Любители на котки - Тема 204

  • 31 087
  • 768
# 600
Сега и дадох още едно,защото пак се почна,но се чудех дали да и дам две,защото не ми се иска да и давам,когато започне да стои в тоалетната.
Мислех си някаква ударна доза три пъти по две таблетки,но не знам дали е ок.
Преди време и давах по четвъртинка,но пак се върна цистита и помислих че на нея не и помага,но после някой тук писа,че трябва да е по-голяма дозата,затова снощи и дадох две и много бързо се успокои.
Виж целия пост
# 601
Ние вече не смеем да го спрем напълно. Правим паузи и пак даваме. Нали Сина стигна на косъм от операция.
Виж целия пост
# 602
И Чочко пие Цистон по 1/2 всеки ден. Наскоро пак имаше проблем и пет дни беше на инжекции АБ, бусколизин и противовъзпалително. Размина му се, много ме е страх да не се наложи да му слагат катетър.
Виж целия пост
# 603
Оооо, и с катетър беше. И му изпразваха мехура механично в спешен кабинет
/ направо го "издоиха" /. Повече не мога да понесат да го гледам да се мъчи така. Затова сме дебело запасени с цистон.
Виж целия пост
# 604
Симба направи бактериален цистит наскоро. Нямаше абсолютно никакви симптоми освен промяна в цвета на урината, която беше толкова лека, че ММ твърдеше, че си въобразявам. Съвсем леко биеше на цвят праскова и мисля, че, ако ползвахме пясъчна тоалетна, а не кристална въобще нямаше и да забележа. Оказа се с бактерия и кръв в урината, минахме курс с АБ и хранителни добавки за цистит. Иначе нито е пишкал често, нито показваше симптоми на болка при уриниране, нищо.
Виж целия пост
# 605
Имам си вече и аз звездичка 🥺🖤❤️ И то само каква ярка, силна и непрежалима. Имам чувството, че сърцето ми е скъсано. Изобщо не съм и мислила, че толкова скоро ще изпитам това чувство. Бях с настройка, че 10-15 години ще сме заедно.
Милото ми диво грозниче, което не исках в началото,  но исках да опитомя. Без да разбера се влюбих толкова силно.
Превърна се в красив зеленоок котарак ❤️❤️❤️който ми открадна сърчицето. Толкова сладка муцунка имаше, все едно
винаги беше усмихнат. Нямам си вече таби котка.
Тобченцето ми, мило, красиво и любимо(все така му казвах), вече го няма. Не мога да повярвам, толкова много си го искам и само се питам, защо трябваше да стане така. Най- любящата ми, любвеобилна, говореща и привързана котка си отиде. Тобчето беше специален, в него сякаш живееше човек и не беше обикновена котка. Знам, че звучи абсурдно,  но той имаше за всичко различно мяукане, тръгваше и се връщаше с мяукане, ревнуваше, само те търсеше да се гушне и искаше да е около теб. На първи май трябваше да стане на 3 годинки, а той реши да си отиде. Всички знаете какво е чувството тук, аз за първи път го изпитвам и ми е много странно, гадно, тъжно и празно. Все едно човек съм загубила. Много плаках, само като се сетя и веднага почвам пак да плача, а и сега докато го пиша това сълзите не спират да ми се стичат. Мислих да не споделям тук, но изведжъж така го почувствах. Не че ще ми олекне, но поне знаете каква е болката и празнота, човек, който не е изпитвал не я разбира.
Много те обичах, Тобче, знам, че и ти много ме обичаше❤️❤️❤️! Страшно много ми липсваш мое мило момче🖤
Виж целия пост
# 606
Разплака ме. Твоето Тобче много прилича на първата ми котка от детските години - Мери .И тя беше човек, преродил се в коте. И мъката ти разбирам, и ти съчувствам.
Виж целия пост
# 607
Морковелка, много съжалявам! Sad
Виж целия пост
# 608
Уф, те се мъчат, и ние заедно с тях.
Лятото на 2023 г. Чочо за пръв път имаше проблем с пишането, започнах да му давам тогава Цистон по съвет от темата. Вет потвърди, че може. Един неделен ден се запуши напълно и по спешност тръгнахме за кабинета. Но той толкова е преживял навън, беше блъснат от кола и с отрязана опашка, и травма на главата, и жестока инфекция, и от болка не можеше да яде... Та след всичко това изпада в ужас при всяко излизане навън. Просто изби вратата на транспортната чанта и избяга, беше обезумял. Викахме го, търсихме, няма такава паника. Вет звъни да пита защо се бавим, аз: "Той избяга". Двайсет дни обикаляхме квартала, рано сутрин, късно вечер, по нощите, питахме всеки за котарак без опашка. И един ден, привечер, намерихме го. Помогнаха ни да го открием. То беше нова драма, докато го успокоим и го хванем. Пък каква радост беше, като си влезе у дома и се успокои. И тичаше ту при паничките, ту да ни се гали. Само банята не му хареса много, ама нямаше как... Но двайсет дни не знаехме жив ли е. Все това ми беше в ума, че е някъде сам и болен. За щастие, изпишал е песъчинката сам, казаха докторите. Сега го следим, пие си хапчето, чак свикна и рядко го плюе 🤗

О, много съжалявам, Морковелка, това са най-омразните и тежки моменти! 😪
Виж целия пост
# 609
Морковелка, много съжалявам! Sad Съчувствам ти, болката е голяма....прегръдки Hug

Edit: Олеле Djaky, това като филм направо! Кой знае какъв ужас сте преживели, добре че всичко е свършило с happy end. Simple Smile
Виж целия пост
# 610
Много тъжно за тази прекрасна котка, но поне сте си дали толкова обич един на друг. Поглеждам си котката и от това много ме е страх -загубата. И при нас си е с характер, направо си ме разбира ( когато иска), та това с човека ми е познато.
Виж целия пост
# 611
Морковелка, много съжалявам Cry
Виж целия пост
# 612
И аз много съжалявам, че не успях да му помогна и даже и не разбрах какво стана. Можеше сега да е жив  да е с нас и да му няма нищо. Аз затова само като се сетя плача и се питам, защо трябваше да стане така. Събота се залежа, не искаше да яде, изглеждаше отпаднал и цял ден спа. Без да разбера е изчезнал,така и не се върна,  не успях да го заведа на лекар и да разберем какво му е и да му помогнем. Само това се чудя отрови ли се, какво стана. И само си говоря, защо трябваше да избяга, ако не беше отровен доктора шеще да си ми го излекува. Търсихме го из улиците никъде не го намерихме. Само се чудя къде е паднал и не е станал повече,  някое куче дали не го е довършило.

Беше се научил да съобщава, че се е появил и иска да влезне, като скача на комарника и стои на него като спайдермен докато не го отразиш 😄 или чукаше по него. Само се чудих как ще го отуча от това, а то какво стана. И другите котки си обичам, но те са си животни, а Тобчето беше специален.
Виж целия пост
# 613
Ама ти намери ли го? Той може да е жив.
Друго мое коте от детството - котаракът Мъри, го нямаше в най-голямата жега през август. Появи се с лапичка, пречупена на две,  със стъпчаща кост, измършавял....Гадните ми съседи сложили капан и той бил там заклещен през цялото това време. Спосихме го. Щуцкаше си на три лапи и нъргеше любов из целия квартал.
Виж целия пост
# 614
Не, не сме го намерили. Мина седмица откакто го няма, ако беше добре щеше да се е прибрал вече. Няма как просто да е жив той не беше добре, няма кой да го е завел на лекар и да му е помогнал. Като изчезна валеше и си мисля, че се е свил някъде и там си е останал.
И аз се надявах и още чакам всеки ден новини, че се е върнал, но просто няма как. Ако беше здрав, да, но в неговото положение е невъзможно вече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия