@Злодеида - ами (според мен) означава, че съдбата на подсъзнателно ниво, като е пресмятала трансцендентните пермутации и инвенциите на самостоятелност на вашия мозък като детерминиращи сънищата ви (след обилна или без вечеря; с или без алкохол) - и на базата на преценена конвергентност (вашият Аз срещу вашето подсъзнание)... е преценила да срещнете този човек, когато трябва. Т.е. тогава, когато е станало. 
Ноември 1991 г., жена ми влиза в родилното...
Виж целия пост
Ноември 1991 г., жена ми влиза в родилното...
Скрит текст:
Докато беше бременна (живеехме с моите родители бая натясно - преди да излезем на квартира), почти не сме обсъждали име на детето. Не мисля, че някой от двама ни знаеше, как ще го наречем. Свободен избор, баби-дядовци, нищо конкретно като произнасяно име. Май имахме бегли варианти и си казвахме - като му дойде времето... И, разбира се, изобщо не предвиждахме кое как ще е тогава - като му дойде времето.
Жена ми влезе в родилното в понеделник или вторник. В сряда ме поканиха като един от водещите на протестния митинг-рок фестивал "Спасете Русе!", аз почти приех. Говорихме с жена ми - тя рече: отивай, тук какво да правиш. А вечерта аз водих на живо поредната си Музикална кутия в радиото и им се обадих, че ще пътувам - а на нея късно вечерта, че заминавам. И на заранта в четв. потеглих даже с рейса на депутатите. Следобеда се чухме със Сф - не се очертаваше да ражда още.
Вечерта фантастичният концерт се предаваше и по БНТ. В някакъв момент една от другите водещи - като разиграване на скеч докато поредна група се готви на сцена - виква: Ето го Британски, той е тук, а жена му ражда в Сф в момента... (Впрочем, нейните близки, на жена ми - не в София - бая се цупиха после, че съм на майната си.) И онази продължава: какво ще е, Емо, как ще се казва... И аз вдъхновено (от цялата атмосфера на събитието там) казвам: е, син ще е, ще се казва К...
На другия ден до обед не мога да се чуя с жена ми. Моите у дома не знаят нищо конкретно. Потегляме обратно. Някъде ранен сл.обед - звъня по време на спиране/почивка от средата на Сев.Б-я направо у нас. Казват ми: имаш син, записала го е К...
Та така.
Жена ми влезе в родилното в понеделник или вторник. В сряда ме поканиха като един от водещите на протестния митинг-рок фестивал "Спасете Русе!", аз почти приех. Говорихме с жена ми - тя рече: отивай, тук какво да правиш. А вечерта аз водих на живо поредната си Музикална кутия в радиото и им се обадих, че ще пътувам - а на нея късно вечерта, че заминавам. И на заранта в четв. потеглих даже с рейса на депутатите. Следобеда се чухме със Сф - не се очертаваше да ражда още.
Вечерта фантастичният концерт се предаваше и по БНТ. В някакъв момент една от другите водещи - като разиграване на скеч докато поредна група се готви на сцена - виква: Ето го Британски, той е тук, а жена му ражда в Сф в момента... (Впрочем, нейните близки, на жена ми - не в София - бая се цупиха после, че съм на майната си.) И онази продължава: какво ще е, Емо, как ще се казва... И аз вдъхновено (от цялата атмосфера на събитието там) казвам: е, син ще е, ще се казва К...
На другия ден до обед не мога да се чуя с жена ми. Моите у дома не знаят нищо конкретно. Потегляме обратно. Някъде ранен сл.обед - звъня по време на спиране/почивка от средата на Сев.Б-я направо у нас. Казват ми: имаш син, записала го е К...
Та така.
