КГБ = Клуб на Готините Баби - 228

Случвало ли ви се е под въздействието на силни стресови преживявания или негативни емоции, много бързо да стигате до крайни заключения? Например, когато малкият провал се превръща в мислълта, че сте неспособни да успеете някога... изобщо? Каква е разликата между хората, които не губят надеждата си въпреки провалите и страданието, и тези, които не могат да избягат от усещането за обреченост, и остават ядосани през по-голямата част от живота си? Отговорът се крие в моделите на човешкото мислене.
Когнитивните изкривявания (мисловни грешки)  и ролята им в начина ни на мислене.
Психолозите използват термина когнитивни изкривявания, за да опишат нелогични, преувеличени мисли или вярвания, които нарушават възприятията на дадено лице за реалността, обикновено по негативен начин. Според американския психолог и психиатър Арън Бек, бащата на модерната когнитивна терапия, нашите емоции се определят не от конкретната ситуация, а от начина, по който я интерпретираме. Иначе казано, емоциите и реакциите ни не са резултат от самата ситуация, а от начина, по който ние възприемаме тази ситуация.Този вид мисли в психологията се наричат „когнитивни изкривявания“ или мисловни грешки. Това са мисли, които не съвпадат с действителността на случващото се, но понеже са „закодирани“ в ума ни от дълго време, на нас ни е по-лесно да достигнем до тях, отколкото да хабим енергия да размишляваме върху ситуацията и тогава да достигнем до заключение.
Какво представляват мисловните грешки и как те засягат живота ни? Мисловните грешки могат да нанесат значителни вреди на психичното ни здраве, а това от своя страна да доведе до стрес, депресия и тревожност. Оказват отрицателно въздействие върху рационалното и логическо мислене, при взимането на решения. Когато се почувствате стресирани и притеснени, отделете време, за да наблюдавате мислите си. Вероятно ще откриете, че умът ви е пълен с негативни съждения, които подклаждат емоциите. Необходимо е да знаем какво представляват когнитивните изкривявания, защото изкривеното мислене е неизменна част от  поведението на хората, страдаши от разстройства на настроението, тревожност, панически атаки и депресивни епизоди.

Минимизирането като когнитивно изкривяване
Минимизирането е мисловна грешка, което изкривява възприятията ни, като омаловажава значението на положителни събития, успехи или дори негативни емоции и преживявания. Това поведение често води до изкривена самооценка и неспособност да оценим обективно себе си или случващото се около нас. Разбирането на това явление е от ключово значение за личностното развитие, както и за емоционалното ни здраве.
Минимизирането е когнитивен процес, при който:
1.   Омаловажаваме успехите си: Твърдим, че постиженията ни са резултат на случайност или незначителни усилия.
2.   Неглижираме положителни събития: Не отдаваме значение на щастливи или успешни моменти в живота си.
3.   Подценяваме проблемите си: Пренебрегваме трудности, които заслужават внимание, като по този начин избягваме необходимостта да се справим с тях.
Примери за минимизиране
1. Минимизиране на успехите Ситуация: Завършили сте важен проект в срок и клиентите са доволни. Какво си мислите: „Просто имах късмет. Другите на мое място щяха да се справят по-добре.“Резултат: Не усещате удовлетворение от своя труд, въпреки че сте вложили време и усилия.
2. Минимизиране на положителните качества Ситуация:Приятел ви казва, че сте добър слушател и сте му помогнали в труден момент. Какво отговаряте: „Всеки би направил същото.“Резултат: Отказвате да приемете заслуженото признание, което подкопава самооценката ви.
3. Омаловажаване на личните емоции Ситуация: Чувствате се изтощени след труден ден, но казвате: „Не е голяма работа. Други хора се справят с много повече.“ Резултат: Пренебрегвате собствените си нужди за почивка и грижа за себе си.
4. Омаловажаване на негативните преживявания Ситуация: Споделяте с близък за конфликт на работа и завършвате с: „Може би преувеличавам, не е чак толкова важно.“Резултат: Потискате емоциите си, което може да доведе до натрупване на стрес и тревожност, до психосоматика.
Как се развива минимизирането?
Минимизирането може да бъде научено поведение или механизъм за справяне. Ето някои фактори, които го предизвикват:
1. Ниско самочувствие Хората с ниска самооценка често смятат, че не заслужават похвала или успехи. Те гледат на себе си като на недостатъчни, което ги кара да омаловажават всичко положително.
2. Културни влияния В някои култури скромността е силно ценена, което може да насърчи хората да минимизират своите успехи или качества.
3. Перфекционизъм Перфекционистите имат високи очаквания към себе си и  смятат, че техните усилия или резултати никога не са достатъчно добри.
4. Страх от завист или осъждане Някои хора минимизират успехите си, за да не изглеждат високомерни или да избегнат негативни реакции от околните, като напр. завист или осъждане.
5.Лица с депресия или тревожност
1.Тези състояния могат да предизвикат негативни мисловни модели, като минимизиране на положителното.
6.Хора в токсична среда
1.Постоянна критика или липса на подкрепа от страна на обкръжението може да доведе до автоматично подценяване на доброто.
Как минимизирането влияе върху психиката?
1.Влошена самооценка: Постоянното омаловажаване на успехите или положителните качества води до изграждане на негативен образ за себе си.
2.Липса на мотивация: Когато не признавате собствените си постижения, губите стимул да се стремите към нови цели.
3.Натрупване на стрес: Подценяването на емоционални или житейски проблеми може да доведе до тяхното изостряне.
4.Социални проблеми: Отхвърлянето на похвали или признание от другите може да създаде усещане за отдалеченост или неоценяване в отношенията.
Как да се справим с минимизирането?
1. Разпознаване на минимизирането
•   Осъзнайте, че го правите. Ако често използвате фрази като „Не е голяма работа“, „ Не беше важно“ или „Беше лесно“, това може да е сигнал за минимизиране.
•   Събирайте доказателства: Води се дневник, в който записвате постижения, похвали или положителни моменти. Анализирайте дали подценявате тяхната стойност.
2. Преоценка на мислите
•   Задайте си въпроса: „Ако това се беше случило на някой друг, бих ли го омаловажил?“ Вероятно не.
•   Напомняйте си, че успехите ви са резултат от вашите усилия и способности, а не се дължат на случайност или на късмет.
3. Приемане на похвала
•   Тренирайте да отговаряте с „Благодаря!“ вместо да отхвърляте комплиментите. Роклята ви е много хубава. А, от втора употреба е.
•   Опитайте се да приемате добрите думи от другите като обективна обратна връзка. Като заслужена похвала.
4. Практика на самосъстрадание
•   Говорете със себе си, както бихте говорили с близък приятел в подобна ситуация. Например: „Свърши чудесна работа, заслужаваш тази похвала.“ За добрия резултат се награди с парче торта.
5. Изграждане на реалистичен поглед върху успехите
•   Разглеждайте успехите си като комбинация от усилия, умения и външни обстоятелства, а не на късмет. Признайте своя принос.
6. Фокус върху собствения напредък
•   Вместо да се сравнявате с другите, сравнявайте се със себе си. Забелязвайте личния си растеж и постигнатите цели.
7. Работа с терапевт
•   Когнитивно-поведенческата терапия е ефективен метод за работа с когнитивни изкривявания като минимизирането. Терапевтът може да ви помогне да идентифицирате и промените негативните мисловни модели.
Упражнения за справяне с минимизирането
1. Техника на трите въпроса
Какви бяха моите усилия за постигане на този резултат?Какво казват другите за това постижение?Как бих го оценил, ако беше дело на друг човек?
2. Дневник на успехите
•   Водете записки на всички успехи, похвали и добри преживявания, дори и малки. Връщайте се към тях, когато се чувствате склонни да минимизирате. Препрочитайте записките.
3. Положителни утвърждения
•   Използвайте изречения като: „Моите усилия са значими“ или „Заслужавам да се гордея с постигнатото от мен.“
Заключение
Минимизирането е често срещано когнитивно изкривяване, което може да подкопае както самооценката, така и емоционалното ни здраве, да ограничи нашето щастие. За да преодолеем този навик, е важно да разпознаем кога го правим, да оспорим изкривените си мисли и да се научим да приемаме и оценяваме себе си обективно. С постоянство и осъзнатост можем да развием здравословно отношение към успехите и преживяванията си.
Не омаловажавайте успехите и качествата си – те са реални и заслужават признание!

Напълно се припознах със ситуацията, която беше при мен преди 3 години. Тогава един човек, на когото позволих твърде много направи така, че да се чувствам по този начин. Слава богу след като въпросната персона постигна със всякакви средства това, към което се стремеше, успях да се отърся от стореното и сега мога да кажа, че вече гледам с други очи на нещата и се гордея с всичко, което постигам. Успях да възстановя разрушенията за кратко време и виждам колко много мога.