Да, винаги ще има коментари за това, за онова, разбира се и самата продукция си има свои приоритети(и не всеки с идеална цел или на драго сърце както се казва), но така или иначе т. нар. пирамида на предаването е изградена от здрава основа(символично и в духа на ремонтните дейности), чиито компоненти са доброто, морала и пробуждането(на гражданското общество косвено).
Във всеки епизод има различни съдби - една тежка, друга още по-тежка и т.н., и съответните изводи, които всички ние да си направим, да се замислим за истински важните неща в живота.
Дори да се засрамим, когато сме били повърхностни или сме придавали значимост на някакъв дребен проблем и т.н.
Да, последният епизод в много отношения не беше "типичният"(с тежки съдби, мизерия и пр.), което донякъде създава известен дисонанс и някои въпроси, но така или иначе нищо не може да се направи.
Остават отново поуките и размислите, дори и през призмата на по-нетипичните герои.
Може и да е режисьорски похват(тип социален експеримент), за да се наблюдават реакциите на зрителите, когато се представят различни контрастиращи детайли, типажи и т.н.
Така или иначе, ако трябва да направя някаква своеобразна класация до момента епизодът с дядото и внучето(еп. 1) емоционално най-много ме разтърси.