КГБ = Клуб на Готините Баби - 229

ЧЕТЕНЕ НА МИСЛИ - ПРИБЪРЗАНИ (ПРЕДУБЕДЕНИ) ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Най-често срещано е при съпружеските двойки. Човек смята, че знае какво мисли другия, без помощта на вербална комуникация.
Предубедени заключения имаме, когато правим прибързани негативни изводи, за които нямаме реални факти. Това когнитивно изкривяване има две форми: четене на мисли и грешката на ясновидеца.
Четенето на мисли е, когато си правим предубедени заключения, че някой ще реагира по определен негативен начин или си мисли нещо лошо за нас. вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути”.
Това е често срещано когнитивно изкривяване, което е свързано с идеята, че знаем какво другите хора си мислят за нас или, че би трябвало другите да знаят какво ние мислим, чувстваме или желаем в даден момент. Е да, но не! Например, разминаваме се с приятел, който само ни поздравява и не се спира да поговорим и веднага си мислим, че сигурно ни е сърдит, а той просто може да има тежък ден или да бърза и да няма време за разговори. Това се получава, когато тревогата, че нещо лошо ще се случи, се възприема като свършен факт.
Предсказване на бъдещето – „предсказването” на събития преди да са се случили. На това изкривяване се дължи и чувството за безнадеждност и обреченост при депресиите и тревожните разстройства. Например: „Никога няма да се излекувам, животът ми е провален завинаги!“.
Тази заблуда може да възникне по два начина.
1.Като приемем , че може да познаем какво мислят другите „Няма смисъл да кандидатствам, те няма да изберат мен“
2.Като приемем, че другите хора не само могат , но и би трябвало да знаят точно какво мислим , без да сме им казали „Ако действително ме обичаше, щеше да ми сготви любимото ядене за празника ми, тя знае какво искам“
В своите усилия да правим догадки, се облягаме на всевъзможни знаци и белези без те да са проверени.
Да допуснем , че познат ви подминава на улицата, тази грешка в мисленето може дa ви нaкара да заключите , че той вече не ви харесва. Или пък шефът ви не ви говори от сутринта, сърцето ви се свива защото интерпретирате мълчанието му така: „той ми е гневен“
Често след тези въображаеми допускания, може да реагирате с отдръпване или контраатака. Такъв модел на поведение може да задейства отрицателно взаимодействие с другите. Защото често се оказва, че това което сте си мислили не е било точно така.Пример за четене на мисли е жената, която не се възприема за красива и предполага, че всички й се присмиват заради външния вид, без да има реално доказателство за това.
А пример за пророкуване може да е мъжът,  който приема себе си за провал и твърди, че ще се провали по всички показатели в офиса.
Колкото по-близка е връзката между хората, напр. съпрузи, близки приятели и роднини, толкова по-голяма е заблудата. Обикновено, хората склонни към тази мисловна грешка – четенето на мисли си казват: Не претендирам, че знам какво мислят всички хора, но братовчед ми го познавам толкова добре, че съм сигурна какво мисли той, а знам и как ще реагира в дадена ситуация. Или друг пример: Не смятам, че всички знаят какво искам, но с приятелката ми работим заедно от много години и тя трябва да знае какво точно искам аз и как ще реагирам.
Точно тук заблудата, че човек е в състояние да чете чужди мисли, нанася най-големи поражения. Още по-пагубно е тогава, когато твърдите, че така добре познавате човека, че дори знаете как ще реагира всеки път. Не бива да разчитате,винаги да сте прави, дори да познавате отдавна и много добре човека до вас. Понякога хората са непредвидими – могат да променят мнението си, макар и еднократно, по някаква конкретна причина. Напр. знаете, че приятелката ви не обича пържени картофи и никога не я гощавате с тях. Един ден, отивате заедно в закусвалня и за ваша най-голяма изненада, тя си поръчва точно пържени картофи. На изненадания ви поглед отговаря, че наистина не харесва пържените картофи, но друга нейна приятелка много ги е похвалила и тя е решила точно днес да ги опита. Понякога, въпреки това, че се познавате много добре, другия човек запазва една малка частица за себе си, дори и от тези, които са им много близки и скъпи. Получават се недоразумения, водещи до неприятности, между хора, които добре се познават. И всичко това е от мисловните грешки. Ето защо трябва да ги разпознаваме и да се стремим да ги избягваме.
В своите усилия да правим догадки и да разчитаме мисли на помощ ни идват различни белези и знаци. Вадим заключения от езика на жестовете, както и от гласно изразени мисли. Четенето на мисли е двупосочна илюзия. Освен, че вие можете погрешно да разберете какво мислят околните, много вероятно е и те погрешно да схванат вашето послание и да не успеят да разберат вие какво мислите. Ето и пример: Една двойка яли много години всяка вечер едно и също ядене. Съветник по брачни въпроси попитал защо се случва това. Съпругата отговорила : Аз готвя само веднъж седмично и то едно и също ядене и затоплям всяка вечер по една порция. На въпроса на брачния съветник, жената отговорила. Яд ме е на съпруга ми, защото той настоява да готвя всеки ден. Ето затова. Нека яде всяка вечер едно и също, въпреки, че тя самата предпочитала по-разнообразна храна. Все си мислела, че той ще я попита защо прави това. Да, но той не проявявал никакъв интерес. На въпроса на брачния съветник, защо не е протестирал, мъжът отговорил простичко: На мен това ядене ми харесва. Има толкова разнообразни аромати...Никой не е разчел правилно мислите на другия.
Защо е трудно да се откажем от мисловната грешка да четем мисли?
Трябва да се откажем от убеждението, че го умеем. Много по-удобно ни е да четем мисли, защото избягваме необходимостта да говорим, да внимаваме какво изговаряме, да се разкрием и да установим, че лошите вести, за които предполагаме, че са верни, се оказват наистина верни.
По-удобно е да си мислите нещо, отколкото да кажете от какво се нуждаете и евентуално да получите отказ. Добре би било да можете да се заявявате.
По-романтично е да очаквате, че партньорът ви трябва да знае какво искате, прави ви удоволствие да смятате, че любовта не се нуждае от думи, че ако любимият ви човек наистина ви обича достатъчно, тази способност ще се прояви.
Може би ще се чувствате по-малко неудобно да четете критичните мисли в съзнанието на другите, отколкото да ги чуете изказани на глас. Казано по друг начин – четенето на мисли е вид самозащитно поведение – приемате известна доза болка, за да избегнете по-голямо страдание. Тази самозащите ви отнема възможността да изговорите това, което иската, та дори да получите и отказ.
За да се справите с грешката Четене на мисли, както и с останалите подобни когнитивни изкривявания, вие първо трябва да я разпознаете. Тази техника е известна като „слагане етикет на проблема“. Моята цел е, с помощта на книгата Десетте най-глупави грешки, които правят умните хора и как да ги избягваме, на издателство Кибеа е не само да ви запозная с тези грешки, а вие самите да разберете дали ги правите и кога става това, но и да ги етикетирате, да им сложите етикети. Често се случва още веднага след като ги назовете, да спрете автоматичните си мисли и да не им позволите да ви се изплъзнат. И един практичен съвет – когато установите, че ви е яд на някого заради нещо, което според вас той мисли, добре е преди да го попитате директно да запитате себе си „Дали не правя тази мисловна грешка – четенето на мисли?“, „Наистина ли знам какво мисли той за мен в действителност?“
 А сега да поставим под въпрос онова, което сме приели за дадено. Това става с помощта на слагането на етикети. Ако се уловите в четенето на мисли, продължете по-нататък като подложите на проверка дали онова, за което мислите, че другия мисли е вярно. Много полезно е да напишете онова, което сте приели за дадено. Това се отнася за всички мисловни грешки. Написвайки на хартия мислите си, по-лесно ще ги анализирате и ще установите, че когато виждате черно на бяло проблема, ще промените заключението си.
Все пак има начини да проверим своите терзания, породени от четенето на мисли. Да проверим до колко верни са възприятията ни. Това обикновено става по обиколни пътища. Напр. Робърт отива на парти. Привлечен е от симпатична жена, но си мисли, че тя си мисли, че той не е достоен за нея. Страхувайки се да не бъде отхвърлен, той не набира смелост да отиде при нея и да я покани на танц. Все пак, той не знае със сигурност, че ще му откаже. Какво би могъл да направи? Би могъл да й се усмихне, за да види, дали и тя ще му се усмихне. Би могъл да помоли приятел да го запознае с нея. Би могъл да подеме разговор, като използва няколко встъпителни думи, които е подготвил предварително за такива случаи. Напр.“ Трудно ми е да кажа нещо, което да подхожда на такова парти“. От нея може да се очаква да каже „И аз“, защото да се чувстваш неудобно в такива случаи е много широко разпространено явление.
Има и друга техника да се откажете от грешката да четете мисли, и това е да говорите направо. Ако имате нужда от информация, трябва да я поискате. Ако желаете нешо, трябва да го кажете, без намеци и не с езика на жестовете, а ясно изречено. Напр. Да казвате какво мислите не значи  да сте груб, настоятелен, неприятен, неромантичен или да не сте склонен да преговаряте
Бихте могли да кажете: Мили, ще ми е приятно да ми купиш цветя, Ще ми помогнеш ли да пренеса покупките?, Мила, бих искал да знам какво си приготвила за вечеря, за да не си поръчам същото за утре на обяд, Имах ужасен ден. Малко съчувствие ще ми дойде добре.
И като заключение: Трябва да преценявате преимуществата и недостатъците на алтернативните начини на реагиране. Ако се чувствате по-спокоен да си стоите в ъгъла, в лошо настроение, вместо да кажете какво мислите или да направите усилие да установите какво мислят реално за вас, ще трябва да приемете последиците, ако нещо се обърка. Ако предпочитате да ви изненадат с някакъв подарък, вместо да кажете на онзи, който ще ви купи подаръка, какво точно желаете, тогава чудесно. Но ако ще се ядосвате или засегнете , ако изненадата не е онази, която мислено сте си поръчали, тогава може би тя не е толкова важна за вас, колкото сте смятали. Най-важното е да не четете мислите на другите, а да сте в състояние да четете собствените си мисли.