Работа, CV-та, HR-и, съвети - 97

Когато давам референции съм максимално честна. Все пак и моята репутация е на пангара. Не мога да кажа, че някой е супер с ексел да речем, ако не е и обратното.

Много зависи. Ако е като предишната ми шефка, няма да се колебае да те представи в лоша светлина, в повечето случаи преиначена през някаква изкривена призма, когато си казваш "аз ли съм това или за някой друг ми говори....".

Въпросът за бившия работодател е релевантен и често се задава. Имайте предвид, че ако стана дума за работа в една сфера, репутацията на всеки работодател е малко или много ясна и от агенция ЕЖК из публичното пространство се носят някакви слухове със статут на достоверност клюка.

За да се дълбае много с предишните работодатели, да се подхожда дори леко агресивно, според мен е подход.
Тук идеята е чисто психологически човекът да се изнерви, за да се видят реакциите под стрес. Рекации при даване на обратна връзка и т.н. Дали работи - по-скоро не. Няма общовалидна реакция под стрес на човека, защото това зависи от страшно много фактори, като например, наспал ли се е човека, как е пътувал до мястото, в какво настроение се е събудил, важно ли му е и т.н.

За бивш работодател се говори като за покойник - хубаво или нищо. Клишета от типа - мисля, че достигнах тавана, искам да уча нови неща, искам да видя различен подход на работа, искам да опитам нещо различно и т.н.
Неспазени уговорки - ОК, но за индексацията на заплатата бих била предпазлива. Разберете, на всеки е ясно, че работите основно за пари, но във всяка фирма има различен ред. С други думи, ако в дадената фирма не индексират заплатите, то това автоматично ви вади от последващи дискусии, защото ХР чува: той/тя иска ежегодни индексации, ние не даваме, следователно ще напусне. Дори ясно изразен стремеж към последващо развитие (ако те не предлагат такова или позицията не предполага такова) може да бъде причина за ваденето от последващи дискусии.

Тука има обаче и още един аспект: до колко работата ми е нужна и доколко съм готов/а на компромиси. Понякога, дори и фирмата да не е най-доброто, може да се окаже, че е по-смислено да се започне и да се търси нещо по-добро, отколкото да се търси перфектното. Тук не претендирам, че съм права, но според мен е по-добре да тече заплата и да се търси перфектното, отколкото да няма постъпления и да се оплакваме, че перфектното не се намира. Разбира се, зависи и какъв типи работа/позиция се търси, за съответното ниво може да се окаже, че перфектната работа е само в мечтите ни, а гладът е вечен.

Ако желаете, може да ми стиснете по едно парче за утре, най-после съм на интервю за работа и то за много желана от мен позиция. Дано да имам шанс и дано е прилично заплащането, понеже в обявата не го пише. Аз съм склонна да се съглася дори на по-ниска заплата от тази на която съм в момента, тъй като тук без друго не мога да остана повече от два месеца, в най-добрия случай, но имам все пак някакви очаквания за заплащане, под които няма как да падна, защото не можем да се издържаме двете с дъщеря ми с минимална заплата. Отивам да чета за компанията.

Успех, лятно време!

Успех. Дано е твоето време.

Лятно време, успех, стиснати палци и дано този път се получи.
Дано не се разочароваш, че понякога от пренавиване чуваме нещата така, както искаме, а не каквито са.
Аз да си кажа: бъди спокойна, уверена, не се подавай на емоции и провокации, ако те издразнят брой до 10 и тогава отговаряй Дано утре е твоят ден!

Успех и от мен! Дано да е твоето

Аз досега не съм имала работа с възможност за развитие и ми е интересно как го преценявате още на интервюто? Според мен е трудно да се каже, защото интервюиращите представят фирмата в много добра светлина, както и евентуални възможности за развитие, но впоследствие се оказва, че това не е така.

Не е към мен, но аз питам. На интервюто още питам какви са възможностите. На едно от интервютата директно ми казаха, че няма такива. Това е супер, защото иначе щяхме само да си загубим времето. Ако дори започна работа там и след няколко месеца напусна, то е лошо и за тях - загубено време.

Точно така. Но според мен просто казват каквото иска да чуе кандидатът. На предната ми работа беше изтъкнато колко ценни са дадени сертификати, които трябва да се вземат и които фирмата предоставя в процеса на работа, но реално не вършат никаква работа извън тази конкретна фирма. Единственото развитие беше да станеш тийм лийд, което не е целта на всеки.

Разбира се, някъде сигурно лъжат, прикриват. Но аз си питам винаги. Поне знам, че съм опитала.

То това "възможност за развитие"  май много си е сменило смисъла от мое време насам. Аз поне под такава възможност разбирам пътека за трето и второ ниво, а защо не и за топ шеф или кариера в чужбина с отговорност за регион. Но днес са се навъдили едни джуниъри, синиъри, тейм лидери и знам ли още какво. А има и супер фирми, със заплати със седем цифри ( в чужбина де, с бонуси и прочее), където нивата са три или четири изобщо. Та ако там човек се фръцне, понеже няма такава възможност ще е много тъпо

Аз действам по-психопатски от вас, разглеждам профили на работещи в компанията и сравнявам колко често са повишавани или им е променяна длъжността. :д

Къде ги гледаш? В LinkedIn?