Аз така пък няма да забравя предния ни котарак. Бяхме се скарали много лошо с мъжа ми. Ама аха да разтуряме седянката. Една вечер цяла вечер плаках. Ей предното ни котараче няма да забравя в жегата дойде и се сви до мен, сложи главичка на възглавницата до лицето ми. Всичко усещат. Аз затова сега на ПиратЯ му говоря колко е красив, колко го обичам, как с годините даже по-красивичко става. И не пропускам да му кажа "Благодаря ти, че дойде при мен". И други неща му говоря ама не е за писане. Той ме гледа уж неразбиращо. Ама аз да си му кажа. Знам, че някъде дълбоко в себе си усеща инстинктивно какво му казвам.
Сина разкошник. Боже колко неопределяем цвят има козинката му. Гледам го и се чудя като сиво-кафеникава ли бих я определила или бежово-кафеникава... или златисто кафява...
AnyHr, дай на котка кутийка и тя веднага ще се намери в нея казват хората. И ей хо нА - прави са.
А на Емил ококорените оченца са супер красиви.



