Как се справяте с разходите по време на втора година майчинство?

  • 14 547
  • 393
# 210
Във всяка подобна тема изникваш, Сийке, и казваш, че са глупави да наливат в спестявания, вместо да дисконтират инфлацията. Но реално 50-60-70 хиляди не се събират толкова лесно, за да започнеш да  го правиш. Т.е. първата стъпка е това, което спира много хора и се забатачват години под наем.
И второ, банките вече трудно отпускат потребителски И ипотечен особено на двойка в граждански брак.

Куку, ако е така, както казваш, тогава си е тяхна вината. 1000 наем, 1000 спестявания и с 3000 да живеят. Щяха да са събрали част от самоучастието.
Виж целия пост
# 211
Разбирам,че искат всичко наведнъж и веднага,но така трудно става.
Може да се купи по-малко жилище, и вноската да е по-поносима.
Виж целия пост
# 212
Те кредити дават,но наистина е трудно да се съберат пари.
За мен проблема , че този апартамент ,ако не е до ключ или обзаведен, ще им глътне още много пари,които не знам как ще намерят. Много е сложно, не е само да го купят,докато го направят за живеене ще трябва и ипотека и наем да плащат,което е страшно много пари.
Авторке,и двамата ли не сте от София?
Виж целия пост
# 213
В България няма ли изискване вноската по кредита да е максимум 30 % от дохода? В чужбина живея и при нас има такова изискване от страна на банките и те много съвестно го спазват.

Сипи, ако евентуално изчакате малко с бебето и уредите първо имотния въпрос, е по-добър вариант. Бебе може да се гледа и с 20, и с 200, но не е в това въпроса.
Виж целия пост
# 214
Не, 60%
Виж целия пост
# 215
Аз не знам дали съм най-добрия пример, защото взехме жилище преди големия скок в цените. Но тогава пък и заплатите ни бяха много ниски. Без помощ от родители сме и събрахме самоучастие с помощта на 2 успешни инвестиции на ММ (парите за тях от фрийланс) и мои стипендии, защото аз още следвах. Към 2-3 години събирахме самоучастието. После взехме ипотека за тристайка в по-краен квартал с 90% финансиране. Беше тотална щета. Няколко години го ремонтирахме като си живеехме в неремонтирания апартамент, първо направихме банята само, защото няма как да се нанесеш без баня. Беше гадно - да живееш в соц условията ала балатуми, гадни тапети, стари дограми, врати и тн. Без адекватна кухня. Заплата по заплата си оправяхме - някой и друг месец пестим, правим нещо, ако трябва се додава с кредитната карта и после се покрива известно време преди да можем наново същия цикъл и да оправим друго (стая, дограми, врати и тн). Не е приятен процес, но понякога е единственият възможен.

Аз си признавам честно, че не исках да забременявам и раждам преди да си уредим тези въпроси - уютен (ремонтиран) дом, прилично майчинство, шоф. книжки и здрава кола. Затова забременях чак на 31, родих на 32. Не съжалявам, защото не си представям както ми беше бременността и сума време прекарах вкъщи да бях седяла в оная атмосфера, която беше. Сигурно щях да полудея. Под наем още по-малко. Без кола съвсем абсурд. Ама имах лукса да започнем с цялата хамалогия, когато бях на 20+ години и време имаше.

Така че зависи на колко години сте. Ако сте още младички и имате време, бих посъветвала да се постараете в посока вдигане на доходите (ако сега общия ви доход е под 4к за София и ще ви трябва ипотека) и да се опитате да се устроите по-добре преди детето. Ако сте вече на години и няма много опции за чакане, бих посъветвала да снижите критериите и да вземете по-евтин (по-малък, в по-краен квартал) апартамент с нужда от ремонт и да се нанесете там, оправяйки го доколкото можете по време на опитите за дете - те може да не са продуктивни от първите 1-2 месеца, а после имате още 9 месеца - известна отсрочка да стегнете и да направите каквото можете за по-добри условия. Вторият вариант е значително по-гаден и труден, но това е, не винаги тръгват нещата, както искаме.
Виж целия пост
# 216
Във всяка подобна тема изникваш, Сийке, и казваш, че са глупави да наливат в спестявания, вместо да дисконтират инфлацията.

Никого не съм нарекла глупав. Много моля не само да внимаваш с тона, но и да не ми приписваш думи, които не съм казала. Има огромна разлика между „нещо е глупаво“ и „човек е глупав“.
Жалко, ако не го схващаш.

Мнението си го давам като човек, живял някога под наем, и като родител на човек, живял под наем. Твърдо съм убедена, че наемът е за хора, които още не са се ориентирали къде ще живеят за постоянно. Но в момента, в който се установят на едно място, е много по-добре да се ориентират към купуване на собствено жилище.
Пак ще повторя – инфлацията изяжда всички спестявания, но работи в полза на кредитите.
Родителите също могат да помогнат със сумата за самоучастие.
Виж целия пост
# 217
Нищо му няма на тона ми, това са абсолютно валидни факти. И за процентното изражение (ти го наричаш оправдание, аз го наричам неразумно финансово решение ипотеката ти да заема над 50% от среден доход) И за това, че за големи апартаменти масово се премълчава източникът на самоучастието и всички обясняват как от нулата. А масово не е точно така.

Добре, можеш да се хванеш за думата, разбира се. И да си дойдем на думата за страничната помощ. Не е редно да не фокусираш върху нея, след като тя е първа стъпка. За другото имаш право донякъде.

Само да подшушна на ентусиастите, че "спестяванията" могат да са във валута, която следва инфлацията от векове.

И аз съм за купуване на нещо по- обикновено, макар че една двустайка в краен квартал в момента върви около 150000.
Виж целия пост
# 218
Живея в наследствено жилище. Ум не ми побира колко смелост или вяра трябва да има един човек, че в следващите 20 години няма да остане дори месец без работа, че няма да му се наложи скъпо лечение, че, че, че... Наясно съм, че не може все по квартири да се живее и човек трябва да свие гнездо в собствен дом. Но наистина не разбирам как се изплаща ипотека. В крайна сметка от тази тема си отговорих на въпроса: обяснява се, че не е проблем да се събират пари за самоучастие и деликатно се премълчава колко наследствени апартаменти в малък град или земеделска земя се продава, за да се събере за самоучастието. Или колко години се работи някъде в чужбина, че после със събраните пари да се направи нещо смислено. Или че свекъри и тъстове нямат какво да си правят спестяванията, та що да не ги дадат на младото семейство. На мен ми предстои един ден да купувам жилище за детето ми и от доста време спестявам и превръщам парите в активи. Виждам, че с моите никакви разходи и като цяло добри доходи нещата стават трудно и по тази причина много се дразня, когато хора с неясно за мен финансово състояние (и вероятно по-лошо от моето) ми рисуват розови картини за това как се взема кредит и как се купува откровено скапано и тясно жилище за безобразно много пари. Истината обаче се вижда по обявленията на витрините на канторите на частните съдебни изпълнители. Просто... бъдете разумни и честни пред себе си за възможностите си.
Виж целия пост
# 219
В десятката.
Подписвам се под този пост.
Виж целия пост
# 220
За съжаление нашите родители не могат. И двамата сме с по един родител, единият след 3 г ще е пенсионер, другият неработещ в момента, поради заболяване. Не можем да искаме пари от хора, които със собствените си спестявания в момента частично се издържат. Кофти ни е ситуацията. На 32 сме и двамата, от дълбоката провинция, където за моят съпруг просто няма работа по специалността. Аз мога да работя в малък град , но той? Никаква среда няма за деца , нито млади хора, няма развитие, доста роми се навъдиха при нас, най-близкият по-голям град е на 80км. Доскоро мъжът ми работеше в кофти фирма за неголяма заплата, затова и нямаше как да съберем 50 000 лв от заплати за самоучастие. Имаме някакви спестени, които са ни за “черни дни”. Мисля, че е разумно човек да има малко заделени, защото не се знае какво може да стане.  Тогава , когато беше на малка заплата, нямаше и как да изтеглим по-голям кредит за жилище, когато цените бяха малко по-поносими, след това трябваше да чакаме 6м да му мине изпитателния, дете отлагаме почти две години , за да търсим уж нещо да не трябва много ремонт , за да не плащаме дълго наем и кредит. Ииии много планове - накрая нищо. Аз съм малко в шок, като видях онзи ден какво ни даде като финални изчисления брокерката, като за всички такси , комисионни и тн има още едни около 7% от цената на жилището. Дори не знам какво да питам и какъв съвет искам, просто исках да споделя, защото наистина не виждам младите семейства как се оправят сами. Дори един наем от 1400лв, тежи много на бюджета, когато единият работи, а другият е на 780лв, а сте вече трима.
Виж целия пост
# 221
Живея в наследствено жилище. Ум не ми побира колко смелост или вяра трябва да има един човек, че в следващите 20 години няма да остане дори месец без работа, че няма да му се наложи скъпо лечение, че, че, че... Наясно съм, че не може все по квартири да се живее и човек трябва да свие гнездо в собствен дом. Но наистина не разбирам как се изплаща ипотека. В крайна сметка от тази тема си отговорих на въпроса: обяснява се, че не е проблем да се събират пари за самоучастие и деликатно се премълчава колко наследствени апартаменти в малък град или земеделска земя се продава, за да се събере за самоучастието. Или колко години се работи някъде в чужбина, че после със събраните пари да се направи нещо смислено. Или че свекъри и тъстове нямат какво да си правят спестяванията, та що да не ги дадат на младото семейство. На мен ми предстои един ден да купувам жилище за детето ми и от доста време спестявам и превръщам парите в активи. Виждам, че с моите никакви разходи и като цяло добри доходи нещата стават трудно и по тази причина много се дразня, когато хора с неясно за мен финансово състояние (и вероятно по-лошо от моето) ми рисуват розови картини за това как се взема кредит и как се купува откровено скапано и тясно жилище за безобразно много пари. Истината обаче се вижда по обявленията на витрините на канторите на частните съдебни изпълнители. Просто... бъдете разумни и честни пред себе си за възможностите си.

