Пиша това под прясното влияние на един немски филм за студенти, много симпатични деца, които разпространяваха листовки за спирането на войната на Хитлер, и бяха набързо осъдени на смърт, това по действителен случай. Двамата бяха брат и сестра, в главата ми не се побира родителският ужас.
Та колкото и да сме ги приказвали и да ги празнуваме националните и световни герои (които може да са герои за едни, врагове за други), аз моите деца ги искам живи. И предпочитам да продават в Макдоналдс, отколкото да им четат имената по вечерни проверки.
Има ли според вас някаква предпоставка, която да прави от обикновения човек герой? Коя според вас е оптималната семейна обстановка, за да растат децата свежи, но същевременно с трезва оценка за света, и без да стигат до там да се жертват за каквито и да било идеали? Не че няма нужда от такива хора, те дават отражение върху хода на историята, но пу-пу-пу това да не са моите деца.
Моето лично мнение е, че светът се е развил материално и технически, но морално - не. Историята върти едни и същи модели, само че под различни имена. Затова и в древната литература звучат съвременни морални проблеми.
Та така, еснафките, дето предпочитат внуци вместо слава, има ли ви?