Кога бихте се свързали със социалните?

  • 5 330
  • 131
# 30
Лично за мен е неприемливо да станеш родител както преди 20, така и след 45 години например, но в случая това няма значение. Би трябвало да има определена със закон допустима възраст за осиновяване, ин витро и подобни (за осиновяване у нас има, доколкото знам). Не съм наясно как стоят нещата в Италия. Ако там няма определен лимит или има, но въпросната жена не е била извън него, тогава не разбирам как са й отнели детето.
Иначе съм на мнение, че жизнените и адекватни хора в по-напреднала възраст, които действително имат физически и психически сили тепърва да отглеждат дете, са по-скоро изключения.

Колкото до възрастните мъже, които управляват света, тази тема въобще не е за тях.

Напротив. Във всяко нещо трябва да има разум и лично усещане за нещата. Някои на 20 години са вече смъртно уморени и неспособни да гледат децата си (очакват бабите да ги гледат), други на 45-50 са в по-добра кондиция. Не може закон да регулира всичко, което засяга личната сфера. За осиновяване може би да.

Има връзка и с мъжете, които управляват света. И даже много голяма. Една жена на 50 би отгледала по-добре бебето си, отколкото мъже на 80 да решават въпросите на света. Но и в това всеки остава с мнението си, което е и негово право.

ПС. Темата е за социалните, но авторката не уточни въпроса какво точно я смущава в отглеждато на децата от тази съседка.
Виж целия пост
# 31
Хечи, би ли уточнила какви затруднения има тази майка в отглеждането? За насилие ли става дума, за неглижиране, за финансови проблеми, за невъзможност на майката да осигури на детето определени елементарни условия или нещо друго?
Има разлика дали се обръщаш към социалните с молба да помогнат на майка в затруднено положение или да защитят, защо не и да спасят детето/децата от нея.
Виж целия пост
# 32
Авторката може би не иска да дава подробности с цел запазване на анонимност (нейната или на друг замесен в случая).
Едва ли обаче може да получи конкретен отговор на въпроса си дали има смисъл да се подава сигнал. От мненията дотук става ясно, че при някои хора е имало полза, при други - не. Може да се каже, че зависи от конкретните хора, от мястото, от обстоятелствата.
Би могла и просто за собствено успокоение все пак да подаде сигнал, да си знае, че е направила каквото зависи от нея.
Виж целия пост
# 33
Да, ако се върнем на темата, и на мен ми е трудно да отговоря точно без конкретика, но мнението на Горджъс най-много се доближава до моето:
Бих подала сигнал към 112 веднага, щом първото съмнение ми се потвърди с второ.
Децата някой трябва да ги защитава, сами не могат.
Виж целия пост
# 34
Това с отнемането на деца заради кариес или отказ за купуване на шоколад е такава пропаганда и хибридка, че няма на къде повече.
Нищо де, ние пък може да си пребиваме децата безнаказано, какво по-хубаво ....
Виж целия пост
# 35
Само да вметна ,че русенката почина,както и едното ит близначетата а другото е в приемно семейство
Виж целия пост
# 36
Не искам да измествам темата кога е добре и не е добре да се ражда, на колко години кой какъв родител е.

Съседката е млада, няма 30. Детето е на 2. Не съм влизала в тях да знам какви условия имат, но на пръв поглед нормални. Не са богати, но не са в мизерия. В блок живеем, в София. Тя не работи (или е в майчинство), мъжът работи. Насилие от негова страна не съм чула и видяла, кротък ми се вижда съседа. Майката с останалите е много любезна, винаги поздравява и т.н. Но това нищо не значи, де.

С детето само чувам крясъци. Нон стоп, предвид, че тя не е на работа, детето не е на ясла и са вкъщи. Аз съм хоум офис и също съм вкъщи. Детето бива извеждано, изглежда нахранено и не мисля, че видимо има някакви признаци на лошо отглеждане.

Но според мен има ужасно отношение към него, защото крещи ама с пълна сила с обиди от рода на идиотче, изродче, разкарай се от там, марш веднага, то крещи и се дере от рев, тя крещи двойно повече. В тухлен стар апартамент сме. И не е като панелка да се чува всичко. Но наистина тази жена не мисля, че му говори нормално някога. Вечно е крещене с обиди. Понякога май го удря.

Не знам, за мен не е нормално, детето реве доста след подобни изблици. Ужасни обиди и псувни от нейна страна към детето.
Виж целия пост
# 37
hechicera_
общувате ли с родителите - да се поздравите, като се срещате, или по други поводи?
Виж целия пост
# 38
По принцип и аз доста често крещя по моето!
То е на 5 и като му се скарам и започва да мегледа,да се Хили и да ми прави на пук ,казвам още няколко пъти и след това започвам да викам докато не му плесна по шамар не спира( може много от вас да ме обвинят,но ...)
Това не означава че съм лоша майка и не съм пробвала с добро многократно,но относно обидни думи мисля че са по страшни и от системния бой,мисля че се запечатват в съзнанието на едно дете и с времето ще има последствия
Виж целия пост
# 39
Аз съм против лошото! Какво значи ще запомни лошите думи а боя няма ли да го запомни???
Моляте няма нужда, не е въпроса дали ще помни. Не трябва да има бой, може по 15-19 год. младежи ако крадат или пушат. Или продават вещи от вкъщи. Защо да си тормозим децата?
Те са просто дечица, възпитание и наказване да, но повече не..Наречете ме загоряла--ОК
Виж целия пост
# 40
Скрит текст:
Не искам да измествам темата кога е добре и не е добре да се ражда, на колко години кой какъв родител е.

Съседката е млада, няма 30. Детето е на 2. Не съм влизала в тях да знам какви условия имат, но на пръв поглед нормални. Не са богати, но не са в мизерия. В блок живеем, в София. Тя не работи (или е в майчинство), мъжът работи. Насилие от негова страна не съм чула и видяла, кротък ми се вижда съседа. Майката с останалите е много любезна, винаги поздравява и т.н. Но това нищо не значи, де.

С детето само чувам крясъци. Нон стоп, предвид, че тя не е на работа, детето не е на ясла и са вкъщи. Аз съм хоум офис и също съм вкъщи. Детето бива извеждано, изглежда нахранено и не мисля, че видимо има някакви признаци на лошо отглеждане.

Но според мен има ужасно отношение към него, защото крещи ама с пълна сила с обиди от рода на идиотче, изродче, разкарай се от там, марш веднага, то крещи и се дере от рев, тя крещи двойно повече. В тухлен стар апартамент сме. И не е като панелка да се чува всичко. Но наистина тази жена не мисля, че му говори нормално някога. Вечно е крещене с обиди. Понякога май го удря.
Скрит текст:
Не знам, за мен не е нормално, детето реве доста след подобни изблици. Ужасни обиди и псувни от нейна страна към детето.
Ужасно е това. Стана ми мъчно за детето.
Буквално не знам в тази ситуация какво точно трябва да се направи. От една страна ситуацията не ми се струва да е за 112, но от друга това е насилие, и то сериозно, върху детето. Дори да няма шамари. Може би наистина директно на социалните трябва Thinking
Виж целия пост
# 41
Не бих си пъхала носа на този етап. Моето съседче също крещи постоянно, реве, тръшка се, хвърля неща по входната врата. Съответно майка му се опитва да го успокоява, но често и тя крещи, разбирам я, не му се кара, просто се опитва да го надвика. Става една лудница в един момент. И си представям ако се обадя на полицията/ социалните. Какъв проблем ще реша? Защото мои гости са реагирали на шумотевицата, която постигат съседите, с облещени очи и буквално Тая пребива ли го това дете. Аз знам, че не го прави, защото свикваш с интонация, дочуваш фрази и пр.
Зет ми веднъж беше полудял за едни оценки на племенника ми. Не го е удрял, категорична съм, но е крещял доста, блъскал е по една маса( той пък с всичкия си акъл е строил детето да му се кара на двора), в яда си метнал и някакви неща нанякъде. Съсед, загрижен за детето, се обажда в полицията. За 5 минути се стовариха три патрулки от различните подразделения на полицията. Ние живеем през 2 къщи, аз бях на басейна, та претичах да видя какво се случва. Ами разпитаха ме и мен за атмосферата около детето и баща му, кой къде работи, кога се прибира, детето как е в училище, доста говорихме; говориха с детето, говориха с баща му. Бърза реакция, спор няма, но детето беше достатъчно голямо да обясни всичко; ако аз звънна, този малкият на 3 годинки ще успее ли да каже нещо?
Виж целия пост
# 42
Има деца, които като малки са много истерични и се тръшкат за всичко, не е до отделяне на време и внимание, тъпо е това да се изтъква като довод за каквото и да е. Моето беше такова, въпреки цялата ми всеотдайност. Сега се смее като си гледа клипчета от детството, и сам на себе си се чуди - защо така се е тръшкал. Не съм го обиждала, нито нагрубявала, нито пък посягала физически в моменти на истерия. Но малко хора имат моето търпение, осъзнавам го и са ми го казвали приятелки, свидетели на истериите.  
На позната момчето беше с подобен характер и тя живя в див страх, докато отрасне и това поведение отшуми -  да не ѝ го вземат, защото живеят в Норвегия. Каза, че се страхува да излиза да пазари с него, за да не се тръшне на земята и да подадат сигнал. Няколко пъти комшии я бяха заплашвали със сигнали. Таргет са им чужденците основно, за отнемане на деца по абсурдни причини.
В случая аз бих говорила с майката, след като навън се държи цивилизовано. Бих обяснила, че чувам всичките ѝ обиди, неадекватното ѝ отношение към детето, бих я предупредила, че ще потърся други мерки, ако тя не престане истерично да крещи на детето си.
Ако проблемът е единствено, че детето често плаче и е шумно, не бих подавала сигнал за такова нещо.
Виж целия пост
# 43
hechicera_
общувате ли с родителите - да се поздравите, като се срещате, или по други поводи?

Като се срещнем в общите части “здравей, здрасти” и това е.

Детето крещи в следствие от нейните крясъци. Разбирам, че това е 2 годишно, което сигурно прави бели, защото е малко дете и пипа навсякъде и всичко му е интересно. Но като направи нещо реакцията на майката е “ще те пребия бееее, това ли искаш???” “Махай се от там, мама ти стара” и всякакви подобни. Заканите за побой не съм чула да ги изпълнява и сигурно може да го удря понякога, но чак побоища няма.

Това е проблемът, че чак неглижирано дете в мизерия не е. И не знам ако влязат социални видят нормален дом и пълен хладилник сигурно ще си тръгнат.

Днес съм в нас и избухва в скандали на детето 3 пъти вече. С обиди и крясъци.

Разбирате ли, то не е детето да се тръшка. То започва да реве като тя истеряса. Детето само по себе си сигурно прави дребни бели в тях или боклук (чувала съм да крещи, че не може да чисти постоянно след него). Но не е истерично дете.
Виж целия пост
# 44
Бащата знае ли, че жена му така общува с детето им, докато той е на работа? Или тя така му говори на малкия дори и когато бащата си е у дома?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия