КГБ = Клуб на Готините Баби - 229

ДЕСЕТТЕ НАЙ-ГЛУПАВИ ГРЕШКИ, КОИТО ПРАВЯТ УМНИТЕ ХОРА. КАК ДА ГИ ИЗБЯГВАМЕ? ПРОСТИ И СИГУРНИ МЕТОДИ, С КОИТО ДА КОНТРОЛИРАМЕ ПО-ДОБРЕ ЖИВОТА СИ.

Случвало ли ви се е под въздействието на силни стресови преживявания или негативни емоции, много бързо да стигате до крайни заключения? Например, когато малкият провал се превръща в мислълта, че сте неспособни да успеете някога... изобщо? Каква е разликата между хората, които не губят надеждата си въпреки провалите и страданието, и тези, които не могат да избягат от усещането за обреченост, и остават ядосани през по-голямата част от живота си? Отговорът се крие в моделите на човешкото мислене.
Когнитивните изкривявания и ролята им в начина ни на мислене.
Психолозите използват термина когнитивни изкривявания, за да опишат нелогични, преувеличени мисли или вярвания, които нарушават възприятията на дадено лице за реалността, обикновено по негативен начин. Според американския психолог и психиатър Арън Бек, бащата на модерната когнитивна терапия, нашите емоции се определят не от конкретната ситуация, а от начина, по който я интерпретираме. Иначе казано, емоциите и реакциите ни не са резултат от самата ситуация, а от начина, по който ние възприемаме тази ситуация.Този вид мисли в психологията се наричат „когнитивни изкривявания“ или мисловни грешки. Това са мисли, които не съвпадат с действителността на случващото се, но понеже са „закодирани“ в ума ни от дълго време, на нас ни е по-лесно да достигнем до тях, отколкото да хабим енергия да размишляваме върху ситуацията и тогава да достигнем до заключение.
Какво представляват мисловните грешки и как те засягат живота ни? Мисловните грешки могат да нанесат значителни вреди на психичното ни здраве, а това от своя страна да доведе до стрес, депресия и тревожност. Оказват отрицателно въздействие върху рационалното и логическо мислене, при взимането на решения. Когато се почувствате стресирани и притеснени, отделете време, за да наблюдавате мислите си. Вероятно ще откриете, че умът ви е пълен с негативни съждения, които подклаждат емоциите. Необходимо е да знаем какво представляват когнитивните изкривявания, защото изкривеното мислене е неизменна част от  поведението на хората, страдаши от разстройства на настроението, тревожност, панически атаки и депресивни епизоди. Когато човек е подготвен теоретически лесно ще се справи с проблема.
Ето няколко от най-често срещаните видове „когнитивни изкривявания“ или мисловни грешки:
Катастрофично мислене или Синдром на малкото пиленце :Вид „предсказване“ на бъдещето като прогнозата задължително е негативна. Човек е склонен да предвижда негативен развой на ситуация без да отчита други вероятни резултати.Пример: „Няма да успея“, „Няма да получа повишение“, „Съпругът ми закъснява от работа, значи нещо лошо му се е случило“, „Децата не са се прибрали, какво ли им се е случило?“
Четене на мисли:Най-често срещано е при съпружеските двойки. Човек смята, че знае какво мисли другия, без помощта на вербална комуникация.
Дихотомно или черно-бяло мислене:Дадена ситуация се разглежда в двете й крайности. „Ако не получа най-високата оценка, съм се провалил.“
Отъждествяването е когнитивно изкривяване, при което интерпретираме информация или събития, като ги свързваме със себе си, дори когато няма основателна причина за това. Това изкривяване често води до погрешни изводи и влияе върху начина, по който взаимодействаме с околните и вземаме решения.
Обезценяване на позитивното:Дисквалифициране на позитивните неща, които са се случили или които човек е направил.Към това когнитивно изкривяване може да се добави и механизмът „Да, но”, при който се признава положителното, което обаче веднага е последвано от нещо отрицателно. Онова което дава „да”, „но” го отнема. Пример:„Поздравления за дипломирането, но защо не е с пълно отличие?”
Емоционални разсъждения :Приемане на това, което чувстваме за обективна реалност и пренебрегване на доказателствата за обратното.Пример:„Въпреки че ме повишиха, пак се чувствам провален.”
Етикетиране:Поставяне на отрицателен етикет на нечия идентичност като се пренебрегват доказателства, които могат да доведат до по-разумно и положително заключение. Това се отнася и за себеопределянето.
Пример: „Аз съм загубеняк”, „Тя е смОтана“  
Свръхгенерализиране :Модел, при който човек прави цялостно заключение, с което преувеличава актуалната ситуация. Думи като „винаги”, „никога”, „всички”, „никой” са често използвани в тези случаи.  Човек, току що постъпил на работа и има проблем с адаптацията, може да си мисли „Всички ме мразят”, „Никой не иска да работи с мен.”
Минимизиране Минимизирането е когнитивно изкривяване, при което: Омаловажаваме успехите си, Неглижираме положителни събития,  Подценяваме проблемите си.
Персонализиране: Човек отнася външни обективни събития към себе си и вярва, че те са се случили в резултат от негови действия/поведения. Жена вижда, че съпругът ѝ добавя сол в яденето, което тя е приготвила, и си казва: „На него не му харесва как готвя.”
Начинът, по който ще се справим с дадена ситуация, зависи от това как я приемаме. Факт е, че начинът ни на мислене влияе върху настроението ни и реакциите ни. Различните гледни точки предполагат различни преживявания на едно и също събитие.
„Ключът към щастието е да разберем, че важното е не какво се случва, а как реагираме на онова, което ни се случва!“