Паническо разстройство - 64

  • 27 694
  • 784
# 510
Аз пиех серопрам,флуанксол,и клонарекс преди няколко години...имах тежко ПР и бях със симптоми 24 часа..всеки ден ми беше ужасно зле...не ядях,не спях,спрях да излизам...клонарекс около 6 месеца пих,флуанксол около година и половина и серопрам 2 години...всичко спирах много бавно и постепенно...като спирах серопрама бях на 1 т...първо
3 седмици редувах 1т с 1/2 и след това 20 дни бях на 1/2...след това 3 седмици 1/2 през ден...тогава усетих дискомфорт и включихме пак клонарекс за малко...и така постепенно спирах всичко...от раз едва ли ще е много ок...
Заради грешно насаденото мнение из форуми и не само и из обществото,че да ходиш на психиатър и да пиеш антидепресанти е едва ли не нещо супер срамно,че само лудите посещават психиатър и пият АД,преди години отлагах моето лечение и ставах все по зле...обикалях лекари и лабораторий и търсех рядката болест която никой неможе да открие...категорично отказвах да приема,че всичко е в главата ми...после приех,че е в главата ми ,но категорично отказвах да ида на пси...повтарях си аз съм силна...ще се стегна...сама ще се справя...да...ама НЕ...от толкова стягана бях забравила какво е да се отпуснеш и да живееш...нима е живот всеки ден да умираш по 100 пъти и да нямаш желание за нищо...да живееш в страх...ама видиш ли силна съм не съм луда не ми трябват антидепресанти и психиатри...
Дано никога не изпадам отново в това състояние...но вече си знам...без отлагане директно при психиатър..
Между другото преди АД пих много неща и стрезам на мен също ми махна усещането за буца в гърлото..
Надежда, искам да ти благодаря за споделените подробности за тежкия и труден път по който си преминала!
От думите ти лъхат сила и воля, които вдъхват надежда, кураж и вяра, че всеки човек е в състояние някой ден да се справи с този ужас.
Благодаря 🌷
Силно се надявам наистина повече никога да не изпадам в този кошмар...но вече ще знам,че не е срамно да потърсиш помощ и да пиеш антидепресанти.Пожелавам на всички да се отърват от това състояние и никога повече да не се връща.
 Margarita пила съм пропранолол и Бизогама но аз съм с ниско кръвно и много зле ми беше от тях и ги пих по много малко.пих и ивабенор и от него не се чувствах добре
Виж целия пост
# 511
Момичета, след започване на АД наистина ли започвате в един момент да се чувствате по- добре и започва да ви се живее (намирате смисъл)?
На мен много ми тежи ранното събуждане към 3.00- 4.00 и след това няма заспиване.

Абсолютно и категорично, затова още съм жива и здрава!
Виж целия пост
# 512
Момичета, след започване на АД наистина ли започвате в един момент да се чувствате по- добре и започва да ви се живее (намирате смисъл)?
На мен много ми тежи ранното събуждане към 3.00- 4.00 и след това няма заспиване.

Абсолютно и категорично, затова още съм жива и здрава!
и аз потвърждавам.
Виж целия пост
# 513
Включвам се, и потвърждавам също.
Виж целия пост
# 514
Момичета, след започване на АД наистина ли започвате в един момент да се чувствате по- добре и започва да ви се живее (намирате смисъл)?
На мен много ми тежи ранното събуждане към 3.00- 4.00 и след това няма заспиване.

Абсолютно и категорично, затова още съм жива и здрава!
и аз потвърждавам.
След колко време започва това желание след приема им?
Виж целия пост
# 515
Момичета, след започване на АД наистина ли започвате в един момент да се чувствате по- добре и започва да ви се живее (намирате смисъл)?
На мен много ми тежи ранното събуждане към 3.00- 4.00 и след това няма заспиване.

Абсолютно и категорично, затова още съм жива и здрава!
и аз потвърждавам.
След колко време започва това желание след приема им?


След два месеца.
Виж целия пост
# 516
При мен доста време отне, но при мен и случаят беше много, много тежък. Може би ми отне около 4-5 месеца, като през това време пиех лекарства за сън, за да може да се регулира той.
Но пак подчертавам при мен беше депресия с психотични епизоди. Накратко-в доста от времето не правех връзка с реалния свят.
Виж целия пост
# 517
През ужасни периоди сте минали. Искрено съжалявам всички, които се борят в момента. Аз още овладявам хипервентилацията - едно такова чувство, че не можеш да си поемеш въздух, пробваш да напълниш дробовете докрай, но сякаш нещо те подпира над диафрагмата. Дишаш учестено, а все едно не си вдишвал от пет минути. Започнах да си повтарям - "Не умираш, откачалке! Всичко е в главата ти". И сякаш действа тази стратегия, колкото и налудничаво да звучи.
Виж целия пост
# 518
При мен отне 5 месеца и двата пъти.
Виж целия пост
# 519
Боже момичета, колко много идентични съдби.
Аз също много дълго време отлагах моето започване на хапчета. Отне ми около 12години, макар че на някой тук не им св струва нормално. Бях малка, пробвах всякакви алтернативни методи. Моя основен страх е от болести, от рак, от това да не загубя децата си. Имам генерализирана тревожност и последните 2 години стана нетърпимо. Събуждах се с мисълта, че нещо им има. Постоянно ги водих по изследвания, съответно и мен, постоянно си представях онко отделения, постоянно си мислих,
Как чувам диагнозата. Губех реалността. Забравила съм какво е да живееш. За близките ми съм луда да мисля такива неща, слабачка да не се справя, внушавано ми е как от лекарствата се става дебел, как си със слаба психика ако отидеш на лекар и тн.
Напоследък обаче не издържах, няколко пъти си запазвах час и после го отменях, защото си мислих, че съм силна и ще успея сама. Започнах да получавам силно ПА, със сковаване на цялото тяло, стигах до линейка. Гледах децата си и не знаех, дали ще им се радвам, ще пораснат ли и ще бъде ли всичко наред. Постоянно ходех по лекари и за мен. Буквално живеех в кошмар, до една вечер, в която мъжа ми ме помоли просто да отида на лекар и да вземем мерки. Направих го… вече 2 седмици приемам Велаксин и флуанксол( който мк е изписан само за месец) и се надявам и аз всичко да отмине и това да остане зад гърба ми..
Виж целия пост
# 520
И аз потвърждавам, че с АД се нормализират нещата. Дайте си време и почивка, ще усетите как постепенно се подобрявате. Simple Smile
Виж целия пост
# 521
Здравейте, и аз чувствах добре с Ципралекса 20мг/ден, но може би ги пих много кратко  - само година, и след като ги спрях някои страхове и паники се върнаха, така че смятам, че също и по - продължителния прием има значение. Аз ги спрях, защото се почувствах по-добре, а и с мъжа ми опитвахме за бебе. Като казах на джи пито му тук защо съм ги спряла, те казаха, че АД не пречат на зачеването и дори не ги спират при бременни, защото не вредят на плода. Днес имам консултация с екипа, които ги изписва тук на бременни и се надявам да ми дадат, за да мога успокоя малко нервите и тази тревожност като тухла в гърдите. Благодаря:)
Виж целия пост
# 522
През ужасни периоди сте минали. Искрено съжалявам всички, които се борят в момента. Аз още овладявам хипервентилацията - едно такова чувство, че не можеш да си поемеш въздух, пробваш да напълниш дробовете докрай, но сякаш нещо те подпира над диафрагмата. Дишаш учестено, а все едно не си вдишвал от пет минути. Започнах да си повтарям - "Не умираш, откачалке! Всичко е в главата ти". И сякаш действа тази стратегия, колкото и налудничаво да звучи.

аз съм така от година и половина Sad
Виж целия пост
# 523
Явно съм ветеран по спиране и почване на лечение. За осем години съм ги спирала четири пъти за по половин година горе долу и все се връщам в изходно положение.
Само първия път ми отне повече от месец, за да се подобрят, и като цяло беше драматично. При следващите започвания за седмица две чуствах облекчение на симптомите.
Разбира се не казвам, че веднага са изчезнали НМ, имам си ги понякога но е пренебрежимо.
В момента съм на две т.золофт и две флуанксол. От юли миналата година. Забелязвам, че освен, че качих кг. (но пък се успокоих и си хапвам) ми се появи и целулит. Такова чудо не съм виждала върху себе си, макар винаги да съм била по -едра. Дали заради годините... Даже мъжа ми го забелязва, а той е абсолютно разсеян по тази тема. Здраве да е.
Виж целия пост
# 524
Здравейте!
Знам, че се спират постепенно, но реших все пак да се доверя на психи. Благодаря ви за насоките иначе! Днес ми е трети ден без АД, няма драма засега. Той си ми остави обаче Абизола заради някогашните обсесии.
И аз съм ЗА почването на медикаменти пред това да се опитваме да се справяме сами с тези кошмарни състояния.Кураж и сили на всички преминаващи през това!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия