Чувствам се объркана

  • 9 230
  • 260
# 45
Стига сте й обяснявали как 25 е много рано.
Утре ще се събуди на 42 и все още ще й е рано.
Изключително грешно мислене.
За това и все по-малко жени се обвързват и създават семейства, защото все имало време - а времето просто си изтича.

Aма то това е характерно за днешните млади, не искат да се обвързват, не искат да тръгват по клиширания път - университет - сватба - работа - деца - ипотека... И от дъщеря ми гледам, на обвързването се гледа като на досада, на нужда от съобразяване, на ограничения и прочее такива и, най-важното, не изпитват тази потребност от връзка, която имахме ние.  По някое време повечето съзряват, но май става даже след 30. От друга страна даже и да искат да се обвържат, все пак не бива да се прави насила, а пак някак времената са такива, че нямат този вътрешен нагон и за секс даже, който имахме ние и връзките с траен характер са все по-трудни.
И на нас ни е криво, и ние искаме внуче, ама насила не става и дудненето определено не помага.

П.П.
Прочетох няколко страници, някой се чуди как издържат толкова време без връзка. Ами и за мен не е нормално, но масово нямат тази потребност, по-асексуални са, имат много други интереси... Сингълите съвсем не са изключение както по наше време и да са във връзка не им липсва. И определено са настроени против компромисите.
Виж целия пост
# 46
Ариел, мислиш ли, че щеше да си щастива с мъж, който слуша майка си за сериозните житейски решения? Има причина да е още сам, повярвай ми. А ти имаш и друг бивш, от когото смятам трябва да черпиш, че нямаш деца.

Лъвица ти пък си голяма врачка.
Може би пък щяхме да сме щастливи.
От къде знаеш?
Ама нали "не ни било времето и сме били млади".
Виж целия пост
# 47
За мен 25 си е идеална възраст да се замислиш за семейство и деца, ако имаш такива намерения. Все пак мъж не се намира от днес за утре, пък трябва да си поживеете заедно за да разбереш дали си пасвате и хоп - то времето се изтърколило и сте станали на по 30.

Насила нищо не става, но и аз не мога да си представя на 25 от три години да не съм имала връзка. С мъжът ми се запознахме случайно когато бях на 21, оженихме се няколко години по-късно.
Виж целия пост
# 48
Рано, късно то без мъж не става. Хайде сега да се метнеш на първия срещнат да ти прави бебе, после несъвместимост, скандали, раздели, че да угодиш на всички. Български манталитет. И при мен беше така. Време ми било.
После направих едно - недоволни, много късно ми било, криза било. За второ вече живота ми бил свършил. Няма угодя, ако се озовеш самотна майка ще ти изядат душицата. Карай си живота. Не, няма да ти свърши живота с едно две деца, но без мъж читав не се правят. И то да бързаш че да угодиш. Не става.
Виж целия пост
# 49
Ариел, мислиш ли, че щеше да си щастива с мъж, който слуша майка си за сериозните житейски решения? Има причина да е още сам, повярвай ми. А ти имаш и друг бивш, от когото смятам трябва да черпиш, че нямаш деца.

Лъвица ти пък си голяма врачка.
Може би пък щяхме да сме щастливи.
От къде знаеш?
Ама нали "не ни било времето и сме били млади".

А, не съм, Ариел, няма как да знам със сигурност, просто логиката това ми диктува. Достатъчно такива случаи сме чели тук. Но ми се струва, че ти си се вкарала в някакъв режим на съжаление за пропуснатите възможности. Мога и за това да греша, разбира се. Затова е добре човек да взема собствени решения за собствения си живот.

Този бивш, сега като е още сам, какво прави, съжалява ли, иска да си те върне ли, с майка му какво става? Ти какво отношение имаш към него? Само ако ти се говори, де.
Виж целия пост
# 50
Някои хора се учудват, че момичето няма връзка от 3 години.

Ами аз също нямах връзка много дълго време преди съпруга ми. Живях на принципа, че е по-добре да съм сама, отколкото с когото и да било. Е тя защо да хаби себе си и енергията си за някой, когото изобщо не харесва? Освен това авторката излязла от дългогодишна връзка и иска да живее за собствено удоволствие.

Тя ще има време да създаде семейство.
Виж целия пост
# 51
25 е малко странна възраст за мен. Малко е на кантар, ако мога така да я опиша. Някак вече си излезнал от студентските години и вече са те подхванали сериозните неща в живота. Тогава випускът ни беше горе-долу 1/3 сгодени/женени/с гаджета, 1/3 сингъли и обикалящи навсякъде постоянно, 1/3 с деца. Като приближихме и чукнахме 30-така вече сме предимно женени/обвързани, а някои вече са и с по 3 деца. Други обаче още са с мисленето “млади сме, има време за всичко”.

Някои са ок с това, други искат промяна и действат, трети искат промяна и не действат. Чуват се оплаквания и подмятания от все рода и лели, стринки, баби как някои закъсняват вече, ама шарен свят. Аз такива подмятания не съм чула, но съм в кюпа на тези, които на 25 вече имаха едно дете и мъж, завършила 2 висши и работеща вече няколко години. Ако бях ги чула просто щях да ги отрязвам, че това е моят живот и го живея както аз искам, без да ми се дава наклон от някой външен. Продължавай да си излизаш на срещи, срещай нови хора и нещата ще станат естествено. На сила хубост не става.

П.с. На мен не ми е странно, че не е имала отношения сериозни 3г в такава възраст. Забелязала съм и по колеги, че тези набор 2000 и нагоре са малко по-различни. Доста повече са несоциално активни (мале как пищят, че трябва да се ходи в офис), не им пречи да не са във връзка, да нямат интимни отношения за дълги периоди, все по-често срещам и такива, които не пият алкохол при излизания.
Виж целия пост
# 52
Ама то в Япония ако знаете какви проблеми имат, чак правителството се загрижило.
Виж целия пост
# 53
Аз съм на 46 и по мое време имаше много 25-30 годишни необвързани жени. Имам близки, които не създадоха семейства, но не защото на 25 са били необвързани. Стига сте говорили клишета, това не е състезание!
Виж целия пост
# 54
За пръв път чувам някой да дава зор на човек на 25 и то необвързан.
Виж целия пост
# 55
Напъвам се да се сетя дали пък преди 30 години всички 20-25 годишни жени бяха обвързани и толкова ли е било странно три години да нямаш връзка - ми не, не беше. В университета няколко двойки в курса бяха обвързани, другите си бяха сингъли. Ходехме по срещи,  но със сигурност не е било такава рядкост някой три години, че и повече да не е във връзка.

Даже и тогава беше странно да те припират толкова защо нямаш семейство и деца и си беше провинциален манталитет, виж към 30 вече почваш да се изнервяш, ако не си срещнал любимия,  кога ще стане, и дали.
Виж целия пост
# 56
На 25 си, спокойно и не се връзвай на околните. Ако беше с бебе и мъж, щяха да те напират за второ. Ако беше с две бебета и мъж, щяха да ти кажат, че кариерата ти страда. Въобще всеки ще ти намери кусур, околните не ги слушай.

На 25 имаш време да срещнеш човек, да се задомиш и то само ако ти го желаеш. Ако не желаеш това пак е ок, въпреки че ще почнат да ти обясняват как ще умреш самотна и като кукувица.
Виж целия пост
# 57

Пиша, за да си сверя часовника дали наистина на 25 години трябва да се замисля за мъж и деца или просто това са стереотипи на по-голямата час от населението.
Замислянето за мъж и деца идва, когато срещнеш подходящия мъж. Просто така да мислиш за мъж и деца няма да доведе до нищо. В наши дни семейства се създават доста по-късно, до доста по-късно сте деца... Иначе е хубаво човек да се замисли, защото независимо от обществените нагласи и настроения, много по-лесно е да забременееш и родиш на 25, отколкото на 35. Но си е късмет, нужен е подходящ човек, все пак той завинаги ще е баща на тия деца.
Виж целия пост
# 58
Човек ако може да вземе зрелостта и опита на 35 и физиката на 25 ще е чудесно, но не може Joy Хубаво е да се търси баланс, някакъв среден вариант. На нас на 36 ни се получи лесно и бързо, но това далеч не е гарантирано. От друга страна в болницата срещнах жени на всякакви години с проблеми. Но ако имаш такива на 25, на 35 ще са само по-лоши. Та идеално няма, нито сигурно. Но ако на 25 започнеш да си изясняваш какво искаш и да полагаш основните да го постигнеш, в едни разумни срокове би трябвало да си в чудесна позиция да ти се случат нещата. Другото вече е и до шанс, късмет.
Виж целия пост
# 59
Късметът е невярна годеница - ако лежиш на "млад съм да си поживея" и после чакаш шанса, може бая да си почакаш. Но да се мяташ на първия срещнат, също не е работа. Просто не трябва целенасочено да отписваш потенциалните възможности.
И впрочем, това изречение на авторката, ако вярва в него
"Пиша, за да си сверя часовника дали наистина на 25 години трябва да се замисля за мъж и деца или просто това са стереотипи на по-голямата час от населението.", би трябвало да й даде отговор - щом са виждания на по-голямата част от населението, може би има защо, не ли?
Просто наистина много е лесно подхлъзването да останеш сам, заради набиването на модерните мантри - 40 е новото 20. Ми не е, ама се разбира като станеш на 40.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия