Според мен раждането без упойка е за търсачи на силни усещания
Виж целия пост
за раждането без упойка
- Публикувана: 16 март 2007, 15:26 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2007, 08:11 ч.
# 121
21 март 2007, 14:52 ч.
Благодаря ви ,момичета…за многото отговори и за добрите пожелания.Съжалявам ,че с въпроса си предизвиках спорове и негативни емоции.Попитах поради липса на опит и поради факта ,че напоследък чета много по темата за раждането и получавам коренно различна информация.Решението да избера”моя тип” раждане не е лесно, особено за невеж в областта човек като мен.
Знам, че всяко раждане като емоции и усещания е строго индивидуално-няма правила , но по вашите отговори се убедих, че все още има шиене без упойка…съществуват обаче и правото на избор, страховете, съмненията “кое е най-добро” ….смесените чувства…Благодаря ви ,че ако не по- спокойна ме направихте по подготвна и уверена в себе си…
Виж целия пост
Знам, че всяко раждане като емоции и усещания е строго индивидуално-няма правила , но по вашите отговори се убедих, че все още има шиене без упойка…съществуват обаче и правото на избор, страховете, съмненията “кое е най-добро” ….смесените чувства…Благодаря ви ,че ако не по- спокойна ме направихте по подготвна и уверена в себе си…
# 122
21 март 2007, 15:14 ч.
Aз раждах без упойка, сложиха ми Лидокаин за да ме зашият, но мисля че ефекта му премина за 5 мин. и след това усещах всичко. Маи поставянето на самата упойка боли повече от самото шиене.
Ако имаш избор- раждай с упойка. Иначе без тръпката е незабравима
Виж целия пост
Ако имаш избор- раждай с упойка. Иначе без тръпката е незабравима
# 123
22 март 2007, 15:26 ч.
Два пъти съм раждала и двата пъти без упойка.В интерес на истината втория път имах уговорка за епидурална,но нямаше време приеха ме с 6 см. разкритие.Нямам шевове и при двете раждания.
Виж целия пост
# 124
23 март 2007, 13:41 ч.
Ако раждам втори път, ще искам упойка, защото не мисля, че ще изтърпя болките пак. Иначе ме зашиха с упойка, защото нямаха сили да се борят повече с мен и имаше риск да "пострадат". Разбира се при всяка жена чувствителността е различна, раждането е различно.
Виж целия пост
# 125
23 март 2007, 13:58 ч.
Аз раждах без упойка и си мисля че също без ме шиха / 2 шева / защото доста си болеше 
Ама ... минало-заминало, не е болка за умиране 
Виж целия пост
Ама ... минало-заминало, не е болка за умиране
# 126
23 март 2007, 15:22 ч.
аз раждах също без упойка (ако не се брои папаверина, който така или ина4е слагат в банката окситоцин), само ме шиха под наркоза. контракциите не ме болята , но при напъните щях да умра - но взех , 4е само припаднах 
Виж целия пост
# 127
23 март 2007, 15:34 ч.
Боже колко смешно го написа.Съжалявам че се смея,то не ти е било смешно,дано също да е смешно на тези дето викат ЗА без упойка,защото много добре те разбирам-аз само дето не припаднах-малко беше останало,но издържах.Друг въпрос е какво накрещях на лекарите и сестрите-ще ме помнят до живот 
Виж целия пост
контракциите не ме болята , но при напъните щях да умра - но взех , 4е само припаднах
Боже колко смешно го написа.Съжалявам че се смея,то не ти е било смешно,дано също да е смешно на тези дето викат ЗА без упойка,защото много добре те разбирам-аз само дето не припаднах-малко беше останало,но издържах.Друг въпрос е какво накрещях на лекарите и сестрите-ще ме помнят до живот 
# 128
24 март 2007, 13:49 ч.
родих без упойка и си ме зашиха без упойка, въпреки епизиотомията. но не беше чак толкова страшно, така бях претръпнала, че изобщо не ми пукаше. 
как папаверин, той е за задържане. в системата слагат но-шпа или бусколизин
Виж целия пост
аз раждах също без упойка (ако не се брои папаверина, който така или ина4е слагат в банката окситоцин), само ме шиха под наркоза. контракциите не ме болята , но при напъните щях да умра - но взех , 4е само припаднах
# 129
24 март 2007, 14:46 ч.
Аз раждах без упойка, но ме шиха с местна упойка.
По време на раждането съжалих, че съм без упойка, но сега вече съм изчела много за упойките по време на раждането и не бих сложила
Боли много, но както ми казваше лекарката: щом търпиш, значи не е нетърпимо 
Успех!
Виж целия пост
По време на раждането съжалих, че съм без упойка, но сега вече съм изчела много за упойките по време на раждането и не бих сложила
Боли много, но както ми казваше лекарката: щом търпиш, значи не е нетърпимо Успех!
# 130
24 март 2007, 16:18 ч.
Аз раждах без упойка, но ме шиха с местна упойка и нищо не се чувства, не е страшно. Едва ли шият без упойка 
Виж целия пост
# 131
24 март 2007, 16:25 ч.
Родих с епидурална, но с днешна дата, бих се отказала от нея и бих родила само с местна упойка, заради шиенето.
Виж целия пост
# 132
25 март 2007, 01:18 ч.
Тук където живея нормалното раждане е с епидурална упойка в почти 100% от случаите. Няма нищо страшно в нея ,а всичко останало са празни приказки от "векове назад".
Виж целия пост
# 133
29 март 2007, 10:39 ч.
няма нищо опасно,аз раждах без упойка,и ме шиха без упойка така че няма нищо страшно мен също ме съветваха да искам упойка но не го направих
Виж целия пост
# 134
21 апр. 2007, 19:04 ч.
Здравейте,
Аз вече съм на 26 години и вече преди преглед гинеколозите започнаха да ме питат дали съм имала раждания преди. За радост не съм. Не мога да го разбера това нещо, хора, честно. Признавам си, малко съм си лигла, но наистина не мога да търпя каквито и да е манипулации на онова място, след взимането на поседната ми цитонамаска припаднах. Като видя бременна жена и ми става лошо, все си мисля че ако аз съм бременна ще се чувствам като болна, не мога да си представя, че ще трябва да се разкрача, да се цепвам, да ме шият отдолу, да имам паднала матка, херния може би, увиснали гърди и кожа, цистит и още една камара хубави неща. Просто не мисля че си заслужава. Не мога да разбера какво значи да искаш да имаш дете, може би не съм готова още ли не знам. На 13 години бях изнасилена, може да е от това, но чувствам, че времето накъсява (в смисъл че повечето ми приятелки родиха вече а някои са по-малки от мен)а с 2 думи УМИРАМ ОТ СТРАХ, не знам как да се преборя с това и това е.
Виж целия пост
Аз вече съм на 26 години и вече преди преглед гинеколозите започнаха да ме питат дали съм имала раждания преди. За радост не съм. Не мога да го разбера това нещо, хора, честно. Признавам си, малко съм си лигла, но наистина не мога да търпя каквито и да е манипулации на онова място, след взимането на поседната ми цитонамаска припаднах. Като видя бременна жена и ми става лошо, все си мисля че ако аз съм бременна ще се чувствам като болна, не мога да си представя, че ще трябва да се разкрача, да се цепвам, да ме шият отдолу, да имам паднала матка, херния може би, увиснали гърди и кожа, цистит и още една камара хубави неща. Просто не мисля че си заслужава. Не мога да разбера какво значи да искаш да имаш дете, може би не съм готова още ли не знам. На 13 години бях изнасилена, може да е от това, но чувствам, че времето накъсява (в смисъл че повечето ми приятелки родиха вече а някои са по-малки от мен)а с 2 думи УМИРАМ ОТ СТРАХ, не знам как да се преборя с това и това е.
Препоръчани теми