Странно и необяснимо държание на приятеля ми - Трябва ми спешно съвет!

И аз си мислих да предложа да заживеят заедно, и тогава нещата много бързо ще се изяснят. Обаче ако той вземе, че приеме - има голям риск нещата да станат още по-драматични, защото тогава и скандалите ще зачестят.

Но наистина - в един момент, ако връзката не се развива, тя просто умира. След три години естественото развитие на една врътзка е съжителство. Но те не са направили тази стъпка.

За тригодишна онлайн връзка ли говорим?

"Последният ни спор беше днес, сутринта не спираше да ми повтаря колко ме обича и как иска да прекарва всеки един момент с мен, питаше ме как съм, какво правя, дали имам нужда от нещо и т.н. Е, да обаче се спречкахме за нещо битово..."

- тази цялата ситуация се разиграва онлайн, въпросът е - как възниква онлайн спречкване за нещо битово? За какво се скарахте, ако не е тайна?

Съвсем си е наред човека, обаче просто иска да се измъкне сух от ситуацията. Като типичен "мъж", иска да остави жената да реши, съответно тя да си носи чувството за вина, че е инициирала раздялата.
Авторката пък е доста изнервена и стана тя каквато стана.
С три думи - напролет кой накъдето.

Да променяш себе си, за да угодиш някому е най-голямата грешка. Колко мислиш, че ще издържиш в роля?
Разбира се, че като заживеете заедно, ще е необходимо напасване и компромиси, но същественото е първо, те да са по твое желание, а не нечие изискване и второ - да са взаимни. Такива "харесвам те, но не в този вид" са си жива манипулация. Още по-зле ми звучи не знам дали... Отдръпни се, както са те посъветвали. Остави го да си изясни какво иска. Насила хубост не става, само ще си удължиш страданията.

Здравейте, авторката е. Да, прави сте и много благодаря за бързите отговори. Така грешно съм се изразила с думите “за нещо битово” тук имах предвид за нещо малко и обичайно, не кой знае какъв драматичен проблем. Да ние не живеем заедно, предлага ми го, но на този етап той все още живее в апартамент на неговите родители, които все още се прибират събота и неделя при него, от който планува вече да се изнесе и след това да живея с него и аз. Може би имам вина и наистина както казвате в някои моменти да бъда обсебваща. Както се досетихте сме от различни градове, делят ни около 15мин път, което не е много. Ситуацията заради която се скарахме беше следната: той дойде до моя град по работа и аз го питах дали мога да помогна с нещо или да дойда с него да си свърши работата. Той го прие като упрек,че искам вместо да си свърши работата да излезе с мен, тоест явно реши,че се натрапвам и ми каза “ няма да те водя с мен да ме чакаш, ще мина после през теб”. И аз се съгласих, след което той си помисли,че се цупя и станаха и другите неща за които разказах. Виждам вината и в себе си, защото може би е изнервен, като взимам предвид нещо, което не споменах в поста си. Днес той трябва да ходи на погребение на негова роднина, но пък както казах преди такъв спор с такива последици сме имали и друг път. Не знам на какво да го дължа, дали на стрес, емоционален момент или на някакво отчаяно състояние в моменти на тежки или просто лоши дни… Да добавя,че връзката ни не е само на чат, реално се виждаме през 1,2 дни, понякога през 3, защото моята работа е до 23:00 вечерта, а пък той става сутрин рано в 6:00 и не винаги е удобен момент. За изневяра както казвате, може би го изключвам като вариант на този етап, защото излиза само с мен, да кажем,че просто е пораснал достатъчно,че да не го интересуват петък вечери, приятели и т.н. Дори по негово желание си споделихме локациите, според местоположението му не съм забелязала възможност за друга в живота му, но все пак нищо не се знае. Може глупаво да ви се стори, но не успявам да преценя как да се държа с човек, който в един момент е обсебен от мен, а след конфликт, трудност било то и не свързана с мен, просто се отчайва и ми говори неща, които малко или много по някакъв начин ме нараняват. Днес сутринта като се събудих ми беше писал, интересуваше се какво ще правя, наспала ли съм се и всякакви такива, започна пак с милите прякори, които ми дава…. и имам чувството,че просто всичко се повтаря, и повтаря според настроението му.

Дори и да няма друга, ти си прецени доколко те устройва подобна емоционална въртележка. Постоянно да си на тръни да не "объркаш" според господина нещо.

Той няма да се изнесе от този апартамент.

И аз така мисля. Нито ще се изнесе от апартамента на мама и тати, по-скоро ще изчака те да му го оставят.
Нито ще се развие тази връзка към нещо по-добро, просто ще изчака авторката да се откаже сама.

Ще ти кажа какво ти е - не си сигурна накъде върви тази връзка. А тя не върви на никъде. Според мен, ще си остане така - Дойди ми, иди си.... докато издържиш ти.

Казвам ти го в прав текст - човекът иска да се отърве от твоя милост, но понеже е льольо, прехвърля отговорността по вземането на решение на теб.

Навремето имах едно гадже, което все ми повтаряше как не ме заслужава и че съм прекалено добра за него. Такива думи не са комплимент, а червена лампа. Зарязох го и то от раз. Както се казва по чист нашенски - мерси и да влиза следващият.

Кризата на третата година. Любовта трае три години. Не е случайна фраза. Свършва фазата на лудоото влюбване, окситоцинът и други щастливи елементи от нашата биология вече са в нормални граници. Връзката трябва да претърпи промяна. Ако направите прогрес - сватба, бебе, съжителство или каквото и да е развитие, ще прескочите кризата. В противен случай това е краят.

Той може да има интерес към друга жена...

За какво спорите?

Ако темата не е пързалка, то от тази връзка нищо няма да иЗлезе.

Той ще се изнесе от свой апартамент, в който живее сам 5 дни седмично, за да излезе на квартира и да плаща наем? М да, чакай ти тая работа.
Ако искаше да прекарва повече време с теб, досега да се е изнесъл или да те е поканил да живееш у тях.
След три години връзка някой да ми каже "ако те оставя, ще те блокирам да не ми ревеш" ще му помогна набързо с решението.