Номинации за най-голяма муня (тема 12)

За втори път резервирам почивката на кучетата в хотел по различно време от нашата... хем преписвах датите от резервацията за нашия хотел. Голяма съм овца.

Да си починат от вас

Попаднах, наскоро, в компания на любители на Лили Иванова. Аз с голямо уважение се отнасям към тази певица, дори с известно страхопочитание, на възрастта на баща ми е, а продължава да пее и ходи на високи токчета. Татко с бастунче ходи. Но, при все цялото ми уважение, не си я пускам да я слушам у дома. Други са ми музикалните предпочитания. Има тя една песен, "За тебе бях". Много съм й се чудила през годините. Текстът добър, очевидно от поет писан, не от някое невежо хлапе, на коляно. И все пак... "За тебе бях смисъла на всеки ден, днес съм само дъх студен, ти остана стар ерген" - ами непоетично и грозно ми звучеше.
   Та, добре че попаднах сред любители на Лили, да изслушам отново тази песен. Не бил стар ерген, а стар рефрен... Е, така вече доби смисъл .

Стигам аз до "стар ерген" и си викам, така е като не слушам внимателно, доста пропускам.
А то не съм била чак такъв заплес, в случая.

"Стар ерген"- със глас се смея

Обожавам я тази песен! Разкошна е! Аз музикално мога да не разбирам, но ако текстът не е хубав не ми харесва. А може да е вуртозно музикално!
Охххх, от днес като я чуя и ще си пея "стар ерген" Нееее, не мога. Дори слушам изпълнението на Михаела Маринова и ми идва тази фразичка/. Уникално е! И аз много се смях!
Ама като се замислите - има смисъл. Я, що народ са стари ергени по света!

Преди време се бях разписал в темата за свръхестественото и сега ми излизат известия някой като пише там. Всеки път го чета дали съм има панорамни случки вместо паранормални и всеки път се чудя к’во ли ще да е това…

Току-що:
Седя си в хола и от стаята си изкача И. (щерката) с див бяг към кухнята. Ха-ха, забравила си е яденето, което се топли, хи-хи.
Ставам да отида да ѝ се присмивам.
Хе-хе.
В следващия миг извиквам и се втурвам към кухнята:
- Бобът мииииии!
И. се превива (буквално е на две) от смях и промърморва:
- Мдаааа, крушата изобщо не пада от дървото...

Ееех, Светулчице, тъй върви светът и при по-младите като вас
Чета те и си мисля, че ние оттам идем...Когато бях млада снаха, сложихме с мама свекърва да варим телешко на газовия котлон на терасата и седнахме двете да пием кафе, да плетем, да пушим и т.н. Отбелязвам, че тя беше много сладкодумна и нашите приказки край нямаха, като се върнеше от работа.
Прочее, минаха два часа, да не са били и повече в сладки приказки, ама и двете не се сещаме, че готвим. Прозорецът на дневната към въпросната тераса е отворен и има пряка видимост към тенджерата - хем тя една красотна, шарена, очите ти ще извади, ама кой ти гледа тенджери на раздумка и плетка?! Та по едно време усещам, че мирише нещо гадно - хем като загоряло, хем сякаш са загорели точно калмари (не знам защо такава особена беше миризмата, но още я помня). Помрънквам, че някоя комшийка си загори яденето и продължавам с плетката и кафето. Вече стана нетърпимо и двете взехме да се чудим как така чак ние усещаме, пък забраваната, хем у тях се случва, не усеща...Вече на третото отклоняване  към въпроса (след още половин час сигурно) се опомняме, че баш ние сме стопанките на безпризорната тенджера и като последици манджата биде изхвърлена поради пълна непригодност, тенджерата - спасена, а срамът си остана.

Ний сме на почивка. Знам аз, че трябвало да си пазя личната карта като зеницата на окото, нищо че сме Шенген, но може да съм късметлийката за случайна проверка. С пристигането прибирам българската пара, ключовете от вкъщи и личната карта в едно портмоне. Портмонето прибирам на силно скришно място в джоба на една дреха, която няма вероятност да нося. Резервните пари прибирам на друго място. Нали не се слагали всички яйца в една кошница. Ходим си ний напред-назад, обичайно заключваме вратата, но прозорците са широко отворени, "обезопасени" с мрежа против комари. Няма проблем. Аз всичко съм скрила, а и хората там са останали в старите времена. Нямам никаква грижа и притеснение за скритите съкровища. Тръгваме си. Размазана съм от безвремие. В някакъв момент се сещам за л.к. Парите знам, че са си, където съм ги прибрала. Видяла съм гипредишната вечер, докато съм прибирала багажа. Няма проблем. НО имах и лична карта, а нея я няма. Започвам да събирам мозъчни клетки и мисля усилено, но нищо не казвам на семейството, че вече сме слезли и от ферито, път назад няма. Ту се успокоявам, че просто ще кажа, че съм си загубила картата, ту започвам да се притеснявам къде съм я оставила и какъв късмет мога да имам, ако вземат, че ни спрат за проверка. В същото време бях сигурна, че не е във вилата, но пък и не се сещам къде я скрих. Мислех как като спрем да спим ще връзвам бяло нещо за крак на маса. Промълвих за личната си драма. Три пъти спирахме и рових багаж на 40°. Накрая се изтощих от мислене и жега и поспах в колата. Спирайки за междинна нощувка, свалихме багажа и започвайки да отварям плик по плик дрехите ми просветна: "Джобът". Там си беше. Барабар с нея и ключовете от вкъщи, за които тотално бях забравила. Много им се зардвах.

Това се казва да оцениш истински дребните неща в живота.

Абсолютно. А на ключовете как се зарадвах! Разиграх си всевъзможни сценарии с "липсващата" лична карта, вкл. как на новата ще ми сложат снимката от паспорта, на която изглеждам постресаващо и всички ми се смяха като я видяха, че няма да ме пускат да излизам/влизам, защото много не съм си приличала. Оцених си и снимката от л.к. де, ако да изглеждам леко престъпно и на нея.

Има ли човек излязал нормално на снимка за документи?

Не знам, но знам, че винаги може и по-ненормално 🤪
Не помня в тази или в друга тема във форума, някой си беше пуснал снимка от личната карта и лична снимка. Двама различни човека бяха без преувеличение. Нищо общо.

Аз на всички документи съм с различна снимка и тотално различен човек. На снимката за Л.К. ме е подстригвал ММ. Точно по ковид, бяхме по дълго в чужбина, фризьорите не работеха, косата вече ме дразни викам хващай ножицата прави опашка и режи. Човека изпълнява, като пуснах косата викам тука що така дълго, а той набрал смелост, взе пак ножицата и клъцна един кичур. Не знам каква физиономия съм имала, но се изнесе светкавчно от банята. Аз се опитвам да поизравня колкото мога, а той  отваря леко вратата и вика много си хубава 😂.  Като се прибрахме в БГ първата ми работа беше да си сменя Л.К. че изтичаше, а ММ вика ама няма ли първо да отидеш на фризьор? Не овековечих прическата 😂