Защото
1. Бедстващ не е нормално да е хронично състояние и всеки търси начин да промени статута си. Има нещо нередно в бедстващите, които НЕ правят нищо (а могат) в това всички ще се съгласим. Те не са добър реципиент за помощ ще ви каже от емпиричен опит всеки който е пробвал да им даде.
2. Ако наистина е невъзможно да промени статута си на бедстващ (възрастен, инвалид, безпомощен, трайно ниска и недостатъчна заплата за ремонт, като на Юлияна), тогава се включва държавна политика, доброволчество, социална помощ.
Пример: двама братя в селото на баща ми; крайна бедност, единия е псих. болен. По-големия стана асистент на болния и сега са малко по-добре, поне откъм храна и неща от първа необходимост.
Голямото НО е, че оправят ли домът им, до месец ще е както писах: кочина, разпродаден, съсипан.
В тоя ред на мисли ние им помагаме с логистика и каквото още можем, но Бригадата не би им била от голяма полза.
Та, има някакъв триаж на нуждаещите се, с който и аз съм съгласна, при който случаи като Юлияна са резонни, докато двамата братя не дотам.