Boho, по-скоро твоята преценка е правилна. Той напоследък е доста успешен покрай Дедпул, но са далеч от това, за което си мислят. Поредните, станали жертва на собствения си балон.
Виж целия пост
Джъстин Балдони срещу Блейк Лайвли - спорът на годината - Дано да свърши с тях! 😁
- Публикувана: 17 ян. 2025, 14:40 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2026, 22:03 ч.
# 420
2 фев. 2025, 23:45 ч.
# 421
3 фев. 2025, 02:09 ч.
По-скоро са си повярвали много като са се сближили с Тейлър Суифт, доколкото разбирам тя е била връзката със Сони, тя е натискала навсякъде, включително и е направила контакта с медията, която очевидно от метадата доказателствата е планирала 3месеца по-рано атакуващата статия.
Виж целия пост
# 422
3 фев. 2025, 09:36 ч.
Изчетох целия timeline от приложения в сайта и ми стана толкова неприятно за ДБ, не знам психически как е издържал цялото изнудване, грубо вмешателство, буквалното му "изритване" от собствения му филм. 16 дни благоволила да снима!16! А филмовата компания е клекнала на всяко нейно искане, всяко! Постфактум признава/изтървава се в интервю, че РР е пренаписал прословутата сцена на покрива (за която отнесе толкова извинения от ДБ, че не е бил напълно съгласен с бележките и и натиск от страна на РР и ТС) В един момент е отказала да му покаже финалният вариант на филма, който тя е направила с неин редактор - но не само на него, но и на филмовата компания.Тотално и безапелационно вмешателство, изземване на функции и прочие...но са я галили с перце и се съгласявали.
Ето един коментар от reddit, който с голямо чувство за хумор и ирония описва обобщава ситуацията (прeдупреждавам, малко е дълъг и го слагам в скрит текст):
Виж целия пост
Ето един коментар от reddit, който с голямо чувство за хумор и ирония описва обобщава ситуацията (прeдупреждавам, малко е дълъг и го слагам в скрит текст):
Скрит текст:
Здравейте. Може би ме познавате като международна суперзвезда, глобална икона и филантроп. В свободното си време се занимавам с актьорство.
Не играя често. Не защото не мога – а защото просто съм твърде заета да бъда себе си. Всъщност, режисьорите дори не си правят труда да ми изпращат сценарии, защото знаят, че ще откажа.
Но преди няколко години един успя да стигне до мен. Базиран на книга от автор, за когото никой не е чувал (освен, може би, милиони читатели, но както и да е). Съпругът ми по това време работеше по една филмова поредица, така че си казах – защо пък и аз да не се включа?
Прочетох ли книгата? Разбира се, че не. Но въпреки това се съгласих да участвам във филма. Звучеше като забавна идея – докато, *изненада*, не се оказа, че всъщност очакват да работя. И не просто да работя, а да го правя по техния график, не по моя. Наглост.
Молихме ги да ме освободят от договора, но не. Принудиха ме да се явя на снимки цели шестнадесет дни. Можете ли да си представите? Шестнадесет дни истинска работа за цяла година. Честно казано, почти съм сигурна, че това нарушава законите за човешките права.
Но става още по-лошо.
Режисьорът явно беше влюбен в мен. Очевидно беше. Постоянно се опитваше да ме целуне. Когато се оплаках, имаше наглостта да каже: "Пише го в сценария.“ Но аз, естествено, не чета. Всеки път, когато опитваше, наоколо имаше камери, осветление и „координатор по интимността“. Червени флагове навсякъде.
После той започна да става параноичен. Водеше със себе си юридически екип през цялото време, мърморейки неща като „Женен съм.“ Странно, нали? И бизнес партньорите му бяха подозрителни. Винаги на снимачната площадка. Наричаха себе си „оператори“ и „актьори“. Да, добре. Каквото ти помага да спиш спокойно, човече.
А сценарият? Пълен абсурд. Пълен с думи, които никога не бих казала. Накарах съпруга си да ми го прочете (защото, пак казвам, **не чета**) и той потвърди най-големия ми кошмар: не беше за мен.
Беше за някакво момиче на име Лили и, очевидно, за домашно насилие? Да, не, благодаря. Това за мен е твърдо „не“.
Затова го оправихме. Изрязахме всички сцени, които никой не иска да гледа (домашно насилие? В киното? *Шокиращо*). Вместо това добавихме забавни моменти. Добавихме мен. Защото, нека сме честни, хората не идват на този филм заради някаква книга. Те идват заради мен.
Режисьорът не го разбра. Постоянно мрънкаше за неща като *„характер“*, *„сюжет“* и *„теми“.* Повтаряше „Това се нарича актьорска игра.“ Все едно знае повече за актьорството от мен.
А костюмите? Целият бюджет за гардероба беше 150 000 долара. За целия актьорски състав. Което означаваше, че можеше да се наложи – подгответе се – да пазарувам от Target. Извинявайте, но не мога да рискувам да хвана бълхи. Затова взех нещата в свои ръце и похарчих скромните 600 000 долара за личния си гардероб. Честно казано, това беше най-малкото, което можеха да направят, за да поддържат доброто ми настроение. Продукционният екип изпадна в истерия. Нещо за *„Собственичка на цветарски магазин не би носила обувки за 5000 долара.“* Но… откъде биха знаели? Да не би да притежават цветарски магазин? Не мисля.
Снимките бяха кошмар. Разбира се, винаги пристигах последна и си тръгвах първа. Имах една много проста молба: никакъв зрителен контакт. Но два пъти – ДВА ПЪТИ – хората ме погледнаха. Веднъж дизайнерът на сцената случайно ме погледна. Втория път гримьорът ми се осмели да ме погледне, докато ми нанасяше грима. Естествено, и двамата бяха уволнени.
А режисьорът? Обсебен от мен.Постоянно намираше извинения да бъдем сами. Наричаше ги "сцени“. Имаше някаква странна роля, в която искаше да го наричам „Райл“. Гнусно.
Един път дори влезе в стаята ми, докато кърмех. Добре, да, аз го бях поканила. И не, не му бях споменала, че ще кърмя. Но… не трябваше ли да го усети?
След това започна да ме моли да го предупреждавам, ако кърмя, преди да го поканя. Мъжете, честно, сааа....
В един момент осъзнах, че той няма никаква идея какво прави.Затова реших да помогна. Поканих го на вечеря, където моите богати приятели го притиснаха и заплашиха. След това беше "възхитен" да ми позволи да „помагам“. Макар че тонът му беше крайно неблагодарен. Затова го заплаших, че ще разкажа на известните си приятели за лошото му отношение. Остави ми мрънкащо гласово съобщение, което беше правилният отговор.
Дотук беше ясно: трябваше да поема пълния творчески контрол. Очевидно това беше моят филм.Затова реших да го направя романтична комедия.
По време на маркетинга исках да промотирам линията си за коса и марката си алкохол, заедно с филма. Но режисьорът продължаваше да говори за – пфу– домашно насилие.
Публиката се обърна срещу мен. Как можа?!
Така че направих разумното – накарах екипа си да го очернят.
И после, ще повярвате ли? Той заведе дело сещу мен.
Неблагодарник."
Не играя често. Не защото не мога – а защото просто съм твърде заета да бъда себе си. Всъщност, режисьорите дори не си правят труда да ми изпращат сценарии, защото знаят, че ще откажа.
Но преди няколко години един успя да стигне до мен. Базиран на книга от автор, за когото никой не е чувал (освен, може би, милиони читатели, но както и да е). Съпругът ми по това време работеше по една филмова поредица, така че си казах – защо пък и аз да не се включа?
Прочетох ли книгата? Разбира се, че не. Но въпреки това се съгласих да участвам във филма. Звучеше като забавна идея – докато, *изненада*, не се оказа, че всъщност очакват да работя. И не просто да работя, а да го правя по техния график, не по моя. Наглост.
Молихме ги да ме освободят от договора, но не. Принудиха ме да се явя на снимки цели шестнадесет дни. Можете ли да си представите? Шестнадесет дни истинска работа за цяла година. Честно казано, почти съм сигурна, че това нарушава законите за човешките права.
Но става още по-лошо.
Режисьорът явно беше влюбен в мен. Очевидно беше. Постоянно се опитваше да ме целуне. Когато се оплаках, имаше наглостта да каже: "Пише го в сценария.“ Но аз, естествено, не чета. Всеки път, когато опитваше, наоколо имаше камери, осветление и „координатор по интимността“. Червени флагове навсякъде.
После той започна да става параноичен. Водеше със себе си юридически екип през цялото време, мърморейки неща като „Женен съм.“ Странно, нали? И бизнес партньорите му бяха подозрителни. Винаги на снимачната площадка. Наричаха себе си „оператори“ и „актьори“. Да, добре. Каквото ти помага да спиш спокойно, човече.
А сценарият? Пълен абсурд. Пълен с думи, които никога не бих казала. Накарах съпруга си да ми го прочете (защото, пак казвам, **не чета**) и той потвърди най-големия ми кошмар: не беше за мен.
Беше за някакво момиче на име Лили и, очевидно, за домашно насилие? Да, не, благодаря. Това за мен е твърдо „не“.
Затова го оправихме. Изрязахме всички сцени, които никой не иска да гледа (домашно насилие? В киното? *Шокиращо*). Вместо това добавихме забавни моменти. Добавихме мен. Защото, нека сме честни, хората не идват на този филм заради някаква книга. Те идват заради мен.
Режисьорът не го разбра. Постоянно мрънкаше за неща като *„характер“*, *„сюжет“* и *„теми“.* Повтаряше „Това се нарича актьорска игра.“ Все едно знае повече за актьорството от мен.
А костюмите? Целият бюджет за гардероба беше 150 000 долара. За целия актьорски състав. Което означаваше, че можеше да се наложи – подгответе се – да пазарувам от Target. Извинявайте, но не мога да рискувам да хвана бълхи. Затова взех нещата в свои ръце и похарчих скромните 600 000 долара за личния си гардероб. Честно казано, това беше най-малкото, което можеха да направят, за да поддържат доброто ми настроение. Продукционният екип изпадна в истерия. Нещо за *„Собственичка на цветарски магазин не би носила обувки за 5000 долара.“* Но… откъде биха знаели? Да не би да притежават цветарски магазин? Не мисля.
Снимките бяха кошмар. Разбира се, винаги пристигах последна и си тръгвах първа. Имах една много проста молба: никакъв зрителен контакт. Но два пъти – ДВА ПЪТИ – хората ме погледнаха. Веднъж дизайнерът на сцената случайно ме погледна. Втория път гримьорът ми се осмели да ме погледне, докато ми нанасяше грима. Естествено, и двамата бяха уволнени.
А режисьорът? Обсебен от мен.Постоянно намираше извинения да бъдем сами. Наричаше ги "сцени“. Имаше някаква странна роля, в която искаше да го наричам „Райл“. Гнусно.
Един път дори влезе в стаята ми, докато кърмех. Добре, да, аз го бях поканила. И не, не му бях споменала, че ще кърмя. Но… не трябваше ли да го усети?
След това започна да ме моли да го предупреждавам, ако кърмя, преди да го поканя. Мъжете, честно, сааа....
В един момент осъзнах, че той няма никаква идея какво прави.Затова реших да помогна. Поканих го на вечеря, където моите богати приятели го притиснаха и заплашиха. След това беше "възхитен" да ми позволи да „помагам“. Макар че тонът му беше крайно неблагодарен. Затова го заплаших, че ще разкажа на известните си приятели за лошото му отношение. Остави ми мрънкащо гласово съобщение, което беше правилният отговор.
Дотук беше ясно: трябваше да поема пълния творчески контрол. Очевидно това беше моят филм.Затова реших да го направя романтична комедия.
По време на маркетинга исках да промотирам линията си за коса и марката си алкохол, заедно с филма. Но режисьорът продължаваше да говори за – пфу– домашно насилие.
Публиката се обърна срещу мен. Как можа?!
Така че направих разумното – накарах екипа си да го очернят.
И после, ще повярвате ли? Той заведе дело сещу мен.
Неблагодарник."
# 423
3 фев. 2025, 09:50 ч.
Коментарът е много точен и много реално описва ситуацията.
Виж целия пост
# 424
3 фев. 2025, 09:56 ч.
Много добре и адски точно са я иронизирали. Наистина щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно.
Абсолютно съм съгласна, че тя не е влязла въобще в роля, а през цялото време е дефилирала като себе си и е отказвала да участва в сцени, които можеха да бъдат въздействащи.
Тя е отишла да си покаже обувките…
И за да не се обърка някой, че друг е дирижирал този безупречен вкус, госпожа Кари Брадшоу уонаби обяснява:
И каква ириния само, няма Вог корица, не са до ТС на вчерашното събитие, а са закотвени вкъщи. Днес вместо да се обсъжда появата ѝ на наградите Грами, довечера ще чакаме горещи новини за съдебния процес срещу нея. Нямам търпение.
Очаквам продължение в стил: щяло да има съдебно жури, което не минавало при мен на кастинг, а и не са фенове на Дедпул. Някакъв жесток адвокат иска да му давам интервюта, но не пред камера и т.н…
Виж целия пост
Абсолютно съм съгласна, че тя не е влязла въобще в роля, а през цялото време е дефилирала като себе си и е отказвала да участва в сцени, които можеха да бъдат въздействащи.
Тя е отишла да си покаже обувките…
И за да не се обърка някой, че друг е дирижирал този безупречен вкус, госпожа Кари Брадшоу уонаби обяснява:
И каква ириния само, няма Вог корица, не са до ТС на вчерашното събитие, а са закотвени вкъщи. Днес вместо да се обсъжда появата ѝ на наградите Грами, довечера ще чакаме горещи новини за съдебния процес срещу нея. Нямам търпение.
Очаквам продължение в стил: щяло да има съдебно жури, което не минавало при мен на кастинг, а и не са фенове на Дедпул. Някакъв жесток адвокат иска да му давам интервюта, но не пред камера и т.н…
# 425
3 фев. 2025, 10:01 ч.
Чудя се кога е родила, та през май снима в Италия, август ли беше става Лили, добре изглежда все пак, за разлика от шията нагоре. Напълно заслужена критика и ирония. То като прекалиш, онова същественото ,дето е невидимо за очите се вижда и става ясно - несъществено е.
Виж целия пост
# 426
3 фев. 2025, 10:05 ч.
Целият й гардероб е потрес за филма. Лили не би трябвало да носи такива неща. Героинята й няма пари, или поне не толкова, колкото сестрата на Райл
Виж целия пост
# 427
3 фев. 2025, 10:19 ч.
В момента Райан Рейнолдс ми скочи на кракерите и изяде лек шамар. 😁
Като си представя, че го кръстих на тоя..
Иначе РР се показал, на режисирана опашка за автографи и, вижте ме, какъв съм добър да ви се подпиша. И колко много ме обичат хората.
Виж целия пост
Като си представя, че го кръстих на тоя..
Иначе РР се показал, на режисирана опашка за автографи и, вижте ме, какъв съм добър да ви се подпиша. И колко много ме обичат хората.
# 428
3 фев. 2025, 10:32 ч.
А тези обувки, чието токче изземва целия фокус от сцената, когато танцуват: 
Евала на цветарката, която може да си позволи подобна марка обувки.
Да и имам гардероба за 600 000 долара - хипстърска история.
Виж целия пост
Евала на цветарката, която може да си позволи подобна марка обувки.
Да и имам гардероба за 600 000 долара - хипстърска история.
# 429
3 фев. 2025, 10:37 ч.
Блейк е прибрала едни пари за рекламиране на марки обувки, дрехи. Същото бе и с филма с Анан Кендрик - беше една дълга реклама на водката на Раян и модни брандове.
Виж целия пост
# 430
3 фев. 2025, 11:17 ч.
Тези лубутен обувки пак са си на БЛ. Тя просто е дошла да покаже каква модна разбирачка и ценителка е, както и каква секси мадама е дори след 4 деца.
Само и пример за сумата, която ДБ е получил за филма в ролята на Раял: $320,000.
БЛ получава $3 000 000
Виж целия пост
Само и пример за сумата, която ДБ е получил за филма в ролята на Раял: $320,000.
БЛ получава $3 000 000
# 431
3 фев. 2025, 11:37 ч.
Никак не е зле като за 16 работни дни!
Виж целия пост
БЛ получава $3 000 000
# 432
3 фев. 2025, 11:59 ч.
РР е истинско посмешище. Самопровъзгласил се член на А-листата, алфа мъжкар и man enough…
Страшен мъж… да ръководи из полите на жена си, да прикрива психопатските си наклонности зад сарказъм. И то да беше срещу някой достоен съперник, а то… срещу човек, който просто е повярвал в актьорския потенциал на БЛ и въпреки целия им тормоз и абсурд, се е държал на положение. И е изтърпял непосилното само и само да доведе каузата си до финал.
Колко злост, ревност, комплекси и простащина, събрани в един уж успешен 50-годишен човек.
Не го виждам скоро да продължи и да бъде партньор и съсобственик на Рексъм (чието прозвище между другото е Червените дракони (The Red Dragons).
Виж целия пост
Страшен мъж… да ръководи из полите на жена си, да прикрива психопатските си наклонности зад сарказъм. И то да беше срещу някой достоен съперник, а то… срещу човек, който просто е повярвал в актьорския потенциал на БЛ и въпреки целия им тормоз и абсурд, се е държал на положение. И е изтърпял непосилното само и само да доведе каузата си до финал.
Колко злост, ревност, комплекси и простащина, събрани в един уж успешен 50-годишен човек.
Не го виждам скоро да продължи и да бъде партньор и съсобственик на Рексъм (чието прозвище между другото е Червените дракони (The Red Dragons).
# 433
3 фев. 2025, 12:26 ч.
Абе чудя се откъде ми е познат, при положение че не гледам филми за супер герои, а то било от симпатичното сериалче. 
Виж го ти РР. Как му приляга българската поговорка за въшката, дето, като се наяде, излиза на челото.
Виж целия пост
Аз уж се имам за "клюкарка", но нито Балдони знаех преди това, нито пък някога съм знаела, че БЛ и РР са чак пък толкова влиятелни. За мен и двамата са Б-листата, никога не са се откроявали с кой знае какво. Той си остава онзи от Две момчета и едно момиче по Фокс Лайф, а нея я запомних чак на оная МЕТ гала, дето беше с една феноменална рокля. Знам, че имат няколко дребни дечиня и си пускат смешки в социалните мрежи. Пък то се оказа, че едва ли не държат половин Холивуд, барабар с НЙТ в ръцете си.
Виж го ти РР. Как му приляга българската поговорка за въшката, дето, като се наяде, излиза на челото.
# 434
3 фев. 2025, 12:32 ч.
Изобщо не забелязвам детайли във филмите, но тези обувки ми избодоха очите.
Май свършиха спонсорствата за защитниците на Блейк, защото пак ми излизат само коментари в подкрепа на Балдони.
Виж целия пост
А тези обувки, чието токче изземва целия фокус от сцената, когато танцуват:
Евала на цветарката, която може да си позволи подобна марка обувки.
Да и имам гардероба за 600 000 долара - хипстърска история.
Евала на цветарката, която може да си позволи подобна марка обувки.
Да и имам гардероба за 600 000 долара - хипстърска история.
Май свършиха спонсорствата за защитниците на Блейк, защото пак ми излизат само коментари в подкрепа на Балдони.
Препоръчани теми