Бременна на 16

Ама чакай сега, аз съм родила на 19. Това изобщо не е същата тема.

Бабите не гледат внуци защото нямат сили. Една жена на 65 г не е като една жена на 52 г, възрастта, на която се е пенсионирала моята баба. Имам още няколко години до пенсия, но с всяка година усещам как се обаждат разни болежки - колена, кръст, болки при ходене. Когато се пенсионирам, ако дочакам, няма да ми е до гледане на внуци.
В случай с девойката, вероятно бъдещата баба е на около 40 г, как да помага с гледане като трябва да работи.

16-17 годишното няма да заживее само на квартира и едва ли ще се съберат с момчето. И да се съберат, ако не е много по-голям от нея, ще живеят или у едните, или у другите родители. Помощта в гледането на дете не означава бабата да го поеме 24/7. Помощта може да е както финансова, така и в гледане на детето за 2-3 часа вечер, докато майката учи, например (СФО), и във водене/ вземане в някои случаи от ясла/ градина. Дори в рисуване във вземане на болничен с майката след някоя и друга година, когато детето ще е на ясла/градина... Във времена, когато са се оженили след гимназия и казарма, т.е болшинството са били 18-22 годишни, бабите ставаха баби и на 40-45 годишна възраст, а се пенсионираха на 55. Ако живеят заедно с младото семейство са си помагали в домакинството и около обгрижването на детето.

Поговори със психолог би ти помогнало много.
Важно е да имаш подкрепа от близките си. И приятелят ти!
Но възраста ти е доста малка за това препоръчвам психолог за да можеш да се отпуснеш , да поговориш с него и да изясниш нещата и за себе си! Успех🍀❤️

Чели сме, не ни убедиха. То и за пътешествията на душата има книги, и за прераждане (последното в момента явно е тема на обсъждане на 10-годишната ми дъщеря и приятелките и) - описването в книги не прави тезите на авторите доказани.
Сравнително несъмнено доказано е, че гушканите в най-ранно детство деца се развиват по-добре. Осиновените деца, логично, може да усещат, че не приличат на осиновителите. Това го вярвам, първичната рана я вярвам две-три идеи повече от прераждането, поне докато не е по-убедително доказана.

Дали вярваш или не, травмата от изоставянето я има, без значение колко е обичано детето в последствие или на каква възраст е осиновено.

Здравейте, нова съм тук. Цикълът ми закъсняваше със седмица направих си тест и е положителен, с приятеля ми се разделихме преди няколко дни и сега това.
След 1 месец правя 18г. Но няма как да гледам дете сама и не знам дали е ок да чакам 1 месец. Не знам как да кажа на нашите  те са разведени от 5 години аз живея при баща ми, но ме е страх да говоря с него за това. От както се раздериха с майка ми съм се виждала 3 пъти, никога не сме били в добри отношения и изобщо не знам дали е подходящо да и кажа и какво да правя като цяло.

Здравей. Ще се наложи да кажеш на баща си или на майка си, за да не стане късно докато навършиш 18. Тогава хем ще разберат, хем изборът ти ще е да гледаш дете или да го дадеш за осиновяване

Като станеш на 18, бременността няма да изчезне с магическа пръчка. Ако ще правиш аборта, сега му е времето.

Първо отиди при личния лекар, още сега! Докато дойде време за аборта, ще си навършила 18г и няма никаква нужда някой от родителите ти да разбира. Личните лекари знаят и вратичките. Във Франция, например, може да се направи ранен, медикаментозен аборт без родителите да бъдат уведомени. Даже и хирургически може. Може би и в България има начин да се подпише социален асистент или съдия вместо родител.

Ако цикълът ти закъснява от миналата седмица, то след месец ще си около 9 седмици след последен цикъл и това е лимитът за медикаментозен аборт (С хапче). По преценка на гинеколог и резултати от ехографията може и да имаш още седмица за хапче. След този срок е с вакуум, в болни0на обстановка, с упойка и се седи поне половин ден, като заради упойката на някои места искат да дойде придружител като те изписват.

Ако абортът се поема на 90 или 100% от касата и си осигурена или имаш достатъчно спестявания е по-добре да не казваш нито на бившия, нито на родителите си. Ако се налага някой от родителите ти да се подписва, помисли кой е по-разбран, по-разумен и приема абортите и кажи на него! След като майка ти не те търси, вероятно ще удари един подпис за да не я занимаваш с бременности и бебета. Вече ако знаеш, че не приема никак предизвиканите аборти, можеш да помислиш за баща ти.

Не е края на света и имаш време. Помисли и за противозачатъчни след аборта! Вероятно ще ти ги дадат като те изписват.

Сетих се и друго - ако ти искат изследвания за HIV и сифилис и някакви други, които се правят предварително и се носят на консултацията преди аборта, можеш да кажеш на баща ти, че са за нова работа, стаж или ви ги искат от училище (ако още учиш).

Успех ти желая.

Майка ми не знам на какво мнение е за абортите, по принцип преди ми е казвала че е искала да ме махне но майка и не и е дала. Като цяло ме е страх от всякакви подобни процедури, но в случая нямам друг избор, ако с приятеля ми не се бяхме разделили може би бих го оставила, но сама няма как да се справя. Баща ми е постоянно на работа или навън с приятели виждаме се за по 20мин на ден преди да си легнем и сутрин преди да излезна. Той е доста избухлив и не знам как бих му казала нещо такова ако се наложи, пък на майками ще е смешно да и звънна за помощ при положение че дори за рожденните си дни не си пишем

Щом майка ти е искала да маха бременност, приема аборта. Не казвай на избухливия баща! Обади се на майка ти и и кажи! Майка е и ще те разбере.

Като те е страх от процедури, иди веднага при джи пи-то! Ранните аборти са с гълтане на хапче и не са нищо страшно. Идва ти цикъл и това е.

ОК, не сте близки с майка ти, но в момента имаш нужда от помощ. Не е като да я занимаваш с проблеми всеки ден. Обади и се още утре!

Невена, не е хубаво да прави нещо без да уведоми родителите си. И не е редно лекар да се съгласява да крие, тя е непълнолетна. Ако нещо се обърка кой носи отговорност? Какъв съдия са се подписва при положението че има родители и те не са лишени от родителски права. България не е Франция.

Аз не бих могла да говоря с моя баща за бременности и дори за гинекологични болести и нашата дъщеря говори с мене или с баба си за тези неща. Може и на това момиче да и е неудобно.

Не знам как стоят сега нещата с абортите. Преди 15-20г в България за момиче под 16г трябваше да се подпишат и двамата родители, а между 16 и 18г само единият. Може да има начин ранен аборт да се направи без уведомяване на родителите. Имам предвид с хапче.

Преди 1989г доста ученички живееха на квартира и общежитие в други градове и ставаха фалове. Зная, че медицинската сестра ги водеше по болници в такива случаи и не казваха на родителите. Имаше момичета от строги малцинства и ги беше страх, но родителите им не узнаха.

Как да каже момиче на родителите си ако се страхува, че може да я убият?

За отговорността - гинекологът или лечебното заведение. При ранен, химически аборт рисковете са минимални. Съдия може да разреши някои процедури и без родителите да са лишени от права. Примерно кръвопреливане ако свидетели на Йехова са против, но без него се уврежда здравето на подрастващия.

Да уведоми личния лекар първо! Той знае какви са възможностите.

За да стигне съдия да го разрешава трябва първо родителите да знаят и да са против. Пък тя не иска да каже. Е?