Хистеректомия. Въпроси, отговори, коментари.Тема-10

Bast22, задължително 2 нощници! Хавлия, четка за зъби и паста, сапун, джапанки, лукчета (за дразненето на гърлото от операцията), зарядно за телефона, слушалки, удобни дрехи за изписване, тоалетна хартия, малки минерални води (да не вдигаш тежко).

Bast, не съм търсила второ мнение. Беше наложителна при мен - тотална лапароскопска. 3 дни в Токуда. 1-2 месица възстановяване. Менопаузата при мен беше облекчение, защото имах много болезнен и обилен цикъл. Известно време бях и на антихормонална терапия заради рак на гърдата, която ми причиняваше нервност, безсъние, вълни и т.н. Бях на 44 години. Не че е приказка принудителната менопауза, но се успокоявах, че така или иначе един ден се очаква да настъпи.  За болницата полезно се сещам следното: лукчета за смучене след операцията заради тръбата в гърлото и обикновени, малки найлонови торбички за носене на евентуален катетър или дренаж.

Не съм оперирана и търсила второ мнение в София. Моя доктор ми каза багаж като за  Спа хотел да си взема, хаха. Майтапа на страна, написали са ви вече, само казвам, че лукчета са задължителни, нощници и чорапи. След като ви качат в стаята след операцията ще ви е студено. Чорапите са за тогава. Виртуоза, доктор Бог е Александър Любенов, шефа на гинекология в Сърце и мозък, Плевен. С робот съм, ако има значение.

А колко време ползвахте болничен. Аз планирам да е само месец и после да се върна на работа. Уточнявам че работата ми е на бюро и мога да работя само от вкъщи в началото. Планирам първите две седмици да съм на половин ден и след това ще видим как върви. Надявам се да се справя с този график че иначе ще се побъркам от скука. Или поне това беше първоначалния план. От друга страна сега в края на седмица 3 като гледам как се изморявам и че мога да стоя седнала само 30 мин се чудя дали да не си взема още малко болничен.

Аз бях 3м в болнични, но заради три отделни навързани причини. Определено обаче не бях готова на първия месец дори и само заради хистеректомията. Багажът за б-цата много зависи от самата болница. При мен буквално нямаше нужда да нося друго, освен чехли, четка и паста за зъби. Нощница си носех, но определено една не стигаше с това безумно потене, даваха ми за смяна от отделението. В банята имаше течен сапун, душ гел, прибори носеха с храната. Изключвам нещата, които бяха свързани с операцията и бяха в списъка от лекаря - компресивни чорапи (май още в деня на операцията ми ги събуха) и стягащ колан за корема (около 2м го носих). Следварително () поръчах на мъжа ми да ми купи мокри кърпи за сухо къпане и шапка с шампоан пак за "сухо" миене на коса.

Аз ползвах 1 месец болничен-отворена операция. Работата ми е на бюро, а и мога да не стоя по цял ден в офиса, а да работя и от вкъщи. Много си зависи от типа работа и отношението на ръководството .

А около 3/4 седмици след операцията имало ли сте усещане все едно имате тампон във влагалището. Аз съм така от време на време. Даже днес го усещам малко повече. Нямам зацапване или някакво друго иплакване.

Stassimira, да, имах такова усещане дълго време - около 2 месеца след операцията. После отшумя.

Момичета, които сте като мен със злокачествено, имам питане за Омега 3.Може ли да я приемаме? Или е противопоказна за нас?

Аз приемам Омега 3 за сърцето и сваляне на холестерола. Само вит. Б ми е забранен.

Да,може да приемате Омега 3.
Няма противопоказания,при онкологични заболявания.Всички витамини са позволени.

Забранено е само по време на химиотерапия.

Преди около четири месеца ми откриха миома и ми предложиха хистеректомия. Тогава едно от първите неща, които направих е да отворя тази тема и именно тя ми помогна да се престраша за операцията. Сега искам да споделя моя опит, за да помогна и на други жени като мен, да се престрашат за операция.
 Извинявам се за дългия пост.
Тъй като миомата ми бе само 5см в диаметър ми предложиха лапароскопска операция и обещание за бързо възстановяване.
Настаних се в болницата на 05.07. Избрах си вип стая и усещането бе като в хотел. Починах си, наспах се, четох книжка и поради слабителното за прочистване на червата, често посещавах тоалетната. На следващия ден сутринта ме поканиха в операционната. Всички бяха свежи, отпочинали и позитивни. Подишах свеж въздух от маската и се събудих в реанимация. Прекарах 24 часа в четене на книжка, гледане на телефона и разговори с персонала. Отново много позитивни и оптимистични хора, минимум болка - системите с обезболяващи са страхотни. На следващия ден сутринта си събрах багажа - дори не си бях опитала запасите от храна - и на обяд стигнах до работното си място. Въпреки болничния, се чувствах достатъчно добре, за да остана до края на деня в любимата си работна среда - основно като наблюдател и консултант .
Сега почти месец по - късно се чувствам дори по-добре от преди операцията. Ходих и на море, никакъв проблем. Няма цикъл, болка преди и по време на това, няма го неприятното свличане на влагалището и честно казано дори сексът е по-добре от преди това (все пак яйчниците са си на мястото си - имаше само миома, но не и изменения по яйчниците и те си останаха на мястото си).
Накратко, ако някой се колебае, да се оперира преди измененията в матката да са големи и да налагат отворена операция. Ако се оперира лапароскопски и навреме, операцията е лека, възстановяването -бързо и всичко минава като почивка.

Здравейте, борбени момичета!
Първо искрено пожелавам на всички тук много, много здраве!

Причината да пиша е моята майка (на 64 г), на която й откриха рак на ендометриума преди 2 седмици. Имаше абразио преди това, от чиято хистология излезе карцином със зони на светлоклетъчна компонента и мутация на р 53. След това й направихме ЯМР, на което излезе, че има малък тумор на стената на матката. Не се видя на пръв поглед да е излязло извън нея и няма данни за уголемени лимфни възли или към яйчниците/шийката. Има вече планирана операция за лапароскопска хистеректомия към края на месеца и най-вероятно последваща лъчетерапия или комбинация с химио. Заради тези светлоклетъчни компоненти и р 53 първоначално са й сложили стадий 2, което много ме притеснява. Доколкото разбрах това е от най-агресивните мутации и в момента ми звучи малко безнадеждно и крайно в главата ми. Ако някоя е преминала през тази форма, ще се радвам да сподели.

Ще съм много благодарна на всякакви препоръки какво да подготвя за майка си след операцията. Четох из темата и имам на ум да й купя компресиращи чорапи, някакви неща за подуване и запек, пробиотик. Какво още по вашето мнение?