Добре дошли в квантовия свят, от който сме част.
Виж целия пост
Случи ми се нещо странно - 31
- Публикувана: 9 фев. 2025, 19:18 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2026, 17:06 ч.
# 511
4 окт. 2025, 15:48 ч.
Точно така. Не успях да предам усещането толкова ясно, колкото ти го написа.
Виж целия пост
... все едно си под хипноза,в която някой ме премести напред във времето и пак виждах същата сцена със същия човек,но чувството ми към него беше друго.
# 512
4 окт. 2025, 20:18 ч.
Това, че кукумявките вещаят смърт са отживелици от едно време. В стария ни блок години наред си живееше кукумявка пък никой не умря в този период. В къщата на баба ми също имаше кукумявка но нищо лошо не се е случвало 🙂 Ако човек тръгне да се сугестира във всичко може да намери поличба 🙂
Виж целия пост
Имам наблюдения, че кукумявките се доближават и усещат смъртта. Примери: съседка, преди дядо ми да почине също. Мисля още 1 или 2 пъти.
# 513
5 окт. 2025, 20:50 ч.
Не е само в тази тема и много добре знам за какво говорите, но не го казах с такова намерение или нагласа на осмиване/иронизиране ни най малко.
Виж целия пост
Аз, обаче, пак забравих че най-странното в тая тема са изказванията на хората спрямо чуждите странни преживявания. Няма да се повтори.
# 514
6 окт. 2025, 16:55 ч.
Сега прочетох, че в планината, където сънувах за страшното животно/извънземно намерили загинал колоездач преди няколко години.
Пишат че загинал на равен терен и познавал района. Просто в един момент GPS сигналът му изчезнал. Няма повече детайли.
Много дни минаха от съня ми, но все още ме побиват тръпки като се сетя за тази гора. Там не стъпвам.
Виж целия пост
Пишат че загинал на равен терен и познавал района. Просто в един момент GPS сигналът му изчезнал. Няма повече детайли.
Много дни минаха от съня ми, но все още ме побиват тръпки като се сетя за тази гора. Там не стъпвам.
# 517
8 окт. 2025, 11:58 ч.
Като напишете думите "мистерия колоездач" в Гугъл излизат статиите. Лозенската планина до София е.
Виж целия пост
# 518
8 окт. 2025, 16:01 ч.
Благодаря. От известно време имам голям страх да обикалям из горите, когато съм в България. Имам чувството, че нещо ще ми изскочи отнякъде. Задушавам се направо от страх. Мъжът ми все ме кара да ходим из Средна гора, но не, не и не. Ако сме в голяма група, да иначе абсурд.
Виж целия пост
# 519
8 окт. 2025, 22:16 ч.
И аз не обичам гори. Живея срещу гора, разхождахме се с моя приятелка, но се чувствах изключително дискомфортно и се отказах. Не мога да разбера приятелката ми, която все успяваше да докара нещата да се раьхождаме почти по тъмно, и то в най-безлюдните алеи, там бил най-чистият въздух. Какво като дишаш чист въздух, ако някой ти изкара акъла и ти остави травма доживот, в случай, че останеш жив.
Виж целия пост
# 520
8 окт. 2025, 22:38 ч.
Обожавам гори. Заземяват ме много. През всеки сезон мога да се разхождам там, но най ми харесва през месец май, когато птичките пеят. Усещам, че в предишен живот съм живяла на такова място.
Виж целия пост
# 521
8 окт. 2025, 22:49 ч.
Аз когато съм в някой горски парк или гора винаги се чувствам по-добре когато изляза на някоя широка тревиста поляна. Спомням си как в един такъв парк вървях възможно най-бързо, докато изляза на края на гората, където са ливадите и се разкрива гледка почти до хоризонта само в зеленина. Там на широкото се чувствах по-добре.
Обичам чувството за простор и отворени пространства (стига да не съм там по време на гръмотевична буря естествено
), може би това е и една от причините да харесвам плажовете.
Виж целия пост
Обичам чувството за простор и отворени пространства (стига да не съм там по време на гръмотевична буря естествено
), може би това е и една от причините да харесвам плажовете.
# 522
8 окт. 2025, 23:11 ч.
Най-много обичам да се разхождам в градска среда, хич не ме влекат паркове, горички и градинки. Приятно ми е да ходя, да се спра пред витрина, да седна на кафенце, да се върна с някоя покупка. Да катеря хълмове и да прегръщам дървета изобщо не е моето, досадно ми е.
Виж целия пост
# 523
8 окт. 2025, 23:45 ч.
Кари Брадшоу, ти ли си? 🤣
Виж целия пост
Най-много обичам да се разхождам в градска среда, хич не ме влекат паркове, горички и градинки. Приятно ми е да ходя, да се спра пред витрина, да седна на кафенце, да се върна с някоя покупка. Да катеря хълмове и да прегръщам дървета изобщо не е моето, досадно ми е.
Препоръчани теми