Арас Булут Ийнемли – преди, сега и в бъдеще * Приятели и колеги * – Тема № 5

Мисля,че Имре  е изчакала буса да завие  и е отпрашила след  тях.  Сигурна съм, че за нея нещата са на живот и смърт.  Няма да остави Девран  сам. Прилича много на майка си, а има и предчувствие .  Бих казала,че  беше притеснена и правеше характерния си тик за тези ситуации. Едва ли ще направя точното предположение, за това какво точно е намислил Девран, но се е подготвил. Не мисля,че вярва на Искендер.  Кой би повярвал в добрите му намерения?

Нямаме много опции - Имре, Кудуз или по-малко вероятното Софи. Дори и сам да се спаси, някой от тях трябва да му е помогнал предварително. А представяте ли си обрат, при който Иско заявява, че урокът всъщност е за Джесур и да го уличи за убийството на Карга например. Защото по логиката му, че има неразчистени сметки с Девран, то с Джесур са му още по-големи. Едно ми е сигурно - Имре няма да остави Искендер и Айсел да прецакат Девран, дори и сега планът да е проработил. Още повече, че без пари, го обричат на смърт.


Две деца, непознавали детство или двама влюбени, непознавали любовта.. 😊🤷‍♀️

Иско ще нанесе голям удар на Джесур. Дете посегало на майка си, а това е жената, която обича повече от живота си. Прикотка го, но това е  началото на отмъщението му. Чакам сценаристите да завъртят нещата в незнайна посока.  Не ретроспекция биха могли да ни покажат какъв ли не обрат и изненада  за Иско.
Девран е по-умен от него, а най-голямата му сила е,че едва ли му вярва.

"Ще се видим после."
Лекичка, момичета!

Един доста дълъг, но и доста интересен и точен анализ на последната серия и въобще случилото се в сериала до момента:
http://www.ranini.tv/ozel/54210/1/deha-bana-bir-masal-anlat-baba
Чрез автоматичния превод се разбира напълно прилично. Бих го пуснала направо като текст, но наистина е голям чаршаф.
Хубав ден да имате!

Привет.
Независимо от вида си,малкото търси майка си, своята сигурност и принадлежност към нея и баща си. Живота е доказал, че най-големите чудовища ходили по земята са били лишени от обичта и грижата на родителите си.  Били са подложени на немислимото от тях, за да се превърнат в психически болни хора, извършващи ужасни неща.Малкото търси гласа им още, като кърмаче, топлината и биенето на сърцата им. Трудно едно дете може да преглътне липсата на любов и предателството на родителя. Нещо естествено е да има травма и да търси любов през целия си живот.
Девран има майка, като Гюлче, прекрасна жена, която също  е допринесла за кървящите рани на всичките си деца.
Точно заради тези дребни и естествени въпроси харесвам историята. Може би децата, които не знаят какво е да обичат е време да го научат? А родителите да поемат отговорността за постъпките си, защото всеки плаща за греховете си.

ПС. Искам да посоча точно какво имам предвид за Гюлче. Ясно е,че шока да те зарежат по този начин е тежък удар. Отглеждането на толкова много деца от едва майка не е леко. Затова ума й е бил зает с финансови въпроси, обгрижване и т.н. Тя е забравила за себе си, отдавайки се на децата си. Не я виня, но този пример им доказва,че любовта е жертвоготовност. Фокусирала се е в омразата си към Иско и постъпката му, липсата му, сякаш света е свършил. Трябвало да продължи напред, не заради себе си, а заради децата си. Точно затова на Девран му е трудно да се отърси от болката, гнева и омразата. Затова е заседнал там, приема,че трябва да направи всичко за семейството си, да даде живота си, да забрави за себе си.. Често родителя делегира функциите и мястото на оцъстващия родител върху детето, или на едно от тях (както е в случая). Меже би малкия Каран, сам е решил да изпълнява тази роля, но тук идва мисълта и отговорността на родителя. Автоматично е поел ролята на глава на семейството.  Друго което се наблюдава е контрола- мама ще ти каже кое момиче е за теб, какво да обличаш, как да се държиш, къде ще ходиш.. Големи  мъже, не могат да разперят крила, да мислят, да поемат отговорност,седят си деца...

Благодаря за споделеното и анализите от Ранини!
Обичам да я чета, затова и по-късно ще прегледам статията.
Нощес изгледах епизода.
Два часа не се отлепих от екрана, а до сутринта „местих” шахматните фигури, обмислях предстоящите ходове и чертаех бъдещи действия.
Предавам се – в шах и мат съм. Този сериал и в частност епизод 20 ме отвя. Тази наситеност на действието и непрекъсната смяна на позициите, разчупеност и нестандартни ходове ме удивява.
Няма само добри и само лоши герои и постъпки. Всичко се преплита и нищо не е такова, каквото изглежда.
В капан ли е Девран или ще извади скрития си коз. Този въпрос мира не ми дава.
Кой ще му помогне? Къде се пропука гениалната му мисъл и прозрение?
Анализирах действията и постъпките на всеки един от героите. Всеки жест, всяка дума, поглед, мимика, настроение привнасят за разкриване на техния характер и поведение.
Прав ли е Искендер с бащинския си съвет: „Човек не бива да се доверява дори на собствения си баща."


Човек винаги трябва да бъде нащрек. Но да не вярва дори и на баща си това не мога да приема. Отказвам да го приема и не вярвам, че сценаристката ще ни подведе.
Семейните ценности, кръвната връзка и любовта между бащи и деца, не могат да бъдат погазени.
Затова си мисля, че и Искендер е скътал някъде дълбоко в себе си моралните ценности, но нещо от миналото го спира, нещо го държи нащрек и го превръща в заклетия враг на децата си – за да ги предпази, за да им даде урок и за да не допускат грешките, които той плаща и днес.
Да, не приемам подхода му, неговата жестокост и безпринципност, не приемам отвратителното му поведение на лицемер и сребролюбец.
Но... това е Искендер и от него всичко може да се очаква...

 

Не мога да схвана спатиите на Искендер, но е доста любопитен образ. Сигурна съм,че е подготвил капан и за Джесур. Сперед мен Девран е научил  урока,че не може да вярва на баща си. Сценариста ще завърти играта по изненадващ за нас начин. Той ще стисне точната ръка, в точния момент.  Надеждата умира последна,но математиката не вярва на чувствата, а на ума:grinn:

Благодаря, момичета, отдавна не ми е било толкова приятно да чета и споделям мнения за сериал. Октровено ще ме е яд, ако го приключат по-рано от предвиденото, като знам какви „шедьоври“ се предпочитат често. След  последната серия усещането ми е все едно сме направили един пълен оборот от началото на историята и се готвим за следващия. Всеки нарамил по нещо ново. Може би сега е шанс за поправителен изпит, за нова страница, за различна история? Моментът е наистина подходящ да ни изяснят и някои подробности от миналото. За да се надградят още малко образите след този кръг, който се очерта с финала на 20-ти еп.
Като се замисля не е само Иско. Ние нямаме един свестен баща в тоя сериал. Дори Софи не ми се връзва като такъв, въпреки добрите му намерения (които от много сериали знаем, че не правят добри родители). Както Нинка отбелзва и с майките не е много по-добро положението, но женският инстинкт към децата по природа е на друго ниво. Общо взето много благодатен сериал за размишления относно родителството, любовта, доброто и злото. Ама не както обикновено сме свикнали, а в най-чистата им форма. Голата истина за всички истини в живота.
Нося ви и малко снежно настроениет от сета

Толкова много има да се размишлява върху сериала.
И на мене не ми се иска да приключи набързо, искам цялата истина и миналото за всеки един от героите. Още надграждане и послания, с които е изпълнен сериала.
Разнищване и извеждане докрай на всяка сюжетна линия.
И да не забравяме - нестандартната и нетипична, страстна любовна история, която ни подпали.
Имре и Девран трябва да декларират чувствата си и да защитят любовта си.
Такава пламенна любов не може да бъде разрушена.

Не ми се понрави чак толкова тежка съдба за Карга, ама финалните му думи бяха право в десетката..

Ще ми  се  и от Софи да видим повече.  Яд  ме е за Карга, но  в такъв сериал  трябва да има бой и кръв.