г. Не биха ми хрумнали подобни практики от времето на прапрабабите ми.
Къде живее тази жена? Какво образование има? Обща култура? Достъп до интернет?
Виж целия пост
Жена на 54 с подобни разбирания за мен е изненада.
Та на тази възраст тя спокойно може да е с малко дете.
Тя ми е почти наборка и е странно да е толкова назадничава.
Аз имам внучка на годинка и малко дете на 2,5 г. Не биха ми хрумнали подобни практики от времето на прапрабабите ми.
Къде живее тази жена? Какво образование има? Обща култура? Достъп до интернет?
# 84
10 ян. 2025, 16:22 ч.
Прочетох предишната тема, много ценни съвети са дадени там.
Оттеглям си мнението, защото не е релевантно на хората, участници в драмата.
Следродилната депресия е много, МНОГО сериозен въпрос, неотдавна всички станахме свидетели на една трагедия, хем там нещата не бяха неглижирани от близките, а имаше реални действия... Авторке, ако нещата при теб са НАИСТИНА толкова сериозни, колкото ги описваш, потърси помощ и вземи сериозни мерки!
Ако не са... жалко за теб, че спекулираш с една толкова сериозна тема...
Виж целия пост
Оттеглям си мнението, защото не е релевантно на хората, участници в драмата.
Следродилната депресия е много, МНОГО сериозен въпрос, неотдавна всички станахме свидетели на една трагедия, хем там нещата не бяха неглижирани от близките, а имаше реални действия... Авторке, ако нещата при теб са НАИСТИНА толкова сериозни, колкото ги описваш, потърси помощ и вземи сериозни мерки!
Ако не са... жалко за теб, че спекулираш с една толкова сериозна тема...
# 85
10 ян. 2025, 16:31 ч.
Авторката няма следродилна депресия, а такава, причинена от свекървата
Виж целия пост
# 86
10 ян. 2025, 16:41 ч.
Тази Симона преди беше Емилия. Същият профил иначе, даже не е нов, това не знам в коя посока сочи.
Виж целия пост
# 87
10 ян. 2025, 16:44 ч.
Натам, да, и аз така мисля.Имала съм опит с такива потребители.
Виж целия пост
# 88
10 ян. 2025, 16:46 ч.
Това да е емито ли? Тя не се ли преименува на Ани?
Виж целия пост
Тази Симона преди беше Емилия. Същият профил иначе, даже не е нов, това не знам в коя посока сочи.
# 89
10 ян. 2025, 16:49 ч.
И то даже не е депресия...
Виж целия пост
Авторката няма следродилна депресия, а такава, причинена от свекървата
И то даже не е депресия...
Препоръчани теми