Еми какво да правят хората без наследствени жилища?! Една ипотека не е драма, но наистина трябва да бъде съобразена с възможностите. Варианти има и ако останеш без работа, и ако се разболееш. Но всичко трябва да бъде с мярка.
Виж целия пост
# 222
Nedinka, аз съм съгласна, че в материален план по-хубаво от собствения дом няма. Просто спомената в темата цена от 190 000 евро за панелно жилище ми се вижда безобразна. В крайна сметка София не и нито Ню Йорк, нито Москва, нито Сидни, например. Истината е, че докато има хора да дават такива пари спекулата с цените ще си продължава. Ако се налага да купувам първо и единствено жилище на семейството ми при условие, че и двамата със съпруга ми няма да живеем в родния за един от двама ни град, по-скоро бих се насочила не към София, а към друг голям областен град - Пловдив, Варна или друг, според зависи къде има работа по квалификацията ми. Разбира се, в момента спекулирам, понеже такъв проблем не ми е на главата и не съм сигурна какво реално бих направила, но за бога... срещу 190 000 евро смятам, че мога да си купя жилище почти навсякъде по света. В крайна сметка каквото и да решат sippy и мъжът до нея, то ще е най-правилното за тяхното семейство.
Виж целия пост
# 223
За 190 000 евро навсякъде не можеш да си купиш жилище и не какво да е жилище. Отвори някой сайт за имоти и виж примерно средните цени на квадратен метър в големите европейски градове. Даже не е необходимо да отваряш сайт, напиши в Гугъл. Вярно е, че в България нещата не се връзват много като съотношение цени/доходи, но пък след като има купувачи…
Виж целия пост
# 224
Че имотите са скъпи е вярно. Но и под наем да се живее,няма никакъв смисъл. Цял живот си плащал и накрая нямаш нищо. За това и моя съвет беше да отложат малко плановете и да се опитат да си повишат доходите. В София не е невъзможно. Ако не могат да вземат 3-стаен,да вземат по-малък,но да не са по квартири и да дават пари на вятъра.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия