От моето гардже по-хубаво няма

Клонка, мисля че разминаването ни идва от това, че децата ни са с една прилична разлика.
Твоето детенце е все още малко и може да си позволиш все още да го поглезваш, докато моята вече навлиза във възраст когато нещата стават по осъзнати и когато трябва да намеря баланса между това "ох на мама гарджето сладко" и "бети, бъди по умерена и не си вирчи носа, за да не пострадаш. знай какви са реалните ти възможности, за да може да си тежиш на мястото".
Просто виждам как тя излиза от детството, когато можеше да си позволи света да се върти около нея и навлиза в живота, който хич и не мисли да се върти около нея.

Желая ти спокойна нощ 

Накарахте ме да се замисля
Колкото и да се възхищавам на децата си,толкова и си го запазвам вътре в мен.
До сега не съм му казвала на сина ми колко е красив ...всичко остава в главата ми.
...,а като се замисля майка ми,цял живот ме е убеждавала,колко съм красива,а аз все и се чудех на акъла,не вижда ли другите??? и смея да твърдя,че съм достатъчно уверена ,което веднага предавам на околните.Нещо се обърках...

Гери, вижда се, че подходът на майка ти е бил правилен, щом си израснала уверена позитивна личност, която предава своята увереност и на другите.

Що се отнася до сина ти, аз първоначално мислех темата за нас, майките, за нашето усещане, а не за това какво казваме или демонстрираме на децата си.

Просто се чудех дали е истина, че  "моето гардже е най-хубаво" и дали сме способни да признаем пред другите,че сме дотолкова слепи от любов, че наистина, поне докато са малки, ги намираме за най-хубавите.

Просто се хванах, че все отклонявам комплиментите на другите хора за сина си, а критиките ги прегръщам по-охотно.А аз наистина мисля, че моето е най.
Просто се надявах всички тук да кажат :"ДА!Моето гардже е най-хубаво!Наистина най-хубаво"

Да накара ме да мисля неща за, които не съм се замисляла.
и в този ред на мисли,май майка ми наистина е направила много с тези си приказки.
Ами да принципно моите деца са толкова различни и прекрасни,че дори и щръкналите уши на дъщеря ми не бих заменила за други:lol: Каквото и да напиша повече,ще е с допълнението,че са най-красиви 

И аз така, виждам му ръбатата глава на моя, ама...толкова е хубав.Ех, най-хубавият.

Благодаря ти, че ме разбра и че имаш най-хубавите деца.
Тази тема е много важна за мене.

из1етох вси1ко дума по дума и откровенно да си кажа-не разбрах за какво иде ре1..
на комплименти отговарям с : "благодаря,той/тя е 1удесно дете" и толкоз
не ми е хрумвало да сравнявам детето си с който и да било за да го определям като"най-хубаво"; това много ми прили1а на"кого оби1аш пове1е,мама или тати" к си е абсурдна конструкция..
дано намерите отговорите си!

Анет, идеята е от една стара, стара приказка, вярвам, че ти е позната.
Иде реч за нещо съвсем естествено - за това дали нашето дете е най-хубаво.И доколко сме способни да не се смущаваме от факта, че го мислим/ако го мислим/
По това, което казваш, за тебе твоето е единствено, не го сравняваш с други, значи, ясен е отговорът. 

Що се отнася до конструкцията "кого обичаш повече", за някои деца тя не е абсурдна.Аз съм пример в това отношение.И имах отговор, макар че не ми е задаван въпросът.Просто ако ми го бяха задали като дете, имах осъзнат отговор, валиден и днес.

КЛОНКА, не разбирам. Кога ще дойде моментът, в който ще прецениш, че е пораснал. Тук не говорим за бебета, а за деца, които водят активен социален живот. Контактуват с другите и неминуемо се сравняват с тях. Трябва ли на тях да им повтаряме, че са най-*. Не мисля.

Да си представим ситуация - момиченце кандидатства за снимки за реклама. Майка му му е повтаряла, че е най-* Но, естествено и очаквано, то не спечелва. Драмата е много по-голяма, защото момиченцето е вярвало на майка си, а тя го е излъгала, освен това възпитано да е най- едва ли е свикнало да губи. Разочарованието и озлоблението ще се насочи на 4 фронта - тези, които не са я избрали, победителката, майката и нея самата.

Работата на майката не е да казва ти си най-*, а да бъде обективна. Това не означава да каже в прав текст - Х е по-хубава. А напр. да каже - Ти имаш хубави очи, ако ги погледнеш с онзи поглед, с който гледаш мен, когато еди какво си, то имаш шансове.

Моята Цвета си общува с две момиченца, които са много спортни. Докато си играят на площадката те непрекъснато показват упражнения, които моята не може да направи и се ядосва. Няколко дни са прибирахме с рев, а после в къщи тя правеше разни стойки и ме питаше: това никое 4-годишно не го може, нали. По твоята логика трябваше да кажа: да, никое, ти си прекрасна гимнастичка. Не го направих. Обясних й, че едни, като Преслава, са добри в гимнастиката, други като Цвети, тичат бързо (това са познатите дечица) Трети, като нея, танцуват добре. И че тя не трябва да е на всяка манжа мерудия, а следващия път да предложи на децата да потанцуват, вместо да правят упражнения. На другия ден тя изтанцува на дядовците пред блока един балет, те я аплодираха много, тя беше страшно щастлива и продължи да си играе спокойно. До днес истерии с защо този го може, а аз не, не сме имали. А и напоследък забелязвам, че макар и далече от гимнастичките, започва да се справя по-добре.

Иса, защо се смущаваш, когато ти кажат, че детето ти е умно?

Никога не съм сравняла моето дете с другите - кое е по-красиво. 
Даже не съм се замисляла за това.
На мен пък ми е много неприятно, че повечето хора са толкова впечатлени от външния вид на децата. Пречат ми на възпитанието. Понеже синът ми отговаря на стереотипа за "ангелче", "красиво дете" и не знам какво си, често се случва да му се възхищават. Ау, колко си красив! Вчера една лелка: "Ама ти знаеш ли колко си красив?".
По едно време даже маймунякът взе да очаква овации, където и да се появи. Това много ме подразни и взех мерки. Добре, казвам му, хубаво е да си красив, но съвсем не е толкова важно. И гледам да обръщаме внимание на важните неща.
Доволна съм, че комплиментите вече са му безразлични. Той иска да е силен, да е умен, да е воин, изобретател и пет пари не дава хубав ли е, или не.
П.П. Също така ме тормози фактът, че сладките русокоси и синеоки момченца в пубертета ужасно погрозняват и вероятно изживяват тежко такава промяна. Също и заради това искам фокусът му да е другаде, а не какви къдрички имал и какви очички, ах.

Права си. НО ти възпитаваш момче. Не казвам, че те трябва да са грозни.
Просто е стереотип, че момиченцата трябва да са красиви и те търсят одобрение първо на това. Надявам се да изместим приоритетите към рисуването и, но поне за мен е изключително важно да дам на Дени самочувствието на красиво и желано дете, по причини, които не са за тази тема.
Защо не казвам това за Василена? Защото Васи е най-сладкия сладур, но съвсем не е най-красивото дете, да ме прощава Клонка. Нищо, че си е моето гардже. Но тя пък е музикална, има дарба, която никое от децата в групата не притежава. При нея ще наблегна на това. Просто всяко дете е уникално и ние като родители трябва да намерим зрънцето и да го отгледаме.

Винаги съм смятала, че детето ми е най-красивото. Дотолкова съм я приела за идеална, че дори и малките й несъвършенства съм обърнала в предимства (например кутретата и на двете й ръчички са леко криви - за мен е толкова сладурско това, че смятам липсата му при другите деца за недостатък  ). И въпреки, че постоянно й казвам колко е хубава, умна и колко много се гордея с нея, не забравям да й напомня, че всяка майка мисли така за своето дете. Не искам да изпада в ситуация когато да очаква чуждо одобрение и да не го получи.
Иначе, комплименти винаги приемам с усмивка и съгласие. Няма да забравя как след като я родих, акушерката ми я донесе в стаята, аз със система в ръката се протегнах да я помилвам и казах: "Виждала ли си по-красиво бебе? Тя е най-хубавата, нали?". Жената с лека досада каза: "Да, да." и замина 

Смятам, че определена дистанция и обективност е здравословна както за детето, така и за майката.
Клонка, нормално е майката да изпадне във временно умопомрачение по отношение на детето си, но е хубаво да си дава сметка, че става дума именно за умопомрачение.
Иначе аз моите си ги обичам безусловно - както с предимствата, така и с недостатъците, които имат.

О.К.За да избегнем коментари за възпитанието на децата, за това какво трябва и какво не трябва да е отношението ни към тях, за да израснат и да се оформят като достойни личности, ще задам въпроса по-ясно и съвсем простичко.

Ако бяхте "гаргата" от познатия на всички ни, предполагам, текст и трябва да занесете нещо на "най-хубавото дете" в детската градина или ясла, или някакво друго място, на което се намира и вашето дете, на КОГО ще дадете това нещо?

На вашето "гардже"?
На Иванчо, Калинка?

Не можете да го дадете на всички, нито да си го запазите, трябва едно дете, "най-хубавото"/каквото и да означава това/да го получи.

Кое е това дете?


P.S.
Mалко встрани от въпроса и с обратен знак - залагам живота си, че и всичките 30 родители на деца от групата да пратя с такова послание в градината на сина си, ако Аз не съм "гаргата", моето дете ще си остане без "нещото"

Идея нямам.  Но когато питам учителката й в градината как се държи и тя започне да сипе суперлативи колко била умна Дариа, как се държала като 5 годишна, как знаела буквите... Просто ми се ще да я прекъсна по-бързо. Може би защото не мога да повярвам, че е хем хубава, хем умна. Знам ли и аз.

Аз съм против и двете тактики. Имам приятелка израстнала с думите, че е най, най, най... Много е нещастна сега, защото не може да проумее, че не й се следва всичко най-страхотно /работа, мъж, забавления/ в света. Че трябва да проумее собственото си ниво, което за съжаление не е високо. Имам и друга израстнала с убеждението, че не е нищо особено. Тя пък винаги избира нещо под нейното равнище, защото смята, че не заслужава нещо повече...

Стремя се Дариа да разбере, че всичко е в нейните ръце. Ако полага усилия - може да има всичко, ако ли не - нищо няма да получи в живота. Че красотата, ума и знанията са ни дадени в минимум и трябва сами да ги развиваме. Че винаги ще има някой, който е по-умен, по-красив и по-богат от нас... но е важното да сме щастливи с това, което сме, макар да се опитваме да се развиваме....

Много съм философски настроена днес