Номинации за най-голяма муня (тема 12)

  • 77 872
  • 789
# 405
Еее Joy. В неговите фантазии готвачките сигурно изглеждат различно.
Или е имал план. Тя да взема храна от кухнята.
Виж целия пост
# 406
Мъжът ми беше ходил до Лидъл, понякога или не си взима ключ за вкъщи, или ключът е в колата. А долу входната врата и с код може да се отвори. Аз в това време готвя, режа някакви неща, котлонът включен, абсорбатор и телевизор бучат. Звъни ми по телефона да му отворя вратата, отивам и само отключвам и се връщам да си готвя. След 2-3 минути пак ми звъни да съм отворила. Пак отивам и отварям входната врата, няма го. Връщам се в кухнята, а той вече изнервен пак звъни, че не му отварям, а аз му казвам отварям, но те няма, отново вървейки да отворя. Grinning
Мълчание отсреща...изпуфтява и казва, ей сега идвам. Той от асансьора слязъл на етажа под нас и упорито звъни ли, звъни на съседа, добре че човекът го нямаше (работи извън страната) Grinning
После му казвам, по изтривалката не позна ли, че не си пред вкъщи (нашата е по-разчупена Smiley ), пък сега е и малко мръсна, мислел, че съм я вкарала вътре да я чистя Grinning
Виж целия пост
# 407
Ел, нали знаеш лафа - на слаба готвачка вяра да нямаш Joy
Виж целия пост
# 408
Аз преди няколко дни си обърках входа!
Спирам пред другия вход на който стои комшийка, която живее в него. Аз силна вилна, ухилена до ушите отивам до нея и тя ме пита ,,Ти май обърка входа?,, Аааа,не! Кой аз ли?! Обръщам се да видя, ами да! Не е моя вход! Да се посмяхме двете!
Виж целия пост
# 409
Ел, нали знаеш лафа - на слаба готвачка вяра да нямаш Joy

natka, точно това си помислих и аз. Simple Smile  Ама отнесох голям бъзик от колегите, дълго време след това.
Сега, ако ме види, във всички случаи ще повярва, че мога да готвя. Joy
Виж целия пост
# 410
Е, вратата същата ли е?
Баща ми така една вечер преди околло 2 години ще идва у нас. Влиза в съответния вход, качва се в асансьора с човек, който казва, че е за същия етаж.
На етажа живея аз и възрастен мъж отсреща (почина, мир на праха му). Слизат и двамата, баща ми го гледа шашнато, понеже не го познава, а той знае комшията отсреща. Докато не се среща с вратата ми, която, обаче се оказва, че е различна... ами логично, след като е в съседния вход...
Виж целия пост
# 411
Ел, нали знаеш лафа - на слаба готвачка вяра да нямаш Joy

natka, точно това си помислих и аз. Simple Smile  Ама отнесох голям бъзик от колегите, дълго време след това.
Сега, ако ме види, във всички случаи ще повярва, че мога да готвя. Joy
Абе толкова разбират и те, ама какво да очакваш от някой дето точно там е отишъл да си търси другарче Grinning
Най-дебелите хора които познавам, изобщо не могат да готвят и не са много наясно с храните. С всичко произтичащо от това, те и повечето затова са на такъв хал.
Виж целия пост
# 412
Да, същата е вратата, ново строителство е и масово стротелите слагат еднакви блиндирани врати на всички апартаменти. То и номер има на апартамента, но е отгоре на самата каса, не е на нивото на очите при шпионката, да се сети човек да го погледне. Много му се смях после, той рядко изпада в подобни ситуации, аз съм способна повече на такива изпълнения Grinning
Виж целия пост
# 413
Ама Вие с кучето на работа ли сте била, или сте се прибрала, взели сте го за разходка и сте излезли със все багажа от работа Grinning

Прибирам се с раница/лаптоп, куче на каишка и в черна найлонова торбичка си нося маратонките от офиса да се перат. Отивам до магазинчето за зеленчуци под съседния блок, което е толкова мъничко, тесничко и отрупано.
Започвам да избирам от щайгите отвън. Кучето се дърпа, раницата се килва по гърба ми, торбичката с маратонките се мъндахерца при всяко движение.  Пълня домати в кесийка, в която съм сложила краставици вече. Явно съм скъсала кесийката и разпилявам доматите по земята. Жената ми помага да ги събера.

Влизам в магазинчето да мерим избрания зарзават - с раницата закачам щендер с подправки. Жената от магазина ми помага да ги събера.

Кучето настоява, че знае къде е изхода и полага усилия да ме извлече навън и с кордата на повода закача кофичка с люти шипки. Жената ми помага да ги събера.

Измерваме всичко, свалям раницата - вадя портомонето, дърпам кучето, придържам кофичката с шипките с крак. Плащам, вземам чантата и излизам на буксир, влачена от кучето. Жената ме вика отвътре, защото съм забравила продуктите.

Връщам се, извинявам се, кучето е напълно убедено, че съм се побъркала да се връщам там и напира. Кофичката с чушките отново се отъркалва на земята. Жената ми помага да ги събера.

Вземам си продуктите и излизам пак на буксир, влачена от кучето.  Жената ме догонва, защото съм си забравила чантата с маратонките.

Не, не съм идиот - но това никога тази жена няма да го повярва!
Виж целия пост
# 414
Да, кучето е с мен на работа. Спи на масата ми до лаптопа. Защо?
Виж целия пост
# 415
Защото със сигурност не е масова практика.
Виж целия пост
# 416
Да, права сте! Но бизнеса ни е семеен и кучето е винаги с нас.
Виж целия пост
# 417
Завиждам благородно Heart
Виж целия пост
# 418
Ей сега чета някаква платена публикация:
"Пролетта носи нова АЛергия, а какъв по-добър начин да я усетите от вкуса на свежи, сочни и ароматни плодове..."
Няколко секунди стоя в ступор и препрочитам текста.
На третото четене се оказа, че пишело "...нова ЕНергия".
...

и алергия си е правилно.
Виж целия пост
# 419
Връща се, връща се. Понякога, изненадващо по-голям пораства. Но време трябва.
И тъкмо се върне, вземеш та минеш 40-те и започва отново да изпада.....Лошото е, че тогава шансове за връщане няма. Smirk Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия