Магията на изтока - тема 75

Muno no Taka 7 - много забавен и леко романтичен епизод. Както обикновено, този сериал изглежда повърхностен, но всъщност носи важни послания. В случая, че ако някой наистина те харесва, ще те оцени какъвто си и не е нужно да се преструваш на друг. Арата действително е чудесен и в комедийни роли.

Охо, да му е честито на Лемон - сан, да се разбират с половинката.

Otouto (2004) 3 изгледани серии и започната четвъртата. Първите 2 изгледах неусетно. Предвоенните- военните години. Второто ме подсети за Tora ni Tsubasa . Тук героите доста по-различно ги изкарали, големи късметлии. Много даже.
"Подвизите" на малкия брат насред трети епизод вече ми дойдоха в повече и взех да редактирам тази част , с размах при това , та бързо стигнах до 4-ти епизод.
Все пак интересно , като изключим прекалената буквалистика в поднасянето от този творчески екип, е да се гледа в профил какво става когато общество е принудено за отрицателно време да се промени много силно, голямо криза, големи сътресения , големи загуби- в обществен план и като нация , народ и сие.
То големия брат се сеща да опише малкия брат, който пък е олицетворение на дете родено преди втората световно , расло в доволство, минало войната като прелигировано, в тийн-възраст точно губи фигурата на баща си, и в добавка насред постовоенна Япония. "Красота" е направо този герой с всичките си "подвизи". Но големия брат е голям мислител. Първо че се сеща да го опише "ей това" без окрасяване , спестяване и става обществен хит книгата му . И второ , още по-важно, че се сеща да "съживи"  литератуния герой/брат му  във филмирането на книгите си.
Смях се на себе си и главоблъсканицата ми като се появиха последователно в историята двете снахи, съпругите на тез братя. Чудех се кои са тези актриси в първия момента. Еми то стайлинг , лентата една такава с много тъмници ....., туй за мое оправдание
Nakama Yukie  в ролята на съпруга на малкия брат. Но със съпругата на големия брат се обърках все пак- мислех че гледам на екрана една друга доста по-позната ми от малкия екран.

Томоя Нагасе сигурно е главния герой - големия син и кмет на Токио.

И Донг Ук и Ким Нам Гил с нови сериали, а те кой от кой по-безинтересни. Това никога нямаше да се случи 12-15 години назад в годините.

Гледах снощи втори епизод на Якудзата. Ала бала, разчитам на втората якудза да вкара повече интрига в историята.
Иначе, бучо е якудза мечта. Той цял наследник на клан на организацията. Ще стане тя якудза но цума.

Да , Томоя Нагасе в ролята на големия брат. Евала на героя му как се сети дефектите на брат си да ги превърне в ефекти. Как се сети да капитализира тези дефекти. Хем нямаше вид на много досетлив, но спартански живееше като студент- глава на семейство а малкия му брат - хазарт, алкохол, жени, побои и пр. нон стоп, дето се казва ала якудза направо Та баткото натика буквално този нехранимайко в киното и тоз си дойде на мястото. Почна да му работи пипето и се усети че няма да е прост актьор ами ......

Нашият якудза има татуировка само на гърба си, на която има изобразени божур и дракон. Това означава, че е богат, властен и силен. Все такива мъже ѝ се падат на безгръбначните героини на Аяка Конно.

---

Ето какво ще се гледа довечера - Такаши Соримачи като кейджи. Детектив Соримачи с неговия мотор и шеф на отдел за разследвания в тв филма/ спешъл Tokage. Преди месец го излъчиха този спешъл в Япония и Ирозуку го е превела на английски.



bb6, внимавай да не паднеш от.... мотора.

Otouto (2004)
Догледах 4-и и започнах 5-ти епизод. Проточи се разказа. То безспирни болежки у по-малкия брат. Къде вродени, къде придобити най-вече от това каквото си "постели" като тийн а и след това с живота си като актьор. Но друго интересно нещо, освен останалите познати муцуни се появи и Кенджи Сакагучи. Сетих се автоматично от къде го помня.
То Kikansha sensei-сериала е излъчен същата година когато е излъчен и горния гледан сега филм. Та проблем с разпознаването нямах ,  1:1 Сетих се за нашия остров, слънцето, океана , тръстиката не съм сигурна дали на този или друг остров беше. Мда

Соримачи много отдавна не е бил на екрана ми а в Списъка отлежават заглавия с него. Ирозуку трябва да я уважим, да не губи мотивация

Тези азиатски кифли няма да се научат да се държат нормално, да не снимат по този глупав начин и да не се кикотят с ръка на устата, изпаднали в див екстаз.
В Европа се поздравява и пита може ли снимка или автограф, ако не позволи - здраве да е, не е и длъжен да обръща внимание на всяка луда китайка, която ги преследва в хотела. Китайска сасенг.
Има късмет, че Деклан е много земен и положителен като човек.

---

Заспах снощи на Такаши Соримачи. Да ме прощава, но голяма скука.

---

Преди малко изгледах с мъка първите два епизода (от 10) на Glass Heart, а следващите с превъртане.
Друга японска досада - сериал за болни фенки на Такеру Сато. Отново се изживява като божество. Героят му е велик творец, композитор, който е обявен за Амадеус на рок индустрията в Япония, да видиш ти...
Той е ясен - поне има класа, а не само самодоволно изражение на лицето, но друго беше притеснителното. Не можеш да сложиш това безлично момиченце - Ю Миязаки, посредствена и недоказана актриса, в тази главна роля, редом до Такеру, Кейта, Масаки, Наохито, Ю и да очакваш да блесне. Тя е на 25 години, а прилича на 13 годишна. Каква ти барабанистка, боже мой. Никаква харизма няма това момиче. Уредено за ролята.
Сещам се за японските музикални класики от едно време, като Нана и ми става още по-мъчно гледайки тази блудкава продукция направена за американския/западен зрител.
Такеру навремето засне Beck, а сега това?!
Японски сериал на Нетфликс - не, категорично не. Никога, доказано вече с годините. Правят страшни глупости - комерсиални бози изпразнени от съдържание.

Захарната тръстика беше тук, в Миякоджима, долу до Тайван, а сериала с Кенджи Сакагучи беше Honjitsu mo Hare, Ijo Nashi.
Мунетака Аоки беше големия тръстикар и земеделец. Шемет, също като героя на Кенджи Сакагучи.

Otouto (2004) изгледан.
Какво да кажа на финала?! Последните 2 серии беше малко като медицински сериал. Аз и поредактирах даже. Но към финала все пак си дадох сметка че съм на японския фронт и въобще на далекоизточния и някак си уважението /прощавването/ сбогуването става по друг начин. Та като цяло сагата гледаема и ми хареса. Двама братя които са имали голям късмет със съпругите си , поне както е дадено във филма. Проверих го Yūjirō Ishihara и забелязах че съпугата му е починала в същата година. То на двете съпруги и по -скоро съпружеския живот почти не беше отделено време.
Харесаха ми решенията на твоческия екип относно кой актьо кога да играе двамата главни герои. Те се проследиха все пак от малки деца до възрастни хора. Та мениха актьорите на три пъти съвсем. Допадна ми че актьора който игра бащата на братята , игра след това и възрастния по-голям брат. На това обънах внимание най - вече заради това че и без това в първи епизод се сетих за  Tora ni Tsubasa. А в него ако трябва да имам забележка то тя бе именно по тази част , че несполучливо състариха героите/актьорите.

Аааа, да, точно. Мунетака беше нашия земеделец И май и кози имахме.Еххх,  пасторална идилия по тези острови. Мда

Shiawasena Kekkon 2. Сериалът е увлекателен, а и е удоволствие да се гледа Садао Абе в комедийна роля.

Аз съм late to the party, но последните дни гледам My Liberation Notes. Стигнах до 6 епизод и до сега много ми харесва, изключително човешки и интересен сюжет, който не разчита на типичните за жанра похвати.
За мен не е сериал, който мога да изгледам бързо и на веднъж. Съчувстам на героите за много неща, но им се възхищавам за успешното градинарство, с което се справят след работа и дългото пътуване към дома всеки ден.

amareto , аз съм от феновете на My Liberation Notes  в темата. От саундтрака към този сериал имам 3-4 композиции на музикална плейлист която по-често си пускам. Мда.

Зад кадър по време на заснемането на Thus Spoke Kishibe Rohan: At A Confessional:

На този кадър косата на Арата вече не е толкоз бело-сива.
Снощи видях и аз
Shiawasena Kekkon 2
Нарочно си разчистих време и място преди да тръгна да гледам епизод 2 така че да няма риска да се прекъсна. Та гледам бавно и тук таме повтаряйки сцени, щото един път предимно чета а втория път гледам.
Садао Абе в тв студиото съвсем ми напомни за Futekisetsu ni mo Hodo ga Aru!

Шо, тази снимка е от миналата есен. Скоро беше публикувана, но е направена миналата година, когато са снимали филма.