Детенцето ми е на 18 дни. Няма по голямо удоволствие за мен от това да се грижа за нея
Казала съм на всички че двамата с татко й ще се грижим за нея и не искаме помагачи.
Но.. откакто се върнах от родилния дом се чуствам под обсада в собствения ми дом. Напрекъснато роднини ( основно от страна на мъжа ми ) искат да видят бебчо и да я гушкат, лигавят и т.н. Не стига това ами ми се бъркат и в домакинството, местят ми нещата, дори заварих свекърва ми да ми рови в мръсното бельо
Тя от осмия месец ми обяснява как няма да се справя с отглеждането на дете и каква лоша майка ще бъда, каква лоша домакиня съм и аз неиздържах - на 4 тия ден след изписването ми се скарахме много жестоко и аз я изгоних.
За роднините моето бебе е като играчка - искат да го гушкат и не се съобразяват с нея - дали се храни, спи и т.н. Чашата преля, като разбрах че 3 годишната ми племеница идва от Германия за да гушка дъщереря ми.....
Аз не позволявам никой да пипа мъничката ми дъщеря, защото се страхувам от болести, а тя няма дори още 1 месец.
На това мое желание роднините ми гледат като на прищявка и се сърдят, но след скандала със свеки не смеят да си позволят волности. Те сега са ми сърдити , че не позволявам да си правят каквото искат с детенцето ми, а мъжа ми ме мисли за неуравновесена.
Кажете ми нормално ли е да има толкова несъобразителни хора, писна ми от тях вече идва ми да грабна детенце и да избягам някъде където ще намерим спокойствие.
Когато бях бременнна в 9 месец свеки доиде на гости болна от грип и ме разболя...
Аз изпитвам почти физическа болка при мисълта, че те искат да я пипат целуват и могат да я разболеят. Тя постоянно си лапа ръчичките, все още няма изграден имунитет и дори педиатъра препоръча поне първия месец да няма много хора край нея.
Според вас прекалено ли е от моя страна да се опитвам да предпазя бебето си от болести и да не давам всеки да го лигави и гушка?