Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 87

  • 52 391
  • 1 166
# 870
Здравейте, всички! Понякога като чета за рецидиви и се чудя толкова ли са чести. После се успокоявам, че ще тези, които нямат проблеми не пишат в нета.
Аз не понесох Фемарата и незнам как ще продължа напред. Сега ми я сменят с Анастразол. Не вярвам, че ще има голяма разлика. Ако след ПЕТ скенера се потвърди, че няма проблеми по други органи може би ще продължа на късмет - без хормонална терапия.
Виж целия пост
# 871
Aelita_62, а тамоксифен/нолвадекс няма ли да се пробва, ако другите лекарства не стават?
Ох, и мен ме тресе много страхът от рецидив и сякаш не ако се случи сега, а си мисля, че най-ужасни са тези, които стават след години направо в костите и дробовете. Минали са десет години, успокоил си се, спрял си терапия, живееш нормално и изведнъж разсейки навсякъде...
Иначе сигурно има статистика колко често се случва това, но за съжаление онколозите нямат време или желание да я споделят, а на мен вече.не ми се рови да търся и да чета, много ме изморява това.
Преди няколко седмици детенцето ни се разболя и го водих на лекар. Като ме попита за адреса ни и не можах да си го спомня. Умрях от срам. Имам все повече такива бели петна и все повече се изморявам като трябва да чета нещо, а преди бързо разбирах и запомнях дори сложни текстове. Дали е от хормоналната терапия, дали последица от химията, дали има нещо в главата, не знам, но се чуствам ужасно тъпа напоследък и се дразня от себе си.
Виж целия пост
# 872
Aelita_62, а тамоксифен/нолвадекс няма ли да се пробва, ако другите лекарства не стават?
Ох, и мен ме тресе много страхът от рецидив и сякаш не ако се случи сега, а си мисля, че най-ужасни са тези, които стават след години направо в костите и дробовете. Минали са десет години, успокоил си се, спрял си терапия, живееш нормално и изведнъж разсейки навсякъде...
Иначе сигурно има статистика колко често се случва това, но за съжаление онколозите нямат време или желание да я споделят, а на мен вече.не ми се рови да търся и да чета, много ме изморява това.
Преди няколко седмици детенцето ни се разболя и го водих на лекар. Като ме попита за адреса ни и не можах да си го спомня. Умрях от срам. Имам все повече такива бели петна и все повече се изморявам като трябва да чета нещо, а преди бързо разбирах и запомнях дори сложни текстове. Дали е от хормоналната терапия, дали последица от химията, дали има нещо в главата, не знам, но се чуствам ужасно тъпа напоследък и се дразня от себе си.
Майка ми е лекувана през далечната 1988 г. и никога не съм си мислила, че може да рецидивира. Във Варна на един от най-добрите гръдни хирурзи съпругата му е получила много агресивен рецидив 12 години, след първото установяване. Не знаем, разбира се нищо за параметрите на нейното заболяване, но...
Виж целия пост
# 873
Момичета, мен ако питате - не го мислете. Фокусирайте се върху това, че днес сте здрави и живейте пълноценно.

За паметта и мисълта въобще. Не съм човек, който има самочувствието, че запомня по принцип. Преди години, когато бях още ученичка и трябваше да наизустяваме дълги стихотворения, голяма мъка беше. История - същото. Телефонни номера, имена, ЕГН -то си го запомних покрай бременноста, защото го казвах до откат. Но, пък бях съобразителна и мисълта ми вървеше бързо. Сега, по време на активното лечение - химиотерапия, операция и лъчетерапия бих казала, че още повече ми се засилиха тези умения, защото бях фокусирана върху това, което ми се случва и трябваше да бъда в кондиция. Обаче, откакто започнах хормоналната терапия ей, думите ми изкачат от главата.

Aelita, пожелавам с новата терапия да ти потръгне. Хормоналната е важна. Както и всяко друго лечение.
Виж целия пост
# 874
Здравейте, момичета, прегръдки и от мен HeartHug, благодаря за подкрепата. Много пъти миналата година изпадах в дупка и благодарение на вас виждах светлина в тунела. Колкото и всички около нас да ни съчувстват и проявяват внимание, те не могат да ни разберат, а само тук се чувствам разбрана.  Opossum и аз имам същите страхове, сигурно всички ги имаме. Но все си повтарям, че единствено настоящото ни принадлежи.
Бъдещето е несигурно както за хората с нашата диагноза, така и за всички останали, но разликата е в това, че ние го осъзнаваме. Винаги ще има една скрита горчивина, заради това, което ни се е случило и стаен страх, но и истинска радост от хубавите моменти, които преди не сме ценили. За това по- добре да не му мислим много Kissing Heart
Виж целия пост
# 875
Opossum, Katty, и моят мозък не е същият. Мисля, че е от химията, а не от хормоналната. Бях чела някъде за т.нар. химически мозък или подобно след химиотерапия, който се възстановявал около 2 години след края на терапията. Не мисля, че моят се възстанови, да си призная, но ми се струва, че става по-бистър и по-малко забравям. 😁
Виж целия пост
# 876
Calm, всъщност да, може и да не е от хормоналната. Тогава се прояви при мен, но може да е реакция от натрупаното до момента. А и съм на таргетна, може и от нея да е. Двете терапии ги започнах с разлика, около 2 седмици. Докато бях на лъчетерапия около мен се оплакваха жени, че много са започнали да забравят. Сигурна съм, че това може да е обратимо. Лечението е сериозно и е нормално да има такива последици.

Важното е, да помагат и да сме здрави!
Виж целия пост
# 877
Здравейте, може ли малко информация за лекарството Верзениос Абемациклиб/. Има ли момичета със заразени лимфни възли, на които е изписано заедно с Летрозол? Лекуващия ми онколог твърди че е много токсично, а едва 5% от жените имат полза от него, според редица проучвания. Едва ли не аз да избера дали да го включи или да остана само на Летрозол. Става въпрос за ендокринна терапия след химиотерапия, операция и лъчетерапия.
Виж целия пост
# 878
Бих добавила, че и този постоянен стрес и притеснения също силно влияят на паметта. Но може да й се помага с повече четене, судоку и други такива упражнения за мозъка, както и раздвижване и други занимания, осовобождаващи от стреса
Виж целия пост
# 879
Здравейте, може ли малко информация за лекарството Верзениос Абемациклиб/. Има ли момичета със заразени лимфни възли, на които е изписано заедно с Летрозол? Лекуващия ми онколог твърди че е много токсично, а едва 5% от жените имат полза от него, според редица проучвания. Едва ли не аз да избера дали да го включи или да остана само на Летрозол. Става въпрос за ендокринна терапия след химиотерапия, операция и лъчетерапия.

Здравей, st_ilina,
Аз съм на Верзениос от м. ноември миналата година. Имах жестока диария в началото, която не можахме да овладеем месец и половина и ми намалиха дозата. При някои жени организма свиква с лекарството и страничните ефекти отшумяват. По протокол се изчаква приема на 3 опаковки за 21 дни на стандартната доза и след това се взима решение за намаляване на дозата. Сега съм добре и нямам странични ефекти. А колкото до токсичността, не знам какво да ти кажа. Всичко е токсично - и химиотерапията, и лъчетерапията, и упойките, и лекарствата...  На всеки 21 дни си правя кръвни изследвания и за сега чернодробните ми показатели са в норма. Аз имах някаква съпротива срещу леченията и тяхната токсичност, особено срещу химиотерапията в началото, но след това реших, че ще мина през всичко с надеждата, че няма да причиня този тормоз на семейството си отново след година или две да цъфна с някоя такава диагноза и се надявам да съм взела правилното решение. Общо взето приех факта, че до преди диагнозата не пиех никакви лекарства, а сега всеки ден пия по една шепа.
Виж целия пост
# 880
Бях много зле с паметта.
Не можех да събирам и изваждам, без за се замисля. Абе трагедия!
С упражнения и тренировки се завърна.
Виж целия пост
# 881
Здравейте, може ли малко информация за лекарството Верзениос Абемациклиб/. Има ли момичета със заразени лимфни възли, на които е изписано заедно с Летрозол? Лекуващия ми онколог твърди че е много токсично, а едва 5% от жените имат полза от него, според редица проучвания. Едва ли не аз да избера дали да го включи или да остана само на Летрозол. Става въпрос за ендокринна терапия след химиотерапия, операция и лъчетерапия.
Да,дъщеря ми е на тази ,таргетна терапия,с Верзенио и нито за миг не се е замислила,за друг вариант.
Виж целия пост
# 882
И жена ми е на верзенио + ендокринна. Не сме се замисляли дали да го ползваме или не. Това е едно от новите лекарства така че всяко оръжие което може да се ползва срещу болестта е само в плюс. Естествено ако се почне и се види че наистина ви действа зле - ами тогава нещата се премислят, съпоставя се полза/риск и ако се наложи дозата се намаля или спира. Но така без въобще да се започне.... Естествено може лекаря да преценя и други неща които ние няма как да знаем - възраст, съпътстващи заболявания, общо състояние на организма (и физическо и психическо) и разни други. При жена ми (пу-пу-пу) няма изявени странични ефекти освен по-ниските бели кръвни телца и може би диария един път в месеца (овладява се с еднократен прием на лопедиум), чернодробните ѝ са си добре.
Тук става въпрос за верзенио съжалявам че е на английски, но се застъпва и темата за живота на раковите клетки.
https://youtu.be/9K6luQO-QVE?si=puSVp7oh9c5nZtVo
Виж целия пост
# 883
st_ilina, аз също съм на Верзениос.  Само, че в комбинация с Аримидекс.  От самото начало на лечението ми никога не съм се замисляла кое колко е токсично. Важното е, че има терапия. Верзениоса не е като химиотерапията, т.е. не нанася такива щети и наистина има известни странични реакции, най-вече диярията, която споменава E-le, но не е задължително. Моля се, да свикна с лекарството, за да мога да го приемам през целият период от 2 години. Четох много добри отзиви на пациенти в един чуждестранен сайт. На който и да съм казала за таргетната терапия, всеки ми е казал, че това е бъдещето в лечението при онкологичните заболявания и е чудесно, че я има. Ако питаш един математик за тези 5% успеваемост, той би ти казал, че дори и да е 1%,  си струва.
Решението все пак е твое.
Виж целия пост
# 884
Даже не отправям взор към сценарии, обичам да виждам хора, които са преживяли диагнозата, отказвам да живея в страх. Имам една позната, която ми разказа за баба си, че имала някакво образувание на окото, когато и го махнали казали, че е злокачествено и предложили лечение. Те отказали и даже не и казали. 10 години по-късно жената още била жива. Вярно, че възрастните развиват по-бавно този тип заболявания, заради забавеното обновяване на клетките и кои знае какви други механизми, но всеки за себе си. Понякога даже се чудя дали ако не бях отишла на лекар тогава, нямаше да си стоя така все още…. 5 години живеех в мир с буците… Любопитно ми е една “здрава” мастектомирана жлеза дали ако се изследва под микроскоп няма да покаже ракови клетки в дадена област от себе си. Нали клетките са подложени на автоматична клетъчна смърт, една апоптозна клетка дали не прилича на една атипична ракова клетка с вакуолизации. Аз обичам да съм дървен философ и да си разсъждавам така, все в моя полза, но нагласата е важна, а щом съм решила, че съм здрава, значи съм.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия