Хематолог не познавам . Жалко, че не мога да помогна.
Яне не съм се интересувала за базар в Златоград. Тук на местно ниво се случва доброволци да правят за някой в нужда. Наскоро имаше за едно момченце, но за жалост не издържа и родителите Дарина средствата на друго дете в нужда от града. Често има подобни мероприятия и със сигурност средствата стигат до нуждаещите се.
Аз днес попаднах в една тъжна ситуация. Обади се клиентката на служебния тел и поръчваме разни неща. В един момент я поканих на место, защото ми е трудно по телефона, а тя каза да избера нещо по мой избор и ако може да организираме и превоза до тях и да се качи до етажа тъй като била сама и на количка. Онемях.. Колегата ме чу и предложи да отидем с личния му автомобил за да не я тварят и с превоза. Организирахме се и тръгнахме. Много ми стана мъчно. Посрещна ни лъчезарна жена на моята възраст може би. С едни тъжни черни очи , но усмихната. Много се зарадва, че и закарахме необходимото и каза, че хората като чуят, че е инвалид и отказвали. Беше седнала на стълбите с бонбони да ни посрещне. Прибрахме нещата в гори дора и тя благодари, попитах я да й помогнем ли с нещо, а тя каза не, усмихна се и тръгна да пълзи да се прибира. Изтръпнах. Колегата я вдигна и я прибра а тя се .азплака
Виж целия пост
Яне не съм се интересувала за базар в Златоград. Тук на местно ниво се случва доброволци да правят за някой в нужда. Наскоро имаше за едно момченце, но за жалост не издържа и родителите Дарина средствата на друго дете в нужда от града. Често има подобни мероприятия и със сигурност средствата стигат до нуждаещите се.
Аз днес попаднах в една тъжна ситуация. Обади се клиентката на служебния тел и поръчваме разни неща. В един момент я поканих на место, защото ми е трудно по телефона, а тя каза да избера нещо по мой избор и ако може да организираме и превоза до тях и да се качи до етажа тъй като била сама и на количка. Онемях.. Колегата ме чу и предложи да отидем с личния му автомобил за да не я тварят и с превоза. Организирахме се и тръгнахме. Много ми стана мъчно. Посрещна ни лъчезарна жена на моята възраст може би. С едни тъжни черни очи , но усмихната. Много се зарадва, че и закарахме необходимото и каза, че хората като чуят, че е инвалид и отказвали. Беше седнала на стълбите с бонбони да ни посрещне. Прибрахме нещата в гори дора и тя благодари, попитах я да й помогнем ли с нещо, а тя каза не, усмихна се и тръгна да пълзи да се прибира. Изтръпнах. Колегата я вдигна и я прибра а тя се .азплака
И аз имах едно на ум след поредната драма. Аз пък искам да кажа на госпожата, че много форсира нещата, та за друг път като реши да се пробва някъде на друго място да го кара по полека и да сервира драмите с по голям интервал, може по хване дикиш 
Накрая просто ще кажа, тя простотията не ходи по мерудията! Дано няма хора които да й се вържат!
