Случи ми се нещо странно - 31

  • 76 592
  • 738
# 720
Несъмнено напрегнатото и стресово ежедневие на съвремието е еднакво за всички- хиляди ангажименти и задачи, независимо дали си на 20, 40, 60 години.... Но тук говорим за едно друго усещане за време. Някак не мога да го обясня, трпбва да се изпита и усети. Разбира се има много хора, които не работят и буквално не се занимават с нищо и определено за тях ежедневието е досада Simple Smile Освен това имам едно усещане за бързо "възмездие", някакси за няколко години получаваш "наградат" или "наказанието" от предишните си постъпки.
Виж целия пост
# 721
Аз не виждам нищо чудно и странно, че времето минава бързо. От една възраст нататък просто лети. Аз мисля, че това е, защото когаго сме деца и като по-млади нямаме толкова отговорности и задължения, а и си намираме някакви занимания, хоби, седим пред всякакви екрани, отвсякъде получаваме интересна информация и времето лети бързо. Много по-бързо, отколкого когаго бях дете и заниманието ми беше да чета книгата за Митко Палаузов, а телевизията не сраваше за гледане
Виж целия пост
# 722
Напоследък на работа често получвам дежа вю, песента по радиото е все една и съща, правя едно и също действие, телефонът звъннва..
За времето има нещо, в петък бях с 9 годишни деца, които се оплакваха, че не разбрали кога са почнали училище, кога са свършили и много бързо минало. Аз си спомням като дете, че съботата и неделята ми минаваха като месец, край нямаха тези досадни дни 😁
Виж целия пост
# 723
И аз така правя Simple Smile и действа
Има ли друг чешит като мен? Забравям толкова много по-специфични думи на имена, лекарства, географски понятия. И започна ли на ум да изброявам буквите на азбуката моментално спирам на първата буква и следва проблясък: ето я коя е точната дума. Вчера ММ искаше да се сети за името на човек с много характерно и не срещано име, с когото сме били на море преди 15 години. Е, азбуката ми помогна. Не вярвах, че това ще стане и затова пиша.
Виж целия пост
# 724
Не съм отваряла отдавна темата.🙂 Днес попаднах на нещо интересно и бих се радвала, ако някой има предположение какво може да е това . Следя във фб една страничка, клипът е оттам. Знам, че не всеки има профил, но не знам по какъв друг начин може да се види..
Вие какво виждате?
https://www.facebook.com/story.php?story_fbid=1717979935905043&i … uY29tXC8ifQ%3D%3D

Съмнява ме клипът да е пипан. Кой има полза от това?.
Виж целия пост
# 725
Нямам профил и не мога да видя клипа.
Виж целия пост
# 726
Нямам профил и не мога да видя клипа.
фалшименто е.
Виж целия пост
# 727
 Или е пипано, или е отблясък от огъня и отразен в пушека. Е, може и самодиви да са се присламчили на хорцето...Simple Smile
Виж целия пост
# 728
Пушек е това за мен.
Виж целия пост
# 729
Има ли друг чешит като мен? Забравям толкова много по-специфични думи на имена, лекарства, географски понятия. И започна ли на ум да изброявам буквите на азбуката моментално спирам на първата буква и следва проблясък: ето я коя е точната дума. Вчера ММ искаше да се сети за името на човек с много характерно и не срещано име, с когото сме били на море преди 15 години. Е, азбуката ми помогна. Не вярвах, че това ще стане и затова пиша.

По същия начин откривам имена и аз
Виж целия пост
# 730
Не зная дали на вас ще ви се стори странно, но аз съм изумена и не спирам да мисля за случката. На улицата съм, получавам съобщение от партньора ми, който в момента е далеч от мен. Съобщението завършва - "Пясъкът е чист, златист. По него ходя бос. Стъпки след мен...Върви по тях и ще се срещнем, моя любов!" Точно в този момент, покрай мен минава автомобил с отворени прозорци, от който дъни Тодор Колев с " ...но мойте стъпки стоят по пясъка..." Беше за части от секундата, чух само това и просто замръзнах в жегата.
Виж целия пост
# 731
Не е странно. Или поне на мен редовно ми се случват подобни съвпадения.
Виж целия пост
# 732
Не зная дали на вас ще ви се стори странно, но аз съм изумена и не спирам да мисля за случката. На улицата съм, получавам съобщение от партньора ми, който в момента е далеч от мен. Съобщението завършва - "Пясъкът е чист, златист. По него ходя бос. Стъпки след мен...Върви по тях и ще се срещнем, моя любов!" Точно в този момент, покрай мен минава автомобил с отворени прозорци, от който дъни Тодор Колев с " ...но мойте стъпки стоят по пясъка..." Беше за части от секундата, чух само това и просто замръзнах в жегата.
Някой ти оставя съобщение. Помисли кой може да е. Може вече да ме е между нас. Не е случайно. Случайности няма.
Виж целия пост
# 733
Angela61, благодаря ти за тези думи! Честно казано, тълкуванието ти ме накара да настръхна още повече. Ще поразсъждавам над това, защото наистина усещането беше твърде силно, за да е просто сляпа случайност. А има над какво да се замисля. Още веднъж- благодаря!
Виж целия пост
# 734
Имам прекрасни случки и усещания в живота си, за което благодаря на Господ, но горния пост ми напомни на едно мое много силно и нежно преживяване като усещане. Бях на 22 години, отидох да работя временно през лятото на Златни пясъци, след като преди това бях в София. Влюбих се в юли и август на Варна, работата ми беше специфична, можех да се потапям в морето когато пожелая, просто го обичах и чувствах самото море, сигурно защото съм била млада, не знам.  Много сериозно се замислих дали да не остана там да живея постоянно. И на двете места имах кръг и приятели. Но когато стана септември  усетих голяма тъга и носталгия. Реших, че няма да мога да се справя с депресията, която ще ми носи на мен септември и зимата и ще се върна да живея в София. Събрах си нещата в определения ден, качих се на влака, пуснах си едно допотопно устройство за слушане на музика или радио, даже не помня какво точно беше. В момента, в който влакът тръгна от Варненската гара, в ушите ми зазвуча:
Сбогом, сбогом, сбогом, сбогом казах,
щом така си решила ти - добре.
Сбогом, сбогом, сбогом, сбогом казах,
и морето реве с пълна сила, туй Черно море.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия