Пари на заем

  • 5 264
  • 68
# 45
Отраснала съм бедно откъм пари. Така казвам, защото гладна не съм стояла, но много често парите са били кът. Оправям се 90%сама от много рано.. в студентските години учех редовно и работех редовна смяна, през цялото време. Много пъти ми се е случвало да искам пари основно на една колежка. Тя ми е и снаха вече... Никога не съм си позволила да забавя връщането. Имам ли връщам на секундата.
Случвало ми се е и то не веднъж на майка си да давам. Тя е човек с 0 финансова култура. Спасявала съм я буквално да не ходи по бързи кредити...
Вече порастнах.
Както някой спомена, никога не харча цялата си заплата. Никога. Най-големият ми страх е да остана зависима и да се моля на някой за пари.
В началото на месеца, вземам си заплатата и всичко за покриване се разпределя... Не мога даже да си представя, че няма да платя сметка на време. Отделям за всички пера, отделям за спестяване, отделям за болести. Уви, не малка част от парите ми върви по лекари и лекарства...
Само веднъж ми се случи да ме завлекат. Колежка ми искаше периодично някакви 50-70лв. Последният път не ми ги върна. Сякаш забрави. Не си ги поисках, но и не дадох повече...
Вече по-скоро не бих дала. Имам за кого да се грижа и не бих си ощетила децата за сульо и пульо, които не могат да смятат....

И на мен са ми супер интересни колеги, които чакат заплата като манна небесна... А повечето вземат значително повече от мен, но все нямат... А пък се пазаруват маркови парцали и се дават по 20лв за обяд всеки ден... Ми не. Не го разбирам...
Виж целия пост
# 46
Никой никога не трябва да се забърква с бързите кредити.
Виж целия пост
# 47
Не обичам да давам пари на заем, болна тема ми. Родителите ми и до днес се опитват да ми искат, но спрях да давам. Не съм от хората, които могат да си ги поискат, съответно ще си мълча с месеци, а може наистина да ми трябват. Казвам, че нямам и толкова. Приятели не са ми искали, освен някакви минимални суми за моментни неща, но те са без значение.

Мъжът ми дава заеми на своите родители, както и на приятели, ама той пък си им ги иска точно и ясно, та няма сръдни, защото знаят, че трябва да ги върнат.

Честно казано, на мнение съм, че ако научиш един човек, че винаги имаш и ще дадеш - спира да бъде отговорен към собствените си пари, защото знае, че все някой ще му даде.
Виж целия пост
# 48
Авторката и тук пусна мухата и изчезна.
Започвам да се съмнявам в темите ѝ.
Моля?
Винаги отговарям във всичките си теми. Щом ме клеветиш, моля, посочи една тема, в която съм писала веднъж и не съм отговорила повече.
Мда. Човек не може да вземе думата от теб в тази.
Та така.
Вижда се нагледно.
Виж целия пост
# 49
Давам толкова, колкото мога да преглътна, дам ли, не чакам да се върнат при мен от същото място, ако се върнат, толкова по-добре, разбира се. Но и аз, и мъжът ми вярваме, че щом дадем, после ще получим отнякъде другаде. И да ви кажа, работи в 100% от случаите.
Виж целия пост
# 50
За родители е друго нещо. Давам и не искам нищо да връщат. Винаги гледам да им помогна с каквото мога. Има си хас да вземам пари от пенсионерите, които и без това живеят на магия.
Виж целия пост
# 51
Разбираемо, разликата е, че моите и на мъжа ми са на 50 и под 50, а искането на заеми е от това, че не си правят правилно сметката за почивки и събирания.
Виж целия пост
# 52
За родителите не го броя и аз за заем. Помагам колкото мога, майка ми с нейната смешна пенсия ли ще ми връща? Грехота!
На сина ми единият обаче съм казала, че до определено време е помощ, след това е заем. Млад е, прав е, работи. Не съм казала кога трябва да се върнат едни пари, но не искам и децата ми да чакат всичко на готово. Разбира се, ако им трябва помощ, ще помагаме, но стъпят ли си на краката, трябва поне от чувство за отговорност да върнат моите спестявания.
Виж целия пост
# 53
Е, не всички родители са пенсионери с малки пенсии. Майка ми е пенсионерка с прилична пенсия + няколко наема. Реално е с по-добри доходи от доста семейства. И с по-малко разходи от тях. Ако се разберем да ѝ дам заем, ще очаквам да спази уговорката.
Виж целия пост
# 54
В такъв случай едва ли ще ѝ трябва заем 😊
Виж целия пост
# 55
Напротив – даже в момента ми дължи пари.
Виж целия пост
# 56
Е при такова положение, срамота е да вземаш заем. Освен за голяма покупка, или за здраве, разбира се.
Виж целия пост
# 57
Срамът няма нищо общо. Става въпрос за улеснение.
Искаше да си купи разни неща по интернет, беше по-практично аз да ги поръчам, да ги проверя и да се разправям, ако има проблем, съответно понеже беше по-лесно, се разбрахме аз да ги платя, а тя после да ми върне парите.
Това го правим редовно. За стоки, за концертни билети, за самолетни... Особено със самолетните тя въобще няма да може да се оправи, защото е на 85.
Виж целия пост
# 58
Давала съм и вероятно ще давам. Имам спомен отпреди десетина години. Имахме нова колежка (били сме на по 23-25), момичето имаше някакъв запор или я бяха обрали-не помня, но не и стигаха 200-300 за наема та услужих, разбира се, нищо че не я познавах. Върна ми ги на заплата даже и бонбони ми взе.

Близките ми са като цяло скромни и горди хора и не са ми искали големи суми.
В конкретния случай на авторката не бих дала пари, не е ок да се гледа на далечни познати като на касичка.
Виж целия пост
# 59
Преди 3-4 години ми се обажда една позната, която не бях виждала 10 години
и ме пита дали може да й дам 120 лв да си плати тока?
Моля? Тя взема пенсия над 1000 лв , мъжа й и родителите й и те вземат  
пенсии, дъщеря й  и сина й живеят в Испания и ми иска 120 лв.
Казах й че имам, но няма да й дам да се оправят.
Тя ми се разсърди и повече не ми е звъняла.
Докато не ми се обади общ познат да ме пита дали давам пари на заем
 и че тази му дължи 300 лв и все нямала да му ги върне.
Той е охранител и й пратил мутри и бързо го върнала.
А и разбрах, че тя си изпуква всичката пенсия по ратативки.

"По-добре нещо да откажеш, отколкото разсърдено да дадеш или направиш"
Скрит текст:
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия