Раждане в Майчин дом - София (тема 11)

Не знам, аз почнах естествено раждане, но вдигнах кръвно и прецениха да е секцио.

Родих през май при доц. Сергей Славов и мога напълно да подкрепя предишното мнение. Не настоява за секцио без причина и отговаря много бързо на всички въпроси по Viber.

При мен също в края на бременността прегледите бяха в Майчин дом – в Спешното и в Родилното отделение. В крайна сметка се наложи секцио, защото преносвах доста и вече нямахме друг избор. Нямаше никакви признаци, че раждането ще започне скоро – явно бебчето беше мамино синче още преди да се роди. 😅

При избора на лекар за мен беше много важно да ми вдъхва спокойствие и доверие, да не ме стресира излишно и да не ме притиска към секцио. С доц. Славов се чувствах изключително спокойна през цялото време.

Ден преди секциото имах преглед, на който ми каза предполагаемото тегло на бебето. Когато на следващия ден ни съобщиха реалното тегло след раждането, разликата беше едва 10 грама! 😬 Той самият беше много доволен от себе си, че е познал почти на 100%.

Единственото, което леко ме разочарова, беше, че не той ме заши след операцията. Въпреки това, почти два месеца по-късно белегът е толкова фин, че почти не личи, че съм била оперирана. Показвала съм разреза на няколко приятелки, които също са раждали със секцио, и всички ми казаха, че изглежда много добре.

Няколко пъти след раждането се качваше лично да провери как съм и как се възстановявам.

С две думи – доц. Славов е чудесен избор и според мен няма да сгрешите, ако му се доверите.

Аз мисля, че това е практика, защото и при друга операция в МД, един лекар махна ендометриозата ми, а друг от екипа ме заши. Тогава вече бях с избор на екип. Та мисля, че това е някакво правило, което се практикува, и вероятно си има причини.
И като говорим за зашиване, трябва да го спомена, като се опитвам да съм максимално обективна... Години след секциото, на цикатрикса ми се появи някакво топче, подкожно. Моята тогавашна АГ (тя работи в ДКЦ, не е кадър на МД) каза, че вероятно е неабсорбиран конец, който организмът изолира, като прави капсула около него, да не се притеснявам. Е, да де, ама топчето нарастваше с времето и все пак почнах да се притеснявам. Накратко, оказа се ендометриоза на цикатрикса. Никога през живота си (а сега съм на 47 г.) не съм имала ендометриоза на друго място. Тя вероятно се е получила от пренасяне клетки от ендометриума при секциото. Изкуственият интелект не смята, че обезателно е човешка грешка, а по-скоро като "случват се такива работи понякога". Аз се мотах, чудих, колебах, но понеже имаше болка, накрая предприех втора операция и 9 г. след секциото извадиха топчето. Операцията беше много по-лека от секциото, макар че докато се страхувах и отлагах, беше станало големичко. Това е моят опит, дано не се случва на никой, че е неприятно, макар и не опасно. То лошото е, че аз тогава първо се консултирах с хирурзи извън МД, и те не знаеха какво е, и ме пощуриха с разни диагнози. 😀 Така че не знам как е станал проблемът, но после го оправиха (ама друг лекар от МД си избрах за целта).
Между другото като търсих тогава в интернет (не ползвах изкуствения интелект, това ми беше грешката, щото отпосле като го попитах, веднага уцели диагнозата), имаше много оскъдна информация за ендометриоза на цикатрикса. Явно все пак доста рядко се случва.

Здравейте, питам за братовчедка ми. Д-р Ибрям Ибрям насърчава и изражда ли естествено